Размина ли се САЩ с рецесията? Разкриване на загадките около кривата на доходността
Липсата на криза през 2023 година е забележима, защото преди този момент икономистите предвидиха нейното настъпване.
Тя обаче не се реализира, което накара вложителите, икономистите и политиците от Федералния запас да се откажат от концепцията и да чакат малко по-силна стопанска система с по-високи цени на акциите и рентабилност на облигациите.
Може да се каже, че две непредвидени позитивни развития предотвратиха рецесията.
Първо, цените на силата спаднаха, подкрепяйки търсенето, защото Европа си обезпечи различни доставки на газ по-лесно от предстоящото.
На второ място, стопанската система и пазарът на труда се оказаха по-малко чувствителни към лихвените проценти, в сравнение с се смяташе в началото, защото по време на пандемията фирмите и потребителите се обвързаха с дълготрайни заеми с ниски лихвени проценти.
Освен това на семействата им лиши време да изчерпят спестяванията си, а служащите получиха покачвания над инфлацията, което поддържа потреблението и бизнес интензивността. Въпреки опитите на Федералния запас да затегне финансовите условия, от октомври насам като цяло финансовите условия в Съединени американски щати се облекчават, което се вижда от възобновяване на фондовите и кредитните пазари и стабилната рентабилност на дълготрайните облаги от държавни скъпи бумаги.
Макар че тези фактори могат да се извърнат, запазването на краткосрочните лихвени проценти над доходността на 10-годишните държавни скъпи бумаги, което води до обърната крива на доходността, допуска, че рецесията е единствено отсрочена, а не избегната.
Историческите данни демонстрират, че обърнатите криви на доходността нормално предшестват рецесиите в Съединени американски щати, въпреки че съществуват и изключения. Например през 1966 година кривата на доходността се обръща, без да алармира за криза, само че последвалите обръщания вярно предвиждат всяка от идващите осем рецесии.
Опитът на Обединеното кралство демонстрира по-лоши резултати, като от 80-те години на предишния век насам има шест инверсии, само че единствено три рецесии.
Макар скептиците да настояват, че обръщането на кривата на доходността не е предсказало непредвидени събития като пандемията или арабското петролно ембарго, мъчно е да се дефинира дали рецесията би настъпила без тези разтърсвания.
Освен това рецесията в Съединени американски щати през 2001 година не се съобрази прецизно с общоприетото определение за две поредни тримесечия на спад на Брутният вътрешен продукт. Определенията варират и проверките могат да трансформират икономическите сюжети години по-късно.
Ако се вземе поради приходът като измерител вместо Брутният вътрешен продукт, стопанската система на Съединени американски щати се свива през последните две тримесечия, което покачва вероятността към този момент да сме в криза, без да го осъзнаваме.
Кривата на доходността евентуално се е трансформирала от инструмент за прогнозиране в причинно-следствен фактор. Тя може да се трансформира в самоизпълняващо се знамение, защото вложителите и изпълнителните шефове поясняват обърнатата крива на доходността като сигнал за понижаване на поемането на риск, което води до икономическа уязвимост.
Освен това обърнатата крива на доходността подкопава бизнес моделите на банките, като оказва въздействие върху облагите и понижава кредитирането, ограничавайки по този метод икономическия напредък.
Освен това обърнатата крива на доходността може да изясни забавянето на рецесията, защото тя лимитира повишаването на корпоративните вложения след пандемията.
При предходни инверсии корпоративните вложения се увеличаваха, преди да навлязат в последната фаза на напредък. Този път обаче предпазливостта надви, защото изпълнителните и финансовите шефове взеха под внимание кривата на доходността, като по този метод смекчиха взрива и удължиха икономическата агресия.
В умозаключение, въпреки че обърнатата крива на доходността не подсигурява криза, отхвърлянето на нейната значителност би било безразсъдно. Тя служи като скъп знак, който би трябвало да бъде деликатно обсъждан и следен.
