Защо България открива редовни полети до Пакистан? Съмнения за внос на работници по хиляди месечно
Липсата на туристически и бизнес интерес слага под въпрос претекстовете на Министерство на външните работи за линиите до Карачи и Лахор и укрепва опасенията за нов миграционен коридод
Новината, че България открива постоянни въздушни линии до два от най-големите градове на Пакистан - Карачи и Лахор, разсъни доста въпросителни. Официални претекстове на кабинета не са обществено оповестени и на пръв взор тази стъпка наподобява безсмислена - в страната ни няма нито туристически интерес към ислямската република, нито културни, исторически или стопански връзки, които да оправдаят откриването на постоянна въздушна линия.
Българинът не пътува до Карачи, с цел да види забележителности, нито до Лахор, с цел да преглежда джамии. Няма туристически оператор в България, който да предлага екскурзии до Пакистан. Нито информация, че пакистански туристи напират да се срещнат с хубостите на България.
Тогава за какво Министерство на външните работи (МВнР) подписа контракт с GullivAir, чиито самолети ще летят по линията София - Карачи - София четири пъти седмично и по линията София - Лахор - София - три пъти седмично. Всяка въздушна линия се открива, когато има двупосочен интерес: бизнес, туризъм, културен продан. Между София и Карачи сходни връзки липсват.
GullivAir има самолети вид Airbus A330 и ATR72 – в това число широкофюзелажни машини, подобаващи за транспорт на огромни групи хора на дълги дистанции.
Министерството на външните работи не е оповестило нито контракт, нито двустранна стратегия за учебен, туристически или културен продан.
Няма и данни за бизнес вложения, които да обяснят постоянни полети. Оставя единствено един логически отговор – българското държавно управление се готви внася у нас работна ръка от Пакистан. И то с ударни темпове – хиляди всеки месец. И вместо това да се съобщи намерено пред обществото, процесът стартира „ през задния вход “ – първо полетите, след това потокът.
Седем постоянни полета седмично наподобяват доста на скрита миграционна врата? Те имат потенциал да доведат десетки хиляди души годишно, в случай че бъдат запълнени.
За страна с сензитивна тематика за миграция това не е нищожен въпрос.
Особено когато няма публична стратегия за квалифицирани фрагменти, обществено оповестени контролни механизми, нито изясненост какви категории пасажери ще се транспортират.
Министерство на външните работи и персонално министър Георги Георгиев дължи на българите явен отговор - за какво тъкмо Пакистан става „ предпочитана “ дестинация.
Отваря ли България нов миграционен кулоар?
Пакистан е страна с над 240 милиона население и едно от най-високите равнища на експорт на работна ръка в света. Големи потоци от пакистански служащи са ориентирани към Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Катар.
България, откривайки директни линии без забележима икономическа логичност, несъзнателно или целеустремено влиза в същата миграционна скица.
И до момента в който публично мълчанието продължава, остава чувството, че страната ни се приготвя за трудова миграция, която ще бъде оповестена едвам, когато към този момент е реалност.
И до момента в който страната не даде обществен и логичен отговор, полетите до Пакистан и назад ще наподобяват като опит за импорт на евтина работна ръка, затулен зад официално позволение за въздушна линия.
Новината, че България открива постоянни въздушни линии до два от най-големите градове на Пакистан - Карачи и Лахор, разсъни доста въпросителни. Официални претекстове на кабинета не са обществено оповестени и на пръв взор тази стъпка наподобява безсмислена - в страната ни няма нито туристически интерес към ислямската република, нито културни, исторически или стопански връзки, които да оправдаят откриването на постоянна въздушна линия.
Българинът не пътува до Карачи, с цел да види забележителности, нито до Лахор, с цел да преглежда джамии. Няма туристически оператор в България, който да предлага екскурзии до Пакистан. Нито информация, че пакистански туристи напират да се срещнат с хубостите на България.
Тогава за какво Министерство на външните работи (МВнР) подписа контракт с GullivAir, чиито самолети ще летят по линията София - Карачи - София четири пъти седмично и по линията София - Лахор - София - три пъти седмично. Всяка въздушна линия се открива, когато има двупосочен интерес: бизнес, туризъм, културен продан. Между София и Карачи сходни връзки липсват.
GullivAir има самолети вид Airbus A330 и ATR72 – в това число широкофюзелажни машини, подобаващи за транспорт на огромни групи хора на дълги дистанции.
Министерството на външните работи не е оповестило нито контракт, нито двустранна стратегия за учебен, туристически или културен продан.
Няма и данни за бизнес вложения, които да обяснят постоянни полети. Оставя единствено един логически отговор – българското държавно управление се готви внася у нас работна ръка от Пакистан. И то с ударни темпове – хиляди всеки месец. И вместо това да се съобщи намерено пред обществото, процесът стартира „ през задния вход “ – първо полетите, след това потокът.
Седем постоянни полета седмично наподобяват доста на скрита миграционна врата? Те имат потенциал да доведат десетки хиляди души годишно, в случай че бъдат запълнени.
За страна с сензитивна тематика за миграция това не е нищожен въпрос.
Особено когато няма публична стратегия за квалифицирани фрагменти, обществено оповестени контролни механизми, нито изясненост какви категории пасажери ще се транспортират.
Министерство на външните работи и персонално министър Георги Георгиев дължи на българите явен отговор - за какво тъкмо Пакистан става „ предпочитана “ дестинация.
Отваря ли България нов миграционен кулоар?
Пакистан е страна с над 240 милиона население и едно от най-високите равнища на експорт на работна ръка в света. Големи потоци от пакистански служащи са ориентирани към Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Катар.
България, откривайки директни линии без забележима икономическа логичност, несъзнателно или целеустремено влиза в същата миграционна скица.
И до момента в който публично мълчанието продължава, остава чувството, че страната ни се приготвя за трудова миграция, която ще бъде оповестена едвам, когато към този момент е реалност.
И до момента в който страната не даде обществен и логичен отговор, полетите до Пакистан и назад ще наподобяват като опит за импорт на евтина работна ръка, затулен зад официално позволение за въздушна линия.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ