НСИ: Все повече българи са с нагласа за семейство с три деца
Липсата на сътрудник, а не на финанси стопира българите да имат повече деца
Все повече българи считат, че фамилията би трябвало да има три деца. Докато през 2001 година те са били 11,8%, през 2021 година към този момент са 17,1% и са на второ място по дял след двудетния модел - 63,3%. Представата за семейство с едно дете понижава над два пъти, като през 2001 година тя е била блян за 19,8%, до момента в който в този момент те са 7,9%.
Резултатите са от проучване на Националния статистически институт (НСИ) " Раждаемост и репродуктивно държание ", в което са взели участие 4368 лица - дами на възраст 15 - 49 години и мъже на 15 - 59 години, които живеят в 7386 инцидентно определени жилища.
Идеалът " Три деца " се споделя минимум от хора със приблизително обучение - 13,8%, до момента в който висшистите са най-склонни да предпочетат този модел - 21%. Същият дял е и при хората с главно обучение. Три деца е блян за 17,1% от интервюираните, само че в действителност е осъществен от доста по-малък дял от лицата в края на репродуктивния им интервал - единствено 4,7%. Репродуктивният блян е субективната визия на хората за това какъв брой деца би трябвало да има фамилията в България. В проучването идеалът е оценен посредством отговорите на въпроса " Колко деца съгласно Вас би трябвало да има едно семейство в България ", обясниха от Национален статистически институт.
Идеалът за семейство съществено се разминава с действителността
Очаквано изследванията, извършени в последните десетилетия, демонстрират, че двудетният модел е пожеланият, само че има сериозен спад в последното десетилетие. През 2011 година за него са били 75,3%, до момента в който през 2021 година този модел е блян за 63,3%.
Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет единствено за 2% от хората. В същото време идеалът за семейство без деца се споделя едвам от 0.2% през 2021 година, до момента в който през 2001 година този дял е бил 3,2%.
Изводите на специалистите от Национален статистически институт са, че има съществено разминаване сред идеалът на хората за деца в фамилията и действителният им брой. Делът на лицата, които действително са без деца е 17,8%, до момента в който на тези, които изповядват този блян е единствено 0,2%. или избират този модел на семейство (1,4%).
Доста по-голям е делът на лицата, които остават с едно дете (31,9%) в съпоставяне със декларирания блян за еднодетно семейство - единствено 6,9% и искащите едно дете - 13,5%.
Липсата на сътрудник към този момент е основна причина
Основната причина е неналичието на сътрудник - 15,5%, като тя по-често се акцентира от мъжете (18,4%), в сравнение с от дами (11,1%).. На второ място са финансовите аргументи, надлежно за 14,3% от мъжете и 15,7% от дамите.
Наблюдават се известни разлики в структурата на аргументите според от възрастта на лицата. Сред младите, на възраст 15 - 29 години, главните аргументи да нямат деца са неналичието на сътрудник (26,7%), " не съм приключил образованието си " (18,6%) и " не се усещам подготвен да стана (отново) родител " (10,4%).
Тези резултати удостоверяват заключението, което може да се направи въз основа на индикатори от настоящата демографска статистика, за отсрочване във времето на раждането на деца. Сред лицата на възраст 30 - 44 години главната причина, с цел да нямат (още едно) дете, е по финансови аргументи (17,8%), а директно след нея се подрежда аргументът " Достигнали сме стремежи брой деца " (17,3%).
Кои ограничения биха повишили раждаемостта
В изследването са потърсени и оферти от интервюираните за използването на ограничения от страната, които биха повлияли да имат едно или повече деца.
Все повече българи считат, че фамилията би трябвало да има три деца. Докато през 2001 година те са били 11,8%, през 2021 година към този момент са 17,1% и са на второ място по дял след двудетния модел - 63,3%. Представата за семейство с едно дете понижава над два пъти, като през 2001 година тя е била блян за 19,8%, до момента в който в този момент те са 7,9%.
Резултатите са от проучване на Националния статистически институт (НСИ) " Раждаемост и репродуктивно държание ", в което са взели участие 4368 лица - дами на възраст 15 - 49 години и мъже на 15 - 59 години, които живеят в 7386 инцидентно определени жилища.
Идеалът " Три деца " се споделя минимум от хора със приблизително обучение - 13,8%, до момента в който висшистите са най-склонни да предпочетат този модел - 21%. Същият дял е и при хората с главно обучение. Три деца е блян за 17,1% от интервюираните, само че в действителност е осъществен от доста по-малък дял от лицата в края на репродуктивния им интервал - единствено 4,7%. Репродуктивният блян е субективната визия на хората за това какъв брой деца би трябвало да има фамилията в България. В проучването идеалът е оценен посредством отговорите на въпроса " Колко деца съгласно Вас би трябвало да има едно семейство в България ", обясниха от Национален статистически институт.
Идеалът за семейство съществено се разминава с действителността
Очаквано изследванията, извършени в последните десетилетия, демонстрират, че двудетният модел е пожеланият, само че има сериозен спад в последното десетилетие. През 2011 година за него са били 75,3%, до момента в който през 2021 година този модел е блян за 63,3%.
Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет единствено за 2% от хората. В същото време идеалът за семейство без деца се споделя едвам от 0.2% през 2021 година, до момента в който през 2001 година този дял е бил 3,2%.
Изводите на специалистите от Национален статистически институт са, че има съществено разминаване сред идеалът на хората за деца в фамилията и действителният им брой. Делът на лицата, които действително са без деца е 17,8%, до момента в който на тези, които изповядват този блян е единствено 0,2%. или избират този модел на семейство (1,4%).
Доста по-голям е делът на лицата, които остават с едно дете (31,9%) в съпоставяне със декларирания блян за еднодетно семейство - единствено 6,9% и искащите едно дете - 13,5%.
Липсата на сътрудник към този момент е основна причина
Основната причина е неналичието на сътрудник - 15,5%, като тя по-често се акцентира от мъжете (18,4%), в сравнение с от дами (11,1%).. На второ място са финансовите аргументи, надлежно за 14,3% от мъжете и 15,7% от дамите.
Наблюдават се известни разлики в структурата на аргументите според от възрастта на лицата. Сред младите, на възраст 15 - 29 години, главните аргументи да нямат деца са неналичието на сътрудник (26,7%), " не съм приключил образованието си " (18,6%) и " не се усещам подготвен да стана (отново) родител " (10,4%).
Тези резултати удостоверяват заключението, което може да се направи въз основа на индикатори от настоящата демографска статистика, за отсрочване във времето на раждането на деца. Сред лицата на възраст 30 - 44 години главната причина, с цел да нямат (още едно) дете, е по финансови аргументи (17,8%), а директно след нея се подрежда аргументът " Достигнали сме стремежи брой деца " (17,3%).
Кои ограничения биха повишили раждаемостта
В изследването са потърсени и оферти от интервюираните за използването на ограничения от страната, които биха повлияли да имат едно или повече деца.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ