Липсата на адекватно заплащане води до големи проблеми с кадрите

Липсата на съответно възнаграждение води до огромни проблеми с фрагментите във ВиК бранша. В същото време, както и заради тази причина, се следи ясна наклонност голяма част от наетите в бранша да са на много висока възраст, доста са работещи пенсионери, а едвам 4% са до 30-годишните. Това са част от сериозните трудности пред ВиК сдруженията, които редом с това ще би трябвало да се оправят и с още редица провокации на нашето съвремие, измежду които и идната усилена цифровизация. Това стана ясно от презентацията на Иван Иванов от Национален браншов профсъюз " Водоснабдител " към КНСБ по време на форума " Адаптивност, еластичност и сигурност на заетите в бранш ВиК с внедряването на цифрови технологии “. Иванов означи също, че другите ВиК оператори са в доста друг етап на внедряване на нови технологии и цифровизация. Работи се и на парче и няма нищо централизирано. Някои сдружения работят с доста остарели системи, а нямат и опция да ги модернизират или заменят. Всичко това води до спомагателни проблеми и провокации пред ВиК операторите. Всички участници в полемиката се сплотиха към мнението, че целият бранш и всички заинтригувани страни би трябвало да положат старания за повишение на уменията и цифровата просветеност на чиновниците, както и на заплащането, което е ниско и нестимулиращо. Президентът на КНСБ Пламен Димитров означи, че е доста значимо вярно би трябвало да бъдат употребявани парите както по Плана за възобновяване и резистентност, по този начин и от новия програмен интервал, които напълно скоро ще стартират да идват. Много от плановете засягат ВиК бранша, който има проблеми, в това число и във връзка с фрагментите, тяхната подготовка, както и акомодацията на техните умения във връзка със зелената промяна и дигитализацията. Димитров означи, че през идващите няколко години през Плана за възобновяване и резистентност по линия на ваучерите за образование, както и по програмата „ Развитие на човешките запаси “ сумарно ще има към 500 до 600 млн. лева за развиване на цифровите умения на служащите. Поради което е належащо те да бъдат изхарчени вярно, а не да бъдат похабени без да доведат до предстоящите резултати. Димитров добави, че постигането на нужното равнище на цифровите умения ще бъде задача както на страната, която ще управлява по какъв начин тъкмо се харчат посочените суми, по този начин и на синдикатите и на бизнеса. Той добави, че работната мощ би трябвало да се движи редом с капиталовите процеси и да не губи конкурентоспособност, надлежно нужните й познания и умения, с цел да продължи да бъде задоволително производителна. А с цел да бъде тя с по-добра продуктивност, по-успешна и задоволително добре готова и предпазена, би трябвало да бъде по-добре платена, акцентира Димитров. Мнението му за споделената отговорност сред всички заинтригувани страни в бранша поддържа и зам.-министърът на районното развиване и благоустройство Деляна Иванова. Като добави, че цифровите умения и познания са извънредно значими и са предизвикателство за всички браншове. Конкретно за ВиК тя счита, че е нужна подготовка както във връзка с базовите, по този начин и на характерните умения, като тук потребността от ускорение на тези процеси е даже по-голяма спрямо някои други браншове. Иванова заяви, че все още на територията на 14 области на страната завършва осъществяването на планове във ВиК бранша. Общият размер на вложенията по тях е към 1.5 милиарда лева европейски средства и национално съфинансиране. Тя добави, че тези планове включват освен създаване и реконструкции на ВиК мрежа, само че също и създаване на пречиствателни станции за отпадъчни и питейни води. На някои места плановете са за смяна на процесите и вграждане на новви системи. Именно те водят до потребността от дипломиран личен състав, който да може да работи с тях. Иванова добави, че по линия на Плана за възстановаване Българският ВиК Холдинг ще извършва планове на обща стойност 470 млн. лева Част от тях са за създаване на системи за автоматизиран надзор. Инвестициите в човешки капитал са извънредно значими за бизнеса. Това са и най-бързо възвръщаемите вложения. Това означи от своя страна ръководителят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев. Според думите му идните зелена и цифрова трансформации би трябвало да подобрят живота на всички. „ Но това няма да стане без ние да сме готови за тях, без непрестанно да учим и да нагдграждаме своята подготовка, да умеем да работим с новите технологии и да ги управляваме “, сподели Митрев. И предизвести, че тази промяна идва доста бързо, което изисква навременни реакции от страна на всички наранени страни. Върху проблемите с ниското възнаграждение и неналичието на готови фрагменти подчертава и Ангел Престойски, ръководител на Съюза на ВиК операторите. Той даде образец по какъв начин стотици милиони към този момент са изхарчени от страната за създаване на скъпи уреди като пречиствателни станции. Но няма хора, с които те да бъдат обслужвани и ръководени. „ Крайно време е този проблем да бъде решен в най-скоро време “, акцентира Престойски. В презентацията си доцент Мариана Тодорова от Българска академия на науките разгласи, че ВиК секторът към този момент ще бъде част и от националната сигурност на всяка една страна. И скоро ще има законодателство в тази посока. До 2050 година популацията на Земята се чака да нарасне до 10 милиарда А питейната вода е едвам 1% от цялата на планетата. Друга причина, заради която водата ще влезе в националната сигурност, е дейната работа по технологиите за произвеждане на водород посредством електролиза, посредством което да се размени потребността от газ. А и тематиката става все по-актуална и трансформацията в тази посока се форсира след началото на войната в Украйна.