Как Бургас става важен стратегически и икономически порт във векове на безводие и епидемии
Липса на питейна вода в продължение на епохи, епидемии, сурови условия и информация за първия доктор в Бургас едвам при започване на 19-ти век. Ето в такава среда от 16 съвсем до 20 век градът освен се разраства, само че и става значим стратегически и стопански порт за Османската империя. Ситуация, с която Бургас е неповторим в България.
Но какви са и от по кое време са хигиеничните ограничения, посредством които в тези сурови условия популацията на Бургас е оцелявало? Кога и къде са били първите лазарети, лечебни заведения и по какъв начин е изглеждал първия така наречен триаж – тази тематика избра историографът Митко Иванов за авторската си графа „ Старият Бургас “ по Дарик.
Въпреки мощното пристанище на града, измежду сериозните епидемии като тази от чума и холера, няма данни за съществени провали от взрив на венерически заболявания.
„ …Трескави изпарения се разнасят по цялата местност. Атмосферата непрекъснато е наситена с блатни мязми. Мръсотия, бълхи и буболечки, хищни и настървени, нападат нежното тяло на чужденеца. А жълтите лица на популацията свидетелстват за честите тресчици. Градчето няма сладка вода. В тази потискаща картина от безводния Бургас, веднъж крепи живеца в този град – „ Сака йолу “/пътят на водоносците/. Като подигравка на ориста, развиването на актуалния Бургас е пренебрегнало това само място в покрайнината, в което има щедро питейна вода „ Сладките кладенци “. Там и до през днешния ден личат останките от антично населено място. Градът обаче не скъсва своята пъпна шнур с това антично място, посредством Сака йолу. Изглежда прекомерно примамливи са били изгодите от житната търговия, с цел да се разраства изсъхнал Бургас в тези условия, тъй като безводието е повече от битов проблем. То е и психическа контузия и стрес, които оставят и през днешния ден в локалния фолклор такива черни смешки: „ какво ще вършим през днешния ден, сакаджията почива? – дядова шегичка към внучето. Или армено-турската фраза: „ Сурджин гахер йен? “, която се превежда като " водарят са го обесили, какво ще вършим?... “
С този фрагмент от книгата си „ Загадъчният град “, Митко Иванов направи къса картина на сложната ера, в която нашите съграждани са живеели. Сглобил е компилацията въз основата на цитати от очевидци на тези тежки време. Външни хора, които са посещавали тогава града. А картината от спомените им, съпоставени по изложение с другите места през, които са прекосявали, потвърждава контрастност с останалите селища в покрайнината и страната.
И въпреки всичко фокусът на историографа и публицист Митко Иванов е върху здравните ограничения в този интервал и опитите за отваряне на карантинна работа в този интервал. По тази тематика,чуйте, какво показа той в звуковия файл:
Но какви са и от по кое време са хигиеничните ограничения, посредством които в тези сурови условия популацията на Бургас е оцелявало? Кога и къде са били първите лазарети, лечебни заведения и по какъв начин е изглеждал първия така наречен триаж – тази тематика избра историографът Митко Иванов за авторската си графа „ Старият Бургас “ по Дарик.
Въпреки мощното пристанище на града, измежду сериозните епидемии като тази от чума и холера, няма данни за съществени провали от взрив на венерически заболявания.
„ …Трескави изпарения се разнасят по цялата местност. Атмосферата непрекъснато е наситена с блатни мязми. Мръсотия, бълхи и буболечки, хищни и настървени, нападат нежното тяло на чужденеца. А жълтите лица на популацията свидетелстват за честите тресчици. Градчето няма сладка вода. В тази потискаща картина от безводния Бургас, веднъж крепи живеца в този град – „ Сака йолу “/пътят на водоносците/. Като подигравка на ориста, развиването на актуалния Бургас е пренебрегнало това само място в покрайнината, в което има щедро питейна вода „ Сладките кладенци “. Там и до през днешния ден личат останките от антично населено място. Градът обаче не скъсва своята пъпна шнур с това антично място, посредством Сака йолу. Изглежда прекомерно примамливи са били изгодите от житната търговия, с цел да се разраства изсъхнал Бургас в тези условия, тъй като безводието е повече от битов проблем. То е и психическа контузия и стрес, които оставят и през днешния ден в локалния фолклор такива черни смешки: „ какво ще вършим през днешния ден, сакаджията почива? – дядова шегичка към внучето. Или армено-турската фраза: „ Сурджин гахер йен? “, която се превежда като " водарят са го обесили, какво ще вършим?... “
С този фрагмент от книгата си „ Загадъчният град “, Митко Иванов направи къса картина на сложната ера, в която нашите съграждани са живеели. Сглобил е компилацията въз основата на цитати от очевидци на тези тежки време. Външни хора, които са посещавали тогава града. А картината от спомените им, съпоставени по изложение с другите места през, които са прекосявали, потвърждава контрастност с останалите селища в покрайнината и страната.
И въпреки всичко фокусът на историографа и публицист Митко Иванов е върху здравните ограничения в този интервал и опитите за отваряне на карантинна работа в този интервал. По тази тематика,чуйте, какво показа той в звуковия файл:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ