Липсата на рибни проходи води до намаляване числеността и влошаване

Липсата на рибни проходи води до понижаване числеността и утежняване положението на рибите в повлияните сектори

 

Широко употребяваните в енергетиката водно-електрически централи (ВЕЦ) имат своето трайно въздействие върху водните организми и положението на реките. Преобразувайки енергията на течащата вода в електрическа сила, те се разглежат като възобновим енергиен източник (ВЕИ) и се причисляват към националната ЕЕС с обезпечено от Закона за енергетиката изкупуване на цялото създадено количество електрическа енергия.  



Доц. Гана Гечева, еколог, заместник-декан по научна и планова активност, Биологически факултет на ПУ „ Паисий Хилендарски “ споделя: „ Малките ВЕЦ-ове работят на територии с планински реки, в скъпи местообитания с високо биоразнообразие и региони с развъртян туризъм. Тъй като са подвластни от преваляванията обаче, най-често при маловодие, с цел да продължи производството на електрическа енергия, се лишава цялата вода и след водовземните уреди реките пресъхват. В следствие водните организми умират, съхнат крайречните гори, а напояването на околните аграрни култури става мъчно. В същото време осушаването на речните корита форсира тяхното обраствене с дървета и шубраци, което от своя страна усилва риска от наводнения. “

 

Малките Водноелектрическа централа са наречени по този начин заради по-малките конфигурирани мощности (до 10 МВ). Във връзка с целите в енергийната политика за зелена сила, единствено за последните 15 години броят им в България нараства фрапантно, а към сегашния миг построените и в употреба мВЕЦ в страната са към 260. Броят на неизградените и с отнети разрешителни пък надвишава 300.



Особено неподходящо въздействие мВЕЦ-овете оказват и заради частичната липса на рибни проходи. В оборудванията, където такива са налични пък те нормално не съответсват с условията на предпочитаните типове риби, които населяват речния сектор. В резултат понижава числеността, утежнява се положението и структурата на рибите в повлияните сектори.   

 

„ В резултат на въздействието им върху околната среда след дребните Водноелектрическа централа животът в реките е мощно изменен, а от време на време те даже престават да съществуват. Ако се запитаме за сметка на какво, то отговорът е – с цел да се създаде малко количество електрическа енергия, което не е жизненонеобходимо. В тази връзка, изгодите от мВЕЦ в обществен и стопански аспект са пренебрежимо дребни за разлика от вредите, които нанасят “, изтъква доцент Гана Гечева.  

 

Важно е обаче да кажем също, че въпреки и с дребен брой, има положителни образци при дребните Водноелектрическа централа, такива при които се съблюдават екологичните условия и в следствие производството на електрическа енергия от водата е редом с опазването на живота в реките.

 

***

Доц. доктор Гана Гечева приключва компетентност „ Екология и запазване на околната среда “ към Биологически факултет на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ през 2000 година и незабавно по-късно става докторант по научна компетентност „ Екология и запазване на екосистемите “ към Институт по ботаника към Българска академия на науките, в този момент ИБЕИ – Българска академия на науките. В следствие през 2005 година стартира работа като помощник в Биологически факултет на Пловдивския Университет. Огромно въздействие върху ползите ѝ в областта на екологията оказва научният ѝ началник – проф. Лиляна Юрукова. „ Тя ме научи на доста неща, само че най-много да не спирам да си задавам въпроси и да не се отхвърлям да диря отговорите “, споделя доцент Гечева.

Към момента доцент Гечева има над 20 годишен опит в мониторинга и оценката на положението на водите и като координатор на планове в областта на околната среда. Участвала е и взе участие като народен специалист в стратегиите по интеркалибрация към Европейската комисия по биологичен детайл за качество макрофити. Също по този начин е представилтел за страната в ICP Vegetation - интернационална изследователска стратегия, която изследва въздействието на замърсителите на въздуха върху културите и (полу)естествената растителност.

* публикация