Само в България биомаркерната диагностика не се заплаща с публични средства
Липсата на финансиране слага живота на онкопациенти в риск
Сдружение за развиване на българското опазване на здравето сигнализира, че България продължава да бъде единствената страна от Европейския съюз, в която биомаркерната диагностика на тумори не се заплаща с обществени средства. Този тип молекулярна диагностика е неразделна част от актуалните способи за лекуване на онкологични болести, като оказва помощ за използването на така наречен таргетни лечения - персонализирани медикаментозни подходи, съобразени с самостоятелните характерности на тумора.
Според водещи български експерти, прогностичните и предиктивните биомаркери играят основна роля в избора на най-подходящата терапия за пациентите. Използването им освен покачва възможностите за сполучливо лекуване, само че и защищава здравната система от непотребни разноски за неефективни медикаменти, като в същото време понижава риска от утежняване на положението на пациента.
На фона на тази здравна нужда, сега разноските за биомаркерна диагностика в България се покриват от самите пациенти или отчасти от фармацевтични компании посредством лимитирани стратегии. Това важи единствено за няколко типа разновидности и някои типове тумори.
След дълготраен напън от страна на здравната общественост и пациентски организации, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) изрази подготвеност да прегледа опциите за включване на молекулярната диагностика в листата с реимбурсирани действия. Въпреки това, предложенията на Сдружението за развиване на българското опазване на здравето за промени в Амбулаторна процедура № 43 не бяха признати.
НЗОК отпусна едвам 5 милиона лв., и то не за самото проучване, а единствено за част от употребяваните реактиви, класифицирани като „ медицински произведения “. Според пациентските организации това е извънредно незадоволително на фона на потребността от към 15 милиона лв. годишно и медицинския темперамент на активността.
„ Не може диагностична активност, която включва работа на висококвалифицирани експерти и комплицирана обработка на проби, да бъде третирана като доставка на медицински произведения “, декларират от сдружението. Те упорстват проучването и свързаната с него диагностична активност да бъдат остойностени и покривани от НЗОК като единна здравна услуга.
Към апела се причислиха и фондация „ Нана Гладуиш - Една от 8 “, съдружие „ Българска асоциация за протекция на пациентите “ и съдружие „ Общност МОСТОВЕ “. Организациите са изпратили публично мнение до здравните институции, в което показват противоречие биомаркерната диагностика да бъде третирана като „ медицински произведения “ и упорстват за започване на разговор за трайно решение.
„ Недопустимо е в 21 век и при съществуването на потвърдени ефикасни лечения, пациенти да умират, тъй като нямат достъп до съответна диагностика “, гласи част от мнението, оповестено на интернет страниците на организациите.
Сдружение за развиване на българското опазване на здравето сигнализира, че България продължава да бъде единствената страна от Европейския съюз, в която биомаркерната диагностика на тумори не се заплаща с обществени средства. Този тип молекулярна диагностика е неразделна част от актуалните способи за лекуване на онкологични болести, като оказва помощ за използването на така наречен таргетни лечения - персонализирани медикаментозни подходи, съобразени с самостоятелните характерности на тумора.
Според водещи български експерти, прогностичните и предиктивните биомаркери играят основна роля в избора на най-подходящата терапия за пациентите. Използването им освен покачва възможностите за сполучливо лекуване, само че и защищава здравната система от непотребни разноски за неефективни медикаменти, като в същото време понижава риска от утежняване на положението на пациента.
На фона на тази здравна нужда, сега разноските за биомаркерна диагностика в България се покриват от самите пациенти или отчасти от фармацевтични компании посредством лимитирани стратегии. Това важи единствено за няколко типа разновидности и някои типове тумори.
След дълготраен напън от страна на здравната общественост и пациентски организации, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) изрази подготвеност да прегледа опциите за включване на молекулярната диагностика в листата с реимбурсирани действия. Въпреки това, предложенията на Сдружението за развиване на българското опазване на здравето за промени в Амбулаторна процедура № 43 не бяха признати.
НЗОК отпусна едвам 5 милиона лв., и то не за самото проучване, а единствено за част от употребяваните реактиви, класифицирани като „ медицински произведения “. Според пациентските организации това е извънредно незадоволително на фона на потребността от към 15 милиона лв. годишно и медицинския темперамент на активността.
„ Не може диагностична активност, която включва работа на висококвалифицирани експерти и комплицирана обработка на проби, да бъде третирана като доставка на медицински произведения “, декларират от сдружението. Те упорстват проучването и свързаната с него диагностична активност да бъдат остойностени и покривани от НЗОК като единна здравна услуга.
Към апела се причислиха и фондация „ Нана Гладуиш - Една от 8 “, съдружие „ Българска асоциация за протекция на пациентите “ и съдружие „ Общност МОСТОВЕ “. Организациите са изпратили публично мнение до здравните институции, в което показват противоречие биомаркерната диагностика да бъде третирана като „ медицински произведения “ и упорстват за започване на разговор за трайно решение.
„ Недопустимо е в 21 век и при съществуването на потвърдени ефикасни лечения, пациенти да умират, тъй като нямат достъп до съответна диагностика “, гласи част от мнението, оповестено на интернет страниците на организациите.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ