Успех на Фернандеш не би значел успех на Уудуърд
Липсата на футболен шеф в Манчестър Юнайтед е постоянно обсъждана тематика в медиите, до момента в който в това време клубът излезе с триумф от изтощителното гонене на Бруно Фернандеш в края на януарския прозорец. Преследване, минало по нормалната утъпкана пътека: първичен интерес, дълъг застой и най-после бързо завършване на прехвърлянето след поява на клюки за сериозен интерес към целта от други клубове.
Колко в действителност коства португалецът, е доста мъчно да се каже, тъй като в никакъв случай не е играл в сериозен клуб от сериозна лига. Според „ Скай Спортс “ крайната трансферна сума може да доближи 68 млн. паунда. Твърде доста ли е това? Кой ще ни каже? Със сигурност обаче наподобява, че Спортинг Лисабон съумя да се спазари чудесно. Нека отбележим, че Фернандеш влиза в листата с 20-те най-скъпи футболисти в историята, така че договорката надали може да се опише като финансов удар за Юнайтед.
И при все че реакциите по отношение на ролята на Ед Уудуърд в този трансфер бяха странни. Изглежда, че той се стресна от спекулациите за късна оферта от Барселона и възможните ругатни от последователите при един безплоден януари, та просто клекна пред в началото поисканата от лисабонския клуб цена. Това може и да се окаже точният ход, но сигурно не е от оня вид решения на изпълнителни шефове или президенти, които по принцип провокират бурни овации от страна на пресата.
Само дето тъкмо бурни овации заваляха и в този момент Уудуърд е огромният воин на тези договаряния. В английските медии нееднократно се акцентира, и то от разнообразни публицисти, че той персонално е бил решаващата фигура и без него трансфер е нямало да има, така че критиците му в този момент били получили гласовит пестник.
Това е много пресилено след седем години на нещо, което в най-хубавия случай може да бъде разказано като голяма доверчивост от негова страна. Също по този начин е много необичайно фокусът при трансфер да се пренасочва към нещо друго, с изключение на към самия забъркан състезател. В този случай обаче тъкмо това се получи, откакто договорката за Фернандеш бе разказана в не една медия като персонален успех за… Уудуърд.
Добра договорка? Може би. Важна облага на значим състезател? Само времето ще покаже. Но персонален успех? Това е много мощно и съвсем невиждано изказване. Дори и Даниел Леви, който си е спечелил известност на полубог поради пречупването на корави договарящи от под дърво и камък, не провокира сходни реакции.
Тогава значи става въпрос за излъскване на имидж. Очевиден е опитът да се оркестрира смяна на отношението към Уудуърд във футболните среди. Според сегашния дневен ред той не е футболен имбецил, а свръхдинамичен началник, кадърен да извади всевъзможни кестени от огъня. Този надали не храбър звук на писане е, дано си го кажем, напряко безразсъден.
Да се лъска имидж не е нещо извънредно за медиите, защото клубовете оттичат информация към тях непрекъснато. Механиката на тази работа също не е особена загадка, откакто бе разкрита от куп високомерни публицисти в едно известно неделно утринно шоу. Един от тях бе неотдавна назначен от Юнайтед, с цел да помогне за възобновяване на обществения му имидж, и смяната в метода на отразяване се случи единствено в границите на няколко дни. Случайност? Не мисля.
Най-същественият въпрос тук е: за какво? Каква е задачата оттатък очевидното? Ако Манчестър Юнайтед желае да показа Уудуърд като своето смъртоносно оръжие в селекционното си звено, това подсказва, че няма изключително желание да трансферира отговорности към състезателен шеф.
Говори също и че има блян към опазване на статуквото, което, поради трагичния крах на клуба, е доста мъчно за пояснение. В последните дни дори къщата на Ед Уудуърд беше атакувана от почитатели. Да, това са тотални кретени, неспособни да създадат отликата сред спорт и живот, и държанието им няма по какъв начин да бъде целесъобразно. Изводът обаче е, че въпреки всичко професионалният (и към този момент личният) живот на Уудуърд би бил надалеч по-лесен, в случай че не носеше отговорността за нещо, което явно е надалеч от неговите умения.
От практическа позиция, поради потвърдено високото му равнище в комерсиалните покупко-продажби, освобождението му от всякаква спортно-техническа тежест би била от интерес за клуба, нали по този начин? По-малко прехвърляния, повече контракти за партньорство. Този сюжет наподобява оптималният и би трябвало да бъде преследван за реализиране.
Не този обаче е сюжетът, който Юнайтед следва, та точно там е любопитната част с може би даже и щипка интрига. Защо за този клуб е толкоз значимо да задържи в тази роля явно некомпетентния за нея Уудуърд, вместо да откри и назначи дипломиран трансферен експерт? Имате цялостна независимост в търсенето на отговора.
Себ Стафорд-Блуур, FourFourTwo
Колко в действителност коства португалецът, е доста мъчно да се каже, тъй като в никакъв случай не е играл в сериозен клуб от сериозна лига. Според „ Скай Спортс “ крайната трансферна сума може да доближи 68 млн. паунда. Твърде доста ли е това? Кой ще ни каже? Със сигурност обаче наподобява, че Спортинг Лисабон съумя да се спазари чудесно. Нека отбележим, че Фернандеш влиза в листата с 20-те най-скъпи футболисти в историята, така че договорката надали може да се опише като финансов удар за Юнайтед.
И при все че реакциите по отношение на ролята на Ед Уудуърд в този трансфер бяха странни. Изглежда, че той се стресна от спекулациите за късна оферта от Барселона и възможните ругатни от последователите при един безплоден януари, та просто клекна пред в началото поисканата от лисабонския клуб цена. Това може и да се окаже точният ход, но сигурно не е от оня вид решения на изпълнителни шефове или президенти, които по принцип провокират бурни овации от страна на пресата.
Само дето тъкмо бурни овации заваляха и в този момент Уудуърд е огромният воин на тези договаряния. В английските медии нееднократно се акцентира, и то от разнообразни публицисти, че той персонално е бил решаващата фигура и без него трансфер е нямало да има, така че критиците му в този момент били получили гласовит пестник.
Това е много пресилено след седем години на нещо, което в най-хубавия случай може да бъде разказано като голяма доверчивост от негова страна. Също по този начин е много необичайно фокусът при трансфер да се пренасочва към нещо друго, с изключение на към самия забъркан състезател. В този случай обаче тъкмо това се получи, откакто договорката за Фернандеш бе разказана в не една медия като персонален успех за… Уудуърд.
Добра договорка? Може би. Важна облага на значим състезател? Само времето ще покаже. Но персонален успех? Това е много мощно и съвсем невиждано изказване. Дори и Даниел Леви, който си е спечелил известност на полубог поради пречупването на корави договарящи от под дърво и камък, не провокира сходни реакции.
Тогава значи става въпрос за излъскване на имидж. Очевиден е опитът да се оркестрира смяна на отношението към Уудуърд във футболните среди. Според сегашния дневен ред той не е футболен имбецил, а свръхдинамичен началник, кадърен да извади всевъзможни кестени от огъня. Този надали не храбър звук на писане е, дано си го кажем, напряко безразсъден.
Да се лъска имидж не е нещо извънредно за медиите, защото клубовете оттичат информация към тях непрекъснато. Механиката на тази работа също не е особена загадка, откакто бе разкрита от куп високомерни публицисти в едно известно неделно утринно шоу. Един от тях бе неотдавна назначен от Юнайтед, с цел да помогне за възобновяване на обществения му имидж, и смяната в метода на отразяване се случи единствено в границите на няколко дни. Случайност? Не мисля.
Най-същественият въпрос тук е: за какво? Каква е задачата оттатък очевидното? Ако Манчестър Юнайтед желае да показа Уудуърд като своето смъртоносно оръжие в селекционното си звено, това подсказва, че няма изключително желание да трансферира отговорности към състезателен шеф.
Говори също и че има блян към опазване на статуквото, което, поради трагичния крах на клуба, е доста мъчно за пояснение. В последните дни дори къщата на Ед Уудуърд беше атакувана от почитатели. Да, това са тотални кретени, неспособни да създадат отликата сред спорт и живот, и държанието им няма по какъв начин да бъде целесъобразно. Изводът обаче е, че въпреки всичко професионалният (и към този момент личният) живот на Уудуърд би бил надалеч по-лесен, в случай че не носеше отговорността за нещо, което явно е надалеч от неговите умения.
От практическа позиция, поради потвърдено високото му равнище в комерсиалните покупко-продажби, освобождението му от всякаква спортно-техническа тежест би била от интерес за клуба, нали по този начин? По-малко прехвърляния, повече контракти за партньорство. Този сюжет наподобява оптималният и би трябвало да бъде преследван за реализиране.
Не този обаче е сюжетът, който Юнайтед следва, та точно там е любопитната част с може би даже и щипка интрига. Защо за този клуб е толкоз значимо да задържи в тази роля явно некомпетентния за нея Уудуърд, вместо да откри и назначи дипломиран трансферен експерт? Имате цялостна независимост в търсенето на отговора.
Себ Стафорд-Блуур, FourFourTwo
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ