Липсата на лекари е хроничен проблем у нас в последните

Липсата на лекари е продължителен проблем у нас в последните десетилетия. Младите доктори емигрират и не остава кой да ни лекува. Според Национален статистически институт най-вече персонални лекари има в Плевен, а минимум в Кърджали и Добрич, съобщава .

Градът на здравето – по този начин назовават Плевен. Освен Медицинскиият университет и доста лечебни заведения, тук има най-вече персонални лекари на глава от популацията.

„ Нямам пояснение на обстоятелството. Случайно е. Но, това скоро ще се промени. Повечето мои сътрудници са 64-65-годишн и ”, сподели доктор Димитър Цветков , ръководител на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Плевен.

Той има своето пояснение за какво се задава рецесия за общопрактикуващи лекари.

„ Това е сложна компетентност с доста задължения ”, сподели той.

А що се отнася до експертите, то в града на здравето не липсват такива. Д-р Иван Малкодански е анестезиолог. Родом от Плевен е и избира да се осъществя в своя роден град. Той е измежду първите приложили пробно лекуване на COVID-19 с хапче, което е към този момент е на пазара.

„ 70% от пациентите в болничното заведение , в която работа, са от други области. Когато имаме високо качество на здравни услуги, привличаме хораот цялата страна ”, сподели той.

Потвърждават го и семейство Ахмедови . Те са от Свищовско, само че избират да се лекуват в Плевен. Силвиана е претърпяла животоспасяваща интервенция след диагноза рак.

„ Всички професори и доценти са най-хубавите. Вниманието им към пациента е доста значимо, тъй като в този миг си притиснат и обезпокоен ”, сподели Силвана Ахмедова .

Преди няколко дни и брачният партньор й чува, че има сериозен здравословен проблем, който към този момент е решен.

„ Ходих на доста места и на никое място не ми откриха кистата на бъбрека . За мен в Плевен са най-хубавите ”, показа Гюнай .

А многото лекари на глава от популацията поражда и конкуренция, която лекарите одобряват като здравословна.

„ Конкуренцията е в основата на демокрацията. За да има развиване, би трябвало да има конкуренция ”, съобщи доктор Малкодански.

Междувременно в Кърджали и Добрич лечебните заведения затварят , тъй като нямат фрагменти. Най-тежък е казусът със експертите. Млади специализанти се притеглят мъчно и се задържат още по-трудно. На този декор вероятността пред популацията става все по-мрачна.

В Добрич няма хематолози, ендокринолози, ревматолози, инфекционисти и лекари за всички тесни детски специалности.

Д-р Валери Веселинов с паника следи по какъв начин в последните 30 години бяха закрити дребните лечебни заведения и е уверен, че това чака регионалните.

„ Хубаво, добре, ние, до момента в който можем ще работим. Ще окапем, ще измрем, добре и след това? Кой ще лекува? ”, пита той.

„ Проблемът е общонационален. Винаги има дефицитни специалности, по които мъчно се намират експерти, като например кръвен център, Отделението по образна диагностика, лабораториите ”, изясни доктор Георги Желязков , шеф на МБАЛ Добрич.

В последните 6 - 7 години тук бяха закрити няколко отделения, като очно и урология. Все отново новото управление на болничното заведение съумя за година и половина да притегли над 15 млади специализанти и се надява да ги задържи. Д-р Ростислава Петрова жертва съвсем цялото си персонално време, с цел да специализира „ Неврохирургия ”. 

„ Избрах Добрич, тъй като както се споделя в огромния град всеки може, само че по-трудно е човек да се осъществя в по-малките обитаеми места ”, споделя тя.
По-голямата част от сътрудниците й от университета във Варна обаче избират огромните градове.

„ Това, което ги притегля е опцията за к ариерно развиване във Варна и в София . В чужбина отиват поради по-достойното възнаграждение ”, изясни тя.