Липса на редовни водни процедури, листа вместо тоалетна хартия и

Липса на постоянни водни процедури, листа вместо тоалетна хартия и съмнителни способи за грижа за себе си - приказваме за най-страшните правила за хигиена на Средновековието. Създателите на филми, отдадени на Средновековието, най-често се концентрират върху трогателни любовни истории, смели рицари, дворцови интриги, създавайки красива картина, която притегля погледа на фена. Едва ли даже един актуален човек, попаднал в същото време, би нарекъл ситуацията привлекателна. Пълни антисанитарни условия, голям брой болести, породени от липса на подобаваща хигиена, воня и смрад - по този начин може да се опише Средновековието. Повечето средновековни лекари отстояват нуждата от постоянно къпане (с изключение единствено на интервалите на епидемии от чума, защото се считало, че порите, разширени след контакт с топла вода, са в положение да „ всмукват “ нечистия въздух), само че в реалност тези рекомендации рядко се спазвали. Тази привилегия не се употребила и от богатите пластове от популацията, както може да се допусна - да вземем за пример Изабела I Кастилска се изкъпала единствено два пъти в живота си (непосредствено след раждането и преди личната си сватба), а в спалнята на Луи XIV, който също се е изкъпал единствено два пъти през живота си, имало такава миризма на канализация, че по-късно съветските посланици написали, че френският крал „ смърди като хищник “. Това отношение към водните процедури се дължало на доста фактори - някои се страхували от заразяване с инфекции, други вярвали в митовете, че измиването на лицето води до слепота и други проблеми, трети просто се страхували от водата, защото не били привикнали с тези процедури от детството, а четвърти се уповавали на църковните забрани и отказвали да се къпят по религиозни аргументи. Проблемът се задълбочавал от обстоятелството, че през Средновековието прането никога не е било постоянна активност - мръсното долни дрехи и облеклата се перяли не повече от два пъти годишно, а алкална примес и урина се употребила като прахуляк. Спасението от ужасната миризма било разнообразието от ароматни средства - дамите употребявали пудра, мъжете предпочитали да слагат дребни торбички със сухи билки сред облеклата си, а слабините и подмишниците избърсвали с розова вода - обаче тези ограничения надали спасявали средновековните поданици както от смрад, по този начин и от разнообразни типове болести (вариращи от въшки до дизентерия). Лошите зъби - индикатор за благороден генезис Мнозина считат, че през Средновековието селяните и представителите на по-ниските класи са имали неприятни зъби, само че в реалност аристокрацията също е имала проблеми със зъбите. Работата е в това, че през XI -XV век в Европа захарта стартира да се популяризира - този артикул е нехарактерен за диетата на хората от това време, вследствие на което тези, които могат да си го разрешат, стартират интензивно да развиват кариес и други проблеми със зъбите. Именно по тази причина неприятните зъби скоро почнали да се смятат за индикатор за благосъстояние и благороден генезис, а притежателите им не бързали да вървят на доктор. Впрочем, даже в случай че неприятните зъби не се смятат за симптом на благосъстояние, доста малко биха се решили за лекуване. През Средновековието не е имало анестезия и всеки стоматологичен проблем е решаван коренно - посредством изваждане на болен зъб. Липса на тоалетни, артикули за персонална хигиена и канализация През Средновековието тоалетните не са съществували по принцип (с изключение на сходството им в манастири и крепости, само че това е било доста рядко) - под леглата постоянно е имало саксии, а наличието им от време на време се изливало непосредствено по улиците на града. Мнозина се облекчавали напряко на улицата - в дворове, на дребни улички, стълби (докато селяните постоянно копаели специфични ями, само че тази мярка, несъмнено, не помогнала да се оправят с антисанитарните условия). Тъй като през Средновековието не е имало водоснабдителна и канализационна система (както и тоалетни), всички човешки боклуци, се озовавали по улиците, което трансформирало градовете в зловонни места, в които не можело да се диша. Когато завалявал дъжд, който по това време се считал за същинско наказване на Бога, нечистотиите изплували от всички уединени ъгли, образувайки мощни потоци - мъчно е да си представим каква миризма имало по улиците на градовете. Тази обстановка довела до разпространяване на редица инфекции, които постоянно предизвикали всеобщи епидемии. При това по това време не съществували артикули за персонална хигиена - вместо тоалетна хартия се употребяват дребни парцали (за по-богатите граждани) или мъх, както и листа от растения (за бедните), а за превръзки и тампони са употребявали мъх, завит в плат и други подръчни средства.