Липсата на приета по установения ред енергийна стратегия, серията от

Липсата на призната по открития ред енергийна тактика, серията от несъответстващи институционални решения и разнопосочните политически послания към този момент водят към цялостен концептуален и действен безпорядък в бранша -  а това слага под въпрос енергийната сигурност и води до стопански проблеми с многомилиардно измерение В България май към този момент има потребност от осъществяване  на национална кръгла маса накъде изобщо върви страната. В енергийния подтекст обаче такова събитие е повече от неотложно. Описаната нагоре обстановка в енергийния бранш постанова бързо търсене на някакъв консенсус най-малко във връзка с краткосрочните и средносрочни цели. И този консенсус следва да бъде открит точно в Народното събрание, с цел да се даде най-малко някаква вероятност за последващи обосновани стъпки от страна на изпълнителната власт и КЕВР. Предвид подчертания превес на политическото над професионалното говорене по тематиката,  политиците следва да чуят задоволително експертни отзиви и оферти, само че отговорността за решенията остава за тях. Няколко съществени аргументи за нуждата от национална кръгла маса България няма освен дълготрайна, само че даже и краткосрочна и средносрочна визия за развиването на бранша. Действието на последната енергийна тактика изтече през 2020 година, а още към 2014 година беше установена нуждата от нов разбор в това отношение. Резултатът е, че следим безредица и случайно държание на съответните национални институции, което постоянно изобщо не е стимулирано. Това от своя страна води до обществени спекулации по отношение на бранша от всякакво естество. А и политиците ни заливат с очевидно подвеждащи и мощно несъответстващи послания, които след това се изкривяват в допълнение и посредством глупави административни и юридически стъпки. Хаотичността в държанието на институциите и политиците има и редица други съответни измерения, свързани с по-общи и по-конкретни въпроси по отношение на основни тематики като зеления преход, нуклеарната енергетика, либерализацията на енергийния пазар, въглищата, развиването на ВЕИ бранша и т.н. Липсата на конкретика и отчетност за подхванатите и предприемани ограничения от стратегически темперамент, които засягат цялото общество и които имат големи финансови измерения, е по-скоро предписание в политическото и институционално държание. Мегаломанията в това отношение  - например по отношение на нуклеарния бранш - очевидно мачка пазарната логичност без да дава отговор на обикновени въпроси от вида „ Защо? Кога? Колко? Как? “. Ефектът от изхарчените за саниране преди няколко години към два милиарда лв. на българския поданик към момента не е регистриран – рехавата обществена информация сочеше, че този резултат е за към 3% от популацията, само че загряването за още такива разноски си върви и др. Същевременно, в последните пет години в Народно заседание се одобряват решения, и които от дълго време нямат нищо общо с действителността по отношение на трендовете и фактическото развиване на енергийния бранш в народен, европейски и международен проект. Такива решения са към момента настоящи, а по силата на Конституцията (чл.86 ал.2) са наложителни за всички държавни органи, организациите и жителите – такива са например решенията по отношение на въгледобива ((31.01.2020 г.), по отношение на АЕЦ „ БЕЛЕНЕ “ (06.07.2023 г.) и други А някои от тях носят и откровени белези на противоконституционност. Паралелно с това, не се вземат значими решения, които водят и до стопански и административни проблеми и финансови вреди, включително и във взаимоотношенията ни с Европейския съюз (напр. стартирането преди дни на против България за непредставен Национален проект за енергетика и климат)[1] и др. Фрапиращо е и дългогодишното политическо усърдие да се блокира работата на КЕВР, която е най-важната енергийна институция в страната – окастрянето преди години на броя на нейните членове и блокирането на институционалното й възобновяване нямат никакво рационално процедурно пояснение. Наблюдава се и цялостна корист с въпроси, които имат обществени измерения, само че са директно свързани с развиването на енергийния бранш. В това направление и в изискванията на многото избори общите приказки са пред електората са на респект пред обстоятелствата. Същевременно се показват изцяло нестимулирани визии по отношение на евентуалната претовареност, до момента в който се подценява тематиката за образованието и обезпечаването на нужните фрагменти, свързани с софтуерния взрив.  В обществения подтекст е и заобикалянето на фрапиращи обстоятелства за бездействия по тематиките, свързани с енергийната беднотия.  Напълно се премълчават данните за отрицателните последствия от използването на въглищата върху живота и здравето на стотици хиляди български жители в региона на Маришкия басейн и така нататък При състояние, че енергийната тематика е изключително сензитивна за обществото като цяло, в Парламента не могат да съберат нормално болшинство, с цел да изберат Омбудсман;  успяха обаче да съберат квалифицирано болшинство, с цел да оплескат Конституцията и да подреден политическото предопределение на Десислава Атанасова за арбитър в Конституционния съд. Въобще е очевидно,  че политическата класа има тотално сбъркани цели, които изцяло се разминават с тези на жителите и бизнеса – и енергийният бранш дава задоволително илюстрации в това отношение.   Целта Така, главната цел на провеждането на сходна Кръгла маса е да се зададе на политическо и публично равнище някаква база за търсене на политически консенсус по отношение на целите в енергийния бранш, както и какви съществени задания и стъпки ще се формулират в кратковременен проект.  Намирам това за изключително значимо в обстановка, в която няма енергийна тактика, а и приемането на такава не се обрисува в скоро време.  Ето за какво, на фона на описаното би било добре, в случай че могат най-малко да се формулират няколко целта за развиването на бранша. Бих желал да припомня, че - с изключение на в народен подтекст - това би било и изключително значимо по отношение на самодейното присъединяване на България в процеса на формулиране и актуализиране на европейската енергийна политика, която сигурно ще търпи дейни промени. Разбира се, формалните решения в последна сметка ще бъдат на способените институции, в това число и на Парламента. Доколкото обаче е повече от ясно, че политиците и не желаят, а и нямат потенциал да отговорят свястно и изрично на съществени въпроси в посочените посоки, е неотложно тези въпроси да бъдат разисквани в по-широк народен формат, защото имат директно отношение към всички жители и бизнеса. Подходът Кръглата маса би следвало да бъде проведена от името на Народно заседание – няма спънка това да стане например посредством обичайно създаваната Комисия по енергетика. Освен депутати, за присъединяване в нея следва да бъдат поканени представители на изпълнителната власт, на бизнеса, Неправителствени организации и други Събитието следва да е намерено за медиите. Както дневният ред, по този начин и регламентът за присъединяване следва да бъдат оповестени авансово с оглед по-голяма успеваемост - има задоволително открити и изпитани формули, при които да се избегне превръщането на събитието в по този начин познатата ни „ говорилня “. В умозаключение бих желал да посоча, че предлагането ми в това отношение не е ново. Още през юли предходната година предложих на тогавашния ръководител на Парламента Росен Желязков да провежда публичен спор по отношение на нова енергийна тактика на България – само че даже не получих фиктивен отговор от него, макар императивните условия на Административнопроцесуалния кодекс. Тази година подадох в Парламента сходно предложение през септември – евентуално заради изборите и тук последва безмълвие.  За мен е отвън всякакво подозрение, че такава Кръгла маса следва да бъде извършена оптимално бързо. Въпросът е дали има политическа воля за сходна стъпка – или за следващ път ще забележим, че за депутатите ясно дефинираната национална енергийна политика не е измежду водещите цели. Славчо Нейков, енергиен анализатор