Липсата на кадри и огромното текучество през летните месеци е

Липсата на фрагменти и голямото текучество през летните месеци е проблем на туристическия отрасъл от години във Варна, а и освен в морската столица. Защо обаче хотелите и заведенията мъчно задържат личния състав си? Защо всеобщо готвачи, сервитьори, бармани, камериерки и различен личен състав напущат или едвам устоят до края на сезона и повече не се завръщат на същото работно място?

Дали се оправдават очакванията на фрагментите в туризма, които в огромната си част зарязват работата си в града и се запътват към курортите през летните месеци с вярата да изкарат доста пари и по тази причина остават разочаровани, или изискванията им на труд и възнаграждение на доста места са непоносими?

Млади хора, работили до скоро в ресторант край Варна, споделиха за Varna24.bg , че са напуснали поради безчовечен условия на труд, унизително отношение и неточно възнаграждение.

Споделяме описа им без редакторска интервенция с вярата истината, разказана в първо лице, да помогне на доста работодатели да погледнат в профил по какъв начин наподобява картинката през очите на служащия и коригират отношението си към наеманите чиновници.   

" Отидохме на изявление при започване на април по публикация. Шефът-мечта, както ни се стори, предложи прелестни условия като заплата от 900 лева, която по-късно ще се увеличи на 1400 лева, персонално храна и превоз. Обещанията започнаха да се топят още през идната седмица. Кухнята престана да готви за личния състав, не тъй като сътрудниците не желаеха, а тъй като шефът не зарежда артикули и обещанията, че прехраната ни е обезпечена, до момента в който сме на работа, се оказаха неистина.

След това превозът ни стартира да става от дъжд на вятър. Пътуваме с една кола 5 индивида, а персоналът на промяна е от 8 души. Днес аз вися, на следващия ден различен. Ако успееш да отидеш и се върнеш с рейса това ти коства на ден над 4 лв.. Смените ни вечер постоянно завършват към 23.30 - 24.00 часа, макар регламентираното работно време до 23.00 часа. Това значи прибиране с такси от затънтеното място, където се намира заведението. Таксито до у дома излиза  над 15 лв., като първоначално притежателят заплаща за такси, когато се постанова. В разгара на лятото обаче шефът споделя: " Оправяйте се, вие вадите пари тука! " Тогава с обезпечения транспорт си потегля личния състав от кухнята, тъй като това е личен състав без бакшиш, поради обстоятелството, че не работят с клиенти. Те си потеглят с колата, а другите увисват. Припомняме отново, първоначално се споделя: Има превоз, има храна, парите си ги вземаш на датата от оборота, който сте създали с сътрудниците ти!

Днес би трябвало да вземеш ти, събират ти всички оборота си и си вземаш заплатата, на следващия ден другият...С две думи " цветя и рози. След това се оказа, че когато си поискаш заплатата на датата, на която ти е обещана, притежателят се обръща и споделя: Не може! Стоиш в незнание, след два дни го питаш отново: Може ли да си взема заплатата, имам да заплащам квартира, ток, нужни са ми, апелирам ви се? Молим се, а това е унизително при къртовска работа 5 дни седмично по 12-13 часа. И това за приблизителна заплата от 1000 лева. Моята заплата беше една от най-ниските в това заведение, само че една от най-забавяните. Работих 5 дни по 12 часа на два бара по едно и също време, горен бар и низък бара, едновременно. Трябваше да тъка на двата стана, да тичам да мия чаши горе, да мия чаши долу, и няма право на обжалване. Когато пристигна дата за заплата и отново с запитване, отново с молене, шефа декларира с ехидна усмивка: " В понеделник, но кой понеделник?! “ Звучи като смешка, нали, само че не е, когато си каталясал от бодърствуване и отмалялост.

Освен това шефът, който би трябвало е образец за подражателство и да вдъхва почит, се държи като феодал с крепостни селяни, блъска, крещи, заплашва...Това е неприемливо. Подадох си молбата, той ме освобождава на идващия ден и при въпросът по кое време ще си получа парите ми се дава отговор, аз ще ти се обадя. По телефона ми се споделя: " Благодари се, че си почивал най-малко два дни през седмицата, тъй като не би трябвало да почиваш ". Следва опасност, че ще ме съди за неустойка по контракта, при изискване, че той ме е освободил и можело и да не получа заплата, в случай че ми начисли и неналичия, тъй като неговия юрист по този начин го бил посъветвал.

Водят ни на контракт от по 4 часа на минимална заплата, а работим по 13. Този човек и доста като него, си играят с нервите и потребностите на хората. Унижение и подигравка освен с 18-годишни деца, само че и със зрели хора, които имат фамилии и отговорно си правят работата.

Малкото хора, задържали се там за по-дълго споделиха, че през ресторанта са минали 100 индивида, които са издържали за по ден, седмица или месец и са напускали поради всички тези проблеми.

Пред очите ни клиент стана от масата си, отиде при шефа и му съобщи: " Не са отговорни момченцата и момиченцата, които работят тука по през целия ден, отговорни сте вие за тая какафония и безмислица “.

До не приказваме за това, че заведението няма чистачка, личният състав чисти освен ресторанта, само че и къщата на шефа. За задачата хората са принудени да отиват по-рано на работа, с цел да ги третират като плебеи. Споделяме всичко това с вярата, че това ганьовско отношение към хората, наемани в туризма, ще остане в предишното. Защото в огромната си част наетите хора са с обучение, опит и подготовка и никой няма да търпи сходно държание. Най-лесното нещо е да си стегнем куфарите и да потърсим по-добро възнаграждение и отношение някъде отвън рамките на благата ни татковина, само че ние не желаеме това. "