Най-големият проблем в психиатричните болници - липсата на контрол
Липса на психиатри и профилиран личен състав и липса на надзор в държавните психиатрични лечебни заведения бяха главните заключения от първото съвещание на краткотрайната парламентарна комисия за отбрана на правата на психичноболните пациенти и правене на законодателни промени, които да ги подсигуряват, което се организира нощес. И депутатите, и гостите на комисията бяха безапелационни, че проблемите в стационарната психиатрична грижа не могат да бъдат решени единствено с по-добро финансиране, а е нужна цялостна промяна. Припомняме, че държавните психиатрични лечебни заведения не са търговски сдружения и се управляват непосредствено от Министерството на здравеопазването.
На съвещанието беше решено да се изследва до каква степен е стигнала реализацията на националната тактика за психологично здраве, да се изготви информация какво е свършено по отношение на отчета на Комитета за попречване на изтезанията и нечовешкото отношение и наказване към Съвета на Европа, както и да се изготви разбор на сходството на националното законодателство с европейската рамка както от самостоятелен правист, по този начин и от Министерството на здравеопазването, от МТСП и от Министерството на правораздаването.
Докладът на омбудсмана, обобщаващ инспекциите, осъществени в психиатричните лечебни заведения в Бяла, Раднево и Ловеч, провокира разгорещена полемика в комисията, от която стана ясно, че изтъкнатите в тези лечебни заведения проблеми обгръщат съвсем всички държавни психиатрични лечебни заведения (ДПБ) в страната, а престоят на пациентите в тях по-скоро ги разболява, в сравнение с лекува.
Какво сподели отчетът на омбудсмана
Най-голямото нарушаване – против правото на живот, несъмнено е гибелта на пациент при пожар в Ловеч. 25-годишният пациент е бил изолиран в продължение на 9 часа и е бил имобилизиран (вързан) за четирите крайника за съвсем 6 часа. „ Пациентите постоянно претърпяват изолацията като наказване, заради мъчителни и некомфортни за тялото практики като връзване, само че и заради възприятието на оскърбление от невъзможността да употребяват сами тоалетна, да се придвижат в пространството, да употребяват телесната си експресия, да заемат комфортна поза за сън “, се споделя в отчета на омбудсмана. От него излиза наяве още, че макар че ДПБ-Ловеч е единственото лечебно заведение в страната, в което има основана „ мека стая “, за да бъде спестено това оскърбление, за този пациент тя е била употребена като наказателна стая.
Пациентът не е имал прояви на експанзия и автоагресия от самото начало на лекуването си. Поради това не е ясно кое е наложило използването на толкоз крайни насилствени ограничения, а точно три пъти връзване за четирите крайника и 10 часа изолираност в една стая („ мека стая “) в един и същи ден. Според омбудсмана е належащо да бъде изменена Наредба № 1 от 28 юни 2005 година за реда за използване на ограничения за краткотрайно физическо ограничение при пациенти с открити психологични разстройства, защото опонира на Конвенцията срещу изтезанията и други форми на грубо, нечовешко или унизително третиране или наказване към Организация на обединените нации и Европейската спогодба за попречване на изтезанията и нечовешкото или унизително третиране или наказване към Съвета на Европа. В Наредбата не е написано откакто е назначена една мярка имобилизация (връзване) за 2 часа, това значи ли, че 5 минути откакто е изтекла мярката пациентът още веднъж може да бъде вързан безграничен брой пъти. Така също, когато човек е бил изолиран за 6 часа, не е написано какъв брой пъти може да се продължи тази мярка за по още 6 часа. На процедура, човек може да бъде изолиран всеки ден в продължение на 15 дни съвсем без спиране на мярката.
Екипът на омбудсмана е открил, че след зародилия пожар не е осъществявана инспекция от контролните органи на Министерство на здравеопазването, а пациентите, които са били директни очевидци на пожара, са преместени в други отделения, лечебни заведения и центрове от фамилен вид.
В Раднево и Бяла проверяващите са открили трайно недохранване на пациентите, като в Бяла цената на един храноден е 2,76 лева, за което е конкретизирано, че това е единствено цената на закупените хранителни артикули, а в Раднево цената е понижена от 3,15 лева през 2022 година на 3,02 лева през 2023 година като пациентите получават месо един път седмично, липсва десерт, както и пресни плодове и зеленчуци. В Раднево се регистрира и понижаване на цената на медикаментите. Един лекарстводен за 2021 година е бил 2,01 лева, а през 2023 година - 1,57 лева.
Отчетен е и незадоволителния брой медицински личен състав. В Бяла лекарите са 8, само че не всички са със компетентност психиатрия, експертите по здравни грижи – 35, има един психолог и 88 души различен личен състав, които се грижат приблизително за 150 пациенти. В Раднево общата бройка на личния състав на болничното заведение е 164 души, от които 19 върховен медицински личен състав, в това число директор; 66 души междинен медицински личен състав, двама психолози, трима обществени служащи, един рехабилитатор и трима трудотерапевти. Лекарите със компетентност „ психиатрия “ са девет. Средният брой на пациентите е 250.
Отчетен е и фактът, че постоянно психиатрите правят обществена активност по отношение на пациенти, които нямат къде другаде да отидат. Най-дългия престой на пациент е 4 години в болничното заведение в Бяла.
Препоръките на омбудсмана към министъра на опазването на здравето са до края на 2024 година всички лечебни заведения, които ще продължат да действат, да бъдат приведени в сходство с условията на Закона за лечебните заведения и на Наредба № 24 за одобряване на медицински стандарт „ Психиатрия “.
Омбудсманът акцентира, че един от най-сериозните проблеми в държавните психиатрични лечебни заведения е неналичието на надзор от страна на държавните институции. Според отчета историческият бюджет е система, която е работила преди времето на здравното обезпечаване и е остаряла. При този бюджет няма директна връзка сред размера и качеството на осъществените медицински действия и постъпващите средства. Поради тази причина ДПБ не се ревизират от Националната здравноосигурителна каса, а Изпълнителна организация „ Медицински контрол “ ги ревизира единствено при подадени тъжби от пациенти, което е необичайност.
Коментарите
Съдия Владислава Цариградска от Окръжен съд – Плевен съобщи, че сега законът не разрешава съдът да управлява метода на извършване на решението, а единствено дали се извършва. Тя уточни като най-чести нарушавания правото на живот, възбраната за малтретиране, правото на персонален живот, само че добави, че неналичието на надзор е резултат от законодателството, което разрешава да се подписва съглашение сред прокурора и нарушителя, което съвсем постоянно е в ущърб на жертвата. Тя добави посочените обстоятелства в отчета на омбудсмана, като уточни, че в болничното заведение в Раднево има лавка, чийто притежател заплаща 3000 лева наем на лечебното заведение, а цените на стоките, продавани там, са като в най-луксозните заведения в центъра на столицата и надлежно пациентите не могат да си ги разрешат. В същото време тази лавка е единствения хранителен магазин, до който те има физически достъп.
Психиатърът Владимир Сотиров съобщи, че в лечебните заведения има най-вече предпоставки за злоупотреби и по тази причина увеличението на средствата за психиатричната помощ няма да реши проблемите там. Според него би трябвало да бъдат въведени стандарти за качество в извънболничната, а и в болничната помощ – времето, което да е отделено за самостоятелен лечебен контакт с всеки пациент.
На съвещанието беше решено да се изследва до каква степен е стигнала реализацията на националната тактика за психологично здраве, да се изготви информация какво е свършено по отношение на отчета на Комитета за попречване на изтезанията и нечовешкото отношение и наказване към Съвета на Европа, както и да се изготви разбор на сходството на националното законодателство с европейската рамка както от самостоятелен правист, по този начин и от Министерството на здравеопазването, от МТСП и от Министерството на правораздаването.
Докладът на омбудсмана, обобщаващ инспекциите, осъществени в психиатричните лечебни заведения в Бяла, Раднево и Ловеч, провокира разгорещена полемика в комисията, от която стана ясно, че изтъкнатите в тези лечебни заведения проблеми обгръщат съвсем всички държавни психиатрични лечебни заведения (ДПБ) в страната, а престоят на пациентите в тях по-скоро ги разболява, в сравнение с лекува.
Какво сподели отчетът на омбудсмана
Най-голямото нарушаване – против правото на живот, несъмнено е гибелта на пациент при пожар в Ловеч. 25-годишният пациент е бил изолиран в продължение на 9 часа и е бил имобилизиран (вързан) за четирите крайника за съвсем 6 часа. „ Пациентите постоянно претърпяват изолацията като наказване, заради мъчителни и некомфортни за тялото практики като връзване, само че и заради възприятието на оскърбление от невъзможността да употребяват сами тоалетна, да се придвижат в пространството, да употребяват телесната си експресия, да заемат комфортна поза за сън “, се споделя в отчета на омбудсмана. От него излиза наяве още, че макар че ДПБ-Ловеч е единственото лечебно заведение в страната, в което има основана „ мека стая “, за да бъде спестено това оскърбление, за този пациент тя е била употребена като наказателна стая.
Пациентът не е имал прояви на експанзия и автоагресия от самото начало на лекуването си. Поради това не е ясно кое е наложило използването на толкоз крайни насилствени ограничения, а точно три пъти връзване за четирите крайника и 10 часа изолираност в една стая („ мека стая “) в един и същи ден. Според омбудсмана е належащо да бъде изменена Наредба № 1 от 28 юни 2005 година за реда за използване на ограничения за краткотрайно физическо ограничение при пациенти с открити психологични разстройства, защото опонира на Конвенцията срещу изтезанията и други форми на грубо, нечовешко или унизително третиране или наказване към Организация на обединените нации и Европейската спогодба за попречване на изтезанията и нечовешкото или унизително третиране или наказване към Съвета на Европа. В Наредбата не е написано откакто е назначена една мярка имобилизация (връзване) за 2 часа, това значи ли, че 5 минути откакто е изтекла мярката пациентът още веднъж може да бъде вързан безграничен брой пъти. Така също, когато човек е бил изолиран за 6 часа, не е написано какъв брой пъти може да се продължи тази мярка за по още 6 часа. На процедура, човек може да бъде изолиран всеки ден в продължение на 15 дни съвсем без спиране на мярката.
Екипът на омбудсмана е открил, че след зародилия пожар не е осъществявана инспекция от контролните органи на Министерство на здравеопазването, а пациентите, които са били директни очевидци на пожара, са преместени в други отделения, лечебни заведения и центрове от фамилен вид.
В Раднево и Бяла проверяващите са открили трайно недохранване на пациентите, като в Бяла цената на един храноден е 2,76 лева, за което е конкретизирано, че това е единствено цената на закупените хранителни артикули, а в Раднево цената е понижена от 3,15 лева през 2022 година на 3,02 лева през 2023 година като пациентите получават месо един път седмично, липсва десерт, както и пресни плодове и зеленчуци. В Раднево се регистрира и понижаване на цената на медикаментите. Един лекарстводен за 2021 година е бил 2,01 лева, а през 2023 година - 1,57 лева.
Отчетен е и незадоволителния брой медицински личен състав. В Бяла лекарите са 8, само че не всички са със компетентност психиатрия, експертите по здравни грижи – 35, има един психолог и 88 души различен личен състав, които се грижат приблизително за 150 пациенти. В Раднево общата бройка на личния състав на болничното заведение е 164 души, от които 19 върховен медицински личен състав, в това число директор; 66 души междинен медицински личен състав, двама психолози, трима обществени служащи, един рехабилитатор и трима трудотерапевти. Лекарите със компетентност „ психиатрия “ са девет. Средният брой на пациентите е 250.
Отчетен е и фактът, че постоянно психиатрите правят обществена активност по отношение на пациенти, които нямат къде другаде да отидат. Най-дългия престой на пациент е 4 години в болничното заведение в Бяла.
Препоръките на омбудсмана към министъра на опазването на здравето са до края на 2024 година всички лечебни заведения, които ще продължат да действат, да бъдат приведени в сходство с условията на Закона за лечебните заведения и на Наредба № 24 за одобряване на медицински стандарт „ Психиатрия “.
Омбудсманът акцентира, че един от най-сериозните проблеми в държавните психиатрични лечебни заведения е неналичието на надзор от страна на държавните институции. Според отчета историческият бюджет е система, която е работила преди времето на здравното обезпечаване и е остаряла. При този бюджет няма директна връзка сред размера и качеството на осъществените медицински действия и постъпващите средства. Поради тази причина ДПБ не се ревизират от Националната здравноосигурителна каса, а Изпълнителна организация „ Медицински контрол “ ги ревизира единствено при подадени тъжби от пациенти, което е необичайност.
Коментарите
Съдия Владислава Цариградска от Окръжен съд – Плевен съобщи, че сега законът не разрешава съдът да управлява метода на извършване на решението, а единствено дали се извършва. Тя уточни като най-чести нарушавания правото на живот, възбраната за малтретиране, правото на персонален живот, само че добави, че неналичието на надзор е резултат от законодателството, което разрешава да се подписва съглашение сред прокурора и нарушителя, което съвсем постоянно е в ущърб на жертвата. Тя добави посочените обстоятелства в отчета на омбудсмана, като уточни, че в болничното заведение в Раднево има лавка, чийто притежател заплаща 3000 лева наем на лечебното заведение, а цените на стоките, продавани там, са като в най-луксозните заведения в центъра на столицата и надлежно пациентите не могат да си ги разрешат. В същото време тази лавка е единствения хранителен магазин, до който те има физически достъп.
Психиатърът Владимир Сотиров съобщи, че в лечебните заведения има най-вече предпоставки за злоупотреби и по тази причина увеличението на средствата за психиатричната помощ няма да реши проблемите там. Според него би трябвало да бъдат въведени стандарти за качество в извънболничната, а и в болничната помощ – времето, което да е отделено за самостоятелен лечебен контакт с всеки пациент.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ