Заседналият начин на живот струва на гръцката икономика най-малко 130 милиона евро
Липсата на физическа интензивност е коствала на Гърция 90 млн. евро през 2000 година, като тази сума последователно се е нараснала до 131 млн. евро през 2019 година, съобщи Андреас Флурис, доцент в катедрата по физическо образование и спорт на Университета на Тесалия и началник на лабораторията по физиология на околната среда „ ФЕЙМЛаб “ (FAMELab) в същия университет, съобщи АНА-МПА.
Физически обездвиженото гръцко население е достигнало 68 % през 2018 година, а бъдещите прогнози са още по-мрачни, сподели гръцкият проф. Янис Кутендакис, ръководител на гръцкия народен център „ Упражнението е лек – Гърция “ (Exercise is Medicine – Greece).
„ Липсата на физическа интензивност е обвързвана, наред с доста други неща, с честотата на демонстрация на съвсем всички незаразни заболявания “, изясни професорът пред АНА-МПА във връзка утрешния Международен ден на спорта за развиване и мир. Така поражда въпросът дали високите равнища на обездвиженост се трансформират в стопански разноски за страната, добави доцент Флурис.
Според разбор в народен мащаб, осъществен в лабораторията „ ФЕЙМЛаб “, тези разноски за интервала 2000-2010 година са били 1,02 милиарда евро, до момента в който в интервала 2011-2019 година те са се нараснали до 1,17 милиарда евро, разясни Андреас Флурис.
За изследването е следвана интернационално приета методология, която свързва ниската физическа интензивност с пет водещи незаразни заболявания – сърдечни болести, инсулт, диабет и рак на гърдата и дебелото черво, изясни Сотирис Харбас, един от създателите на проучването. През 1990 година общо 859 000 гърци са имали горепосочените болести, до момента в който през 2019 година този брой се е нараснал до към 1,5 милиона души, разясни той.
Поради съществуването на сходни отрицателни данни е належащо основаването на център за следене на обездвижеността измежду гръцкото общество, който да събира данни на годишна база и да реализира действия за понижаване на икономическите отрицателни последствия и надлежно на най-често срещаните незаразни заболявания, счита проф. Кутендакис.
Доц. Флурис посочи, че „ в случай че през 2019 година обездвижеността беше отстранена, гръцката стопанска система щеше да разполага с спомагателни финансови запаси, с цел да посрещне доста от потребностите си в региона на образованието, опазването на здравето, обществената взаимност и националната защита “, предава Българска телеграфна агенция. Той уточни и съответни образци за това по какъв начин разноските щяха да могат да стигнат за 39 нови учебни заведения или за нова болница, или за 180 нови кревати в интензивните отделения, или пък за 202 пожарни автомобила.
Физически обездвиженото гръцко население е достигнало 68 % през 2018 година, а бъдещите прогнози са още по-мрачни, сподели гръцкият проф. Янис Кутендакис, ръководител на гръцкия народен център „ Упражнението е лек – Гърция “ (Exercise is Medicine – Greece).
„ Липсата на физическа интензивност е обвързвана, наред с доста други неща, с честотата на демонстрация на съвсем всички незаразни заболявания “, изясни професорът пред АНА-МПА във връзка утрешния Международен ден на спорта за развиване и мир. Така поражда въпросът дали високите равнища на обездвиженост се трансформират в стопански разноски за страната, добави доцент Флурис.
Според разбор в народен мащаб, осъществен в лабораторията „ ФЕЙМЛаб “, тези разноски за интервала 2000-2010 година са били 1,02 милиарда евро, до момента в който в интервала 2011-2019 година те са се нараснали до 1,17 милиарда евро, разясни Андреас Флурис.
За изследването е следвана интернационално приета методология, която свързва ниската физическа интензивност с пет водещи незаразни заболявания – сърдечни болести, инсулт, диабет и рак на гърдата и дебелото черво, изясни Сотирис Харбас, един от създателите на проучването. През 1990 година общо 859 000 гърци са имали горепосочените болести, до момента в който през 2019 година този брой се е нараснал до към 1,5 милиона души, разясни той.
Поради съществуването на сходни отрицателни данни е належащо основаването на център за следене на обездвижеността измежду гръцкото общество, който да събира данни на годишна база и да реализира действия за понижаване на икономическите отрицателни последствия и надлежно на най-често срещаните незаразни заболявания, счита проф. Кутендакис.
Доц. Флурис посочи, че „ в случай че през 2019 година обездвижеността беше отстранена, гръцката стопанска система щеше да разполага с спомагателни финансови запаси, с цел да посрещне доста от потребностите си в региона на образованието, опазването на здравето, обществената взаимност и националната защита “, предава Българска телеграфна агенция. Той уточни и съответни образци за това по какъв начин разноските щяха да могат да стигнат за 39 нови учебни заведения или за нова болница, или за 180 нови кревати в интензивните отделения, или пък за 202 пожарни автомобила.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ