Липса на средства, персонал и пациенти, които лежат над 20

Липса на средства, личен състав и пациенти, които лежат над 20 години, защото няма къде да бъдат преместени. Такава е картината в държавните психиатрични лечебни заведения у нас. Стени зад, които времето е спряло. Пациентите там са се трансформирали в „ невидимите заболели “ и за страната, и за обществото. 

Снимка: bTV

Има ли излаз от клопката на системата - разказваме в bTV Репортерите.

Близо 15 % от българите, или всеки шести е с психологично разстройство, сочи отчет на Сметната палата

У нас има 12 държавни психиатрии. Тази в Раднево е най-голямата. От скоро потенциалът на леглата е понижен от 420 на 340. В момента там се лекуват 250 души. Болницата разполага с осем отделения. Почти постоянно цялостно е отделението, в което се лекуват мъже със зависимости. Снимка: bTV „ Най-много са пациентите със шизофрения, биполярни разстройства, по-рядко епилепсия и деменция. Друга огромна група са зависимостите към алкохол, психоактивни субстанции ”, споделя доктор Владимир Трънов, шеф на ДПБ-Раднево.

Вече има най-малко 10 съдбовни случая на умряли след приложимост, твърди Павел Павлов

Вече 27 години с пациентите работи доктор Иван Добринов. Споделя, че профилът на болните с годините се трансформира. Ако преди са лежали пациенти, които използват по едно вещество, в този момент клиничната картина се усложнява.

Снимка: bTV

„ Смесват 3-4 разнообразни вещества. Имаме доста хора с тежки психотични положения в следствие най-много на използването на стимуланти и синтетични канабиноиди . Това са хора, които развиват шизофренно-подобни положения като вторични затруднения от зависимостта си. 1/3 от пациентите са настанени от съда, това са хора с потвърдено рисково държание “, споделя той.

Снимка: bTV

Не демонстрираме лицата на двама мъже, които постъпват за първи път в клиниката. Условно ги назоваваме Иван и Петър. Те са едни от дребното, които сами търсят помощ. За тях болничното заведение в Раднево е била единственият избавителен бряг.

Снимка: bTV

„ Стигнах до там, че събуждайки се заран хората мислят за кафе и закуска, а аз по какъв начин да стартира да пия. Стигна се до доста високо количество и по този начин почнах да изгубвам работа, другари. Осъзнавах доста добре, че съм пияч, че алкохолът взема превъзходство над мен. Стигал съм до моменти да лишава човешки живот, да лишава моя живот, да ми го лишават от пиянство. Алкохолът е нещо грубо. Не можах да основа семейство, от алкохола се случи случай с мен, неработоспособен съм към този момент. Ако не бях тук си давах най-вече година, дали и толкоз щях да изкарам “, споделя Иван.

Макар и безвредни на пръв взор, тези устройства водят до пристрастяване

Петър постъпва в клиниката поради взаимозависимост към синтетичен хашиш.

„ Това е нещо, което е доста гадно и мъчно се откъсваш, поради него не можех да дремя, непрекъснато се карах с хората, изпитвах нервни рецесии. Можеше да направя много работи, които пропуснах, тъй като бях непрекъснато в джаза и предлагам на всички млади, които са подвластни да потърсят помощ. Не се схваща първоначално, само че след това доста съжаляваш “, споделя той.

Снимка: bTV

Средният престой на пациентите е три до шест месеца. Някои от тях обаче постоянно се завръщат. Има такива, които са били хоспатилизирани по над 50 пъти. Причината - у нас липсва следваща грижа. Основният проблем е, че няма задоволително центрове, които да поставят грижа за болните след изписване.

На този декор изследване във Англия откри притеснителното положение на психологичното здраве на младежите

„ Зависимостта е първично, хронично и рецидивиращо прогресивно заболяване, т.е. изисква цялостна грижа, която да включва предварителна защита, консултиране и точна диагностика, преодоляване на тежките вторични телесни заболявания, детоксификация и стратегии за ресоциализация, които изцяло липсват. Държавата от доста години е абдикирала от тази сфера липсват цели значими основни звена, да вземем за пример стратегия за малолетни, при нас се лекуват пациенти над 18 години. Ако пациентът е на 16 години и има тежка амфетаминова неуравновесеност на процедура в цели райони той няма къде да бъде приет в болница “, споделя доктор Иван Добринов.

Снимка: bTV

И Петър, и Иван споделят, че се повлияват доста добре от лекуването. Най-големият им боязън е обаче какво ще случи оттатък оградата, където от време на време чакат старите привички. Въпреки другите болести, пациентите си наподобяват по нещо - не са мечтани на никое място.

„ Заложници на системата, тъкмо това се получава. Наш учител споделяше „ не може да пътувате от София до Варна с предно ляво колело, автомобилът би трябвало да е съединен и частите не би трябвало да липсват елементи “. Ние чакаме с две седмици или два месеца лекуване да реализираме някакви дълготрайни резултати. Държавно присъединяване в тези неща липса. Това е на правилото „ Делото за спасяването на давещите се е дело на самите давещи се. Те се избавят сами “, добавя доктор Добринов.
Снимка: bTV
И до момента в който в едното поделение пациентите се опасяват какво ще стане с живота на открито, други с по-тежки болести съвсем не напущат болничното заведение. Не рядко от тях се отхвърлят и близки, родственици, и обществото. И по този начин психиатричната болница се трансформира в техен непрекъснат дом.

„ Имали сме рекордьори. Аз се сещам за най-дълго пациента, който най-дълго съм лекувал. Това е един пациент от друга област, който престоя в болничното заведение 27 години “, споделя доктор Владимир Трънов, шеф на ДПБ-Раднево.

В такова състояние, в тази болница в този момент са шест души, а по данни на здравното министерство близо 200 души живеят дълготрайно в психиатричните лечебни заведения по обществени аргументи.

 

И още тематики в предаването в четвъртък

Освен пациентите, пропуснат е и личният състав. Липсват експерти, сестри и санитари, а заплащането за дребното останали в системата е ниско.

„ Страшно е. Една от нашите медицински сестри през януари навършва 80 години и продължава да работи. Нови претенденти няма, образования, специализиране в психиатрично сестринство или санитари на процедура няма. Получава се Параграф 22, няма стандарти, тъй като няма личен състав, няма личен състав, тъй като не дава отговор на стандартите и никой не подхваща рационални дейности, с цел да промени ситуацията. По-скоро се демонизира личният състав, изкарват ни някакви изроди, които изтезават болните “, споделя доктор Добринов.

Той изясни и за какво целият екипажа на „ Верила “ няма по какъв начин да е знаел за дрогата

Справка в Агенцията за обществено подкрепяне демонстрира, че общият брой места за лица с психологични разстройства като центрове за настаняване от фамилен вид и предпазени жилища е 1928. Към днешна дата всички те са заети, а в листата на чакащите са регистрирани 1944 души.

„ Очевидно през годините се оправяме все по-зле тъй като тази година имаме и смъртен случай. Психиатричните лечебни заведения са доста неприятно финансирани на исторически принцип от страна на здравното министерство, а не през НЗОК. Обикновено за проблемите на психологично болните се мисли като за някакви отпаднали от обществото хора, които единствено основават непотребни паники. И по тази причина за психиатрията се мисли като за задния двор на медицината “, споделя зам. министърът на опазването на здравето доцент Михаил Околийски.

Голям проблем е социализацията и реинтеграцията на психологично болните, разяснява шефът на Сметната палата

Подобно на пациентите си, психиатричната помощ у нас чака към този момент 20 години да оздравее.   Има ли решение – гледайте във видеото.