Извън сухопътния Шенген: Предизвикателства и рискове за превозвачите
Липса на работна ръка, половинчатото приемане в Шенген, все по-засилващи се ограничавания поради Зелената договорка и неприятна инфраструктура. Това са главните поблеми на транспортния отрасъл у нас. Около това мнение се сплотиха представители на бранша, които по време на 15-тото издание на форума ШУМЪТ НА ПАРИТЕ участваха в спорен панел с модератор Веселина Петракиева.
Заради половинчатото приемане на България в Шенген единствено по въздух и вода, водачите чакат по 17 часа за прекосяване на сухопътните граници, съобщи Николай Рашков, пратеник в Експертната група за интернационален превоз към Европейска комисия и основен действен шеф на EuroSpeed. По думите му финансовото измерение на загубите от частичното ни примеане в Шенген е към 1 милиарда лева годишно.
Освен икономическите загуби има и човешки, разяснява Христо Христов създател и изпълнителен шеф на Discordia. Кой човек може да понесе многочасовото очакване по границите, попита той. Другият огромен проблем е неналичието на инфраструктура, сподели още Христов. Той даде за образец правата към Дунав мост-2 при Видин, за която от години разнообразни държавни управления дават обещание, че ще бъде актуализирана. Това са 170-180 километра път, на който всяка година стават над 70% от произшествията на сектора.
„ Всяка година губим животи там “, изясни Христов.
Веселин Стоянов, създател и шеф на Transpress, също подчертава на казуса с инфраструктурата. Той акцентира, че в този момент сухоземният превоз минава единствено през два моста над Дунав, а са нужни най-малко четири. През идващите две години прекосяването ще е даже още по-трудно, защото оборудването при Русе се ремонтира.
Задължителен е и тунел под прохода „ Петрохан “, сподели още Стоянов. Това също е план, чиято реализация се дава обещание от политиците от години без действително да е направено нещо.
Стоянов даде и различен образец за безхаберие на институциите. Той уточни, че сега камионите излизат от индустриаланата зона в Божурище по веднъж, по който едвам се разминават две машини. От шест години има план за изход към автомагистралата, само че по него не се работи.
Браншът има и доста огромни проблеми с неналичието на работна ръка макар високото възнаграждение на интернационалните водачи (около 3200 евро междинна заплата). Малко хора са съгласни да търпят часовете очакване на по границите. Освен това наемането на служащи от чужбина е доста затруднено от бюрокрацията в България.
Според Йордан Арабаджиев, шеф на Съюза на интернационалните превозвачи, прегледът на документите на един чужденец от страна на институциите лишава по шест месеца.
„ В Полша или Литва лишава 7-10 дни преди този човек да стартира работа “, разяснява той.
Арабаджиев акцентира, че сега има дни, в които на пункта „ Капитан Андреево “ се чака по над 60 часа, с цел да се влезе в страната. След това водача го чакат още 16-17 часа на пукнта при Видин, с цел да излезе. Това значи, че един камион не се движи към 80 часа, което са големи загуби за бизнеса.
Зелената договорка и опитите да се понижават нездравословните излъчвания посредством налагане на нови рестрикции също са огромно предизвикателство пред сектора. Според Николай Рашков сега секторът е пред банкрут, тъй като е поел за лична сметка скока на цените на суровините, само че е запазил тези на услугите си.
„ Зелената договорка ни задължава да понижаваме излъчванията. Но с цел да се случи това имаме потребност от вложения. Как ще дойдат тези вложения, в случай че имаме варварско използване на Зелената договорка “, съобщи той.
От сектора настояха за цялостно приемане на България в Шенген в къси периоди. Освен това са нужни улеснени процедури за наемане на служащи от чужбина и по-качествена инфраструктура.
