Читалищата са изправени пред кадрова криза заради липсата на млади кадри
Липсата на млади и готови хора в работните структури на читалищата може да докара до кадрова рецесия. Това съобщи шефът на Националния читалищен институт при Съюза на националните читалища (СНЧ) доктор Силвена Байракова, във връзка представянето на разбор на резултатите от национално емпирично проучване, фокусирано върху ръководството и развиването на националните читалища. Анализът бе показан през днешния ден в Националния пресклуб на Българската телеграфна организация (БТА).
Участник в представянето на разбора беше и ръководителят на Съюза на националните читалища - проф. доктор Николай Дойнов.
„ Поводът за днешната полемика е едно необикновено проучване, което нашият институт направи. Изследването касае ръководството и развиването на националните читалища. Те се приготвят за своята 170-та годишнина. 1856 година се смята за рождена дата на читалищното дело в България. Досегашната историография смята, че имаме три първи български читалища - в Лом, Свищов и Шумен ", сподели проф. Дойнов.
Той добави, че СНЧ е почнал основаването на общонационален комитет, обичайно с известни персони – политици, артисти, музиканти, професори и лектори.
„ Досега имаме 30 доказани участници – видни персони, които ще обявим на 2 октомври в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “. Целта на този комитет е колкото се може повече персони със личен престиж да поддържат читалищното дело и работата на читалищните чиновници. Комитетът ще има представителна роля пред обществеността, а концепцията е читалищното дело да получи нов подтик за развиване “, сподели още проф. Дойнов.
В поддръжка на казаното, доктор Байракова отговори: „ За нас е значимо да проучим настройките и да имаме контакт с хората, които действително работят в системата на читалищната сфера. "
„ Ние сме търсили, като респонденти, само ръководители, секретари и ръководители. Емпиричното изследване е извършено през интервала март – април 2025 година и обгръща 796 респондента от цялата страна. Въпросите в проучването преглеждат необятен набор от тематики. Първо е обиден профилът на организациите като: обитаемо място, субсидирана бройка, съществени действия, възрастови групи, структурата и управлението по пол, възраст, обучение, пълномощия, мотивация, условия на труд, заплащане, авторитет и публично разбиране и др ", сподели още доктор Байракова.
Тя означи, че „ забележителен брой читалища разполагат с от 3 до 10 субсидирани бройки и едвам дребна част - 1,8 %, с над 20, и това разрешава на по-големите организации да развиват по-сложна конструкция, с благоприятни условия за прехвърляне на задания, специализация и използване на детайли от стратегическия мениджмент и плановото ръководство. "
„ Можем да приказваме за два разнообразни модела на действие. Масовият модел, който е дребните читалища с най-малък човешки запас, ориентиран и към поддържане на базови действия, обезпечаване на културния и обществен живот в дребни обитаеми места и модел на по-големите организации, по-големи екипи, които разрешават развиване на по-сложни форми на ръководство и работа по планове. Данните ясно демонстрират, че дефицитът на постоянен човешки запас е едно от главните провокации пред системата. Вместо да влагат в управнически и креативен потенциал, множеството читалища са принудени да се съсредоточат върху оцеляването и осъществяването на базисни функционалности. Въпреки това, ролята им в локалните общности остава труднозаменима. Те са главните пазители на традициите. Имаме поколенческа последователност. Те са уредник на музейни сбирки, което съставлява паметта. Честванията на празниците също са проведени от тях, които обезпечават обществена кохерентност, обезпечават достъп до информация, книги, просвета. В доста обитаеми места те са единствените устойчиви културни центрове, поддържащи жива връзката сред предишното и сегашното, както и опцията за присъединяване в културния живот на локалната общественост ", добави доктор Байракова.
Тя уточни, че при всеобщия модел, класическите управнически техники от бизнеса или огромните културни институти са мъчно използвани.
Според данните от емпиричното проучване, преобладаващата част от ръководителите са със приблизително обучение - към 70 %, а почти една трета са ръководителите с висше обучение в региона на изкуствата.
Д-р Байракова подчертава върху нуждата от систематични старания за привличане на ново потомство ръководители и за обезпечаване на образования, които да добавят обичайния културен профил със модерни управнически и информационни умения.
В резюме, доктор Байракова означи, че „ читалищата показват постоянна основа на доверие, на локално равнище, което е техният максимален капитал и източник на резистентност. "
„ Читалищата имат силата да бъдат катализатор на локалното развиване, само че с цел да са приети като стратегически сътрудник в националната културна политика, е належащо по-добро позициониране и видимост ", прикани доктор Байракова.
Участник в представянето на разбора беше и ръководителят на Съюза на националните читалища - проф. доктор Николай Дойнов.
„ Поводът за днешната полемика е едно необикновено проучване, което нашият институт направи. Изследването касае ръководството и развиването на националните читалища. Те се приготвят за своята 170-та годишнина. 1856 година се смята за рождена дата на читалищното дело в България. Досегашната историография смята, че имаме три първи български читалища - в Лом, Свищов и Шумен ", сподели проф. Дойнов.
Той добави, че СНЧ е почнал основаването на общонационален комитет, обичайно с известни персони – политици, артисти, музиканти, професори и лектори.
„ Досега имаме 30 доказани участници – видни персони, които ще обявим на 2 октомври в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “. Целта на този комитет е колкото се може повече персони със личен престиж да поддържат читалищното дело и работата на читалищните чиновници. Комитетът ще има представителна роля пред обществеността, а концепцията е читалищното дело да получи нов подтик за развиване “, сподели още проф. Дойнов.
В поддръжка на казаното, доктор Байракова отговори: „ За нас е значимо да проучим настройките и да имаме контакт с хората, които действително работят в системата на читалищната сфера. "
„ Ние сме търсили, като респонденти, само ръководители, секретари и ръководители. Емпиричното изследване е извършено през интервала март – април 2025 година и обгръща 796 респондента от цялата страна. Въпросите в проучването преглеждат необятен набор от тематики. Първо е обиден профилът на организациите като: обитаемо място, субсидирана бройка, съществени действия, възрастови групи, структурата и управлението по пол, възраст, обучение, пълномощия, мотивация, условия на труд, заплащане, авторитет и публично разбиране и др ", сподели още доктор Байракова.
Тя означи, че „ забележителен брой читалища разполагат с от 3 до 10 субсидирани бройки и едвам дребна част - 1,8 %, с над 20, и това разрешава на по-големите организации да развиват по-сложна конструкция, с благоприятни условия за прехвърляне на задания, специализация и използване на детайли от стратегическия мениджмент и плановото ръководство. "
„ Можем да приказваме за два разнообразни модела на действие. Масовият модел, който е дребните читалища с най-малък човешки запас, ориентиран и към поддържане на базови действия, обезпечаване на културния и обществен живот в дребни обитаеми места и модел на по-големите организации, по-големи екипи, които разрешават развиване на по-сложни форми на ръководство и работа по планове. Данните ясно демонстрират, че дефицитът на постоянен човешки запас е едно от главните провокации пред системата. Вместо да влагат в управнически и креативен потенциал, множеството читалища са принудени да се съсредоточат върху оцеляването и осъществяването на базисни функционалности. Въпреки това, ролята им в локалните общности остава труднозаменима. Те са главните пазители на традициите. Имаме поколенческа последователност. Те са уредник на музейни сбирки, което съставлява паметта. Честванията на празниците също са проведени от тях, които обезпечават обществена кохерентност, обезпечават достъп до информация, книги, просвета. В доста обитаеми места те са единствените устойчиви културни центрове, поддържащи жива връзката сред предишното и сегашното, както и опцията за присъединяване в културния живот на локалната общественост ", добави доктор Байракова.
Тя уточни, че при всеобщия модел, класическите управнически техники от бизнеса или огромните културни институти са мъчно използвани.
Според данните от емпиричното проучване, преобладаващата част от ръководителите са със приблизително обучение - към 70 %, а почти една трета са ръководителите с висше обучение в региона на изкуствата.
Д-р Байракова подчертава върху нуждата от систематични старания за привличане на ново потомство ръководители и за обезпечаване на образования, които да добавят обичайния културен профил със модерни управнически и информационни умения.
В резюме, доктор Байракова означи, че „ читалищата показват постоянна основа на доверие, на локално равнище, което е техният максимален капитал и източник на резистентност. "
„ Читалищата имат силата да бъдат катализатор на локалното развиване, само че с цел да са приети като стратегически сътрудник в националната културна политика, е належащо по-добро позициониране и видимост ", прикани доктор Байракова.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ