Лионел Меси може да се смята за странен и енигматичен

Лионел Меси може да се счита за чудноват и мистериозен футболен талант. Интересен факт е, че множеството спортни критици наблюдават неговите попадения, скорост и умеенето да се срасне с топката и да премине през цялата отбрана. Няма по какъв начин да забравим, че броят на тези футболисти, създаващи сензация при всеки комфортен миг, е извънредно стеснен.

Някои специалисти виждат и нещо още по-интересно, всякога, когато е даден първият съдийски сигнал, Меси не взе участие в играта, най-малко през първите пет минути. Вместо да се нарежда на вярното място, той се разхожда към отбраната на съперника и пренебрегва топката. Оглежда всеки един конкурент и къде тъкмо седи, за мнозина това е нещо като липса на предпочитание да играе, само че истината е, че Меси следи и се стреми да разбере по какъв начин тъкмо работи отбраната, с цел да може да я преодолее.

Някои от по-големите почитатели на футбола ще заявят, че Лионел се пробва да запомни техните придвижвания благодарение на образната си памет. Ако върнем лентата обратно в една доста по-стара игра – Барселона против Атлетико Мадрид през 2015 година – един от най-ценните играчи на Барса ще прави тъкмо същото.

В един миг Хавиер Масчерано ще подаде на Меси и той просто ще остави топката да излезе в тъч. Това е явен сигнал, че не е подготвен да играе. Ако разгледате държанието му, то най-вероятно ще забележите тъкмо този сюжет във всеки един мач. Дори Пеп Гуардиола ще уточни същия феномен. В началото на всяка среща, Меси стартира да маркира всеки един бранител в мозъка си, с цел да знае къде е и да построи защитната гледка.

Въпреки извоюваните титли и вниманието му към играта, не всеки схваща тази концепция и мнозина пропущат обстоятелството, че има стартова подготовка, преди да стартират главоболията за съперника.

Арсен Венгер го назовава състезател от Playstation, неговият сътрудник Самюел Ето ще съобщи, че е като анимационен воин и вълшебник.

Трудно е да се разбере какво тъкмо се случва в неговата глава. Началото беше обещано през 2004 година и даже в този момент, в случай че го забележите на улицата, би било много мъчно да го познаете като футболист. Меси се вози в скъпи и първокласни коли, само че постоянно е с шапка и очила, с цел да се скрие от папараците. Някои го назовават земен, други го считат за прекомерно надут, само че истината е малко по-различна.

В продължение на толкоз доста години, дребният футболист беше на върха на своята кариера и всички работеха за него. Това е и един от най-успешните планове на Барселона и футболната история. Другият сходен феномен е точно Кристиано Роналдо в Реал Мадрид. Тайната е, че никой в Барселона не споделя какво да прави Меси, той самичък избира. Не инцидентно и хората зад този отбор ще си спомнят, че към този момент се назовават Футболен клуб Меси, а не Барселона. Опитайте си да си спомните всички мнения в медиите от Меси, преди да навърши 30 години. Просто няма такива. При прекалено много опити за записване на мъдри мисли или търсене на сензацията в Лионел, той най-благородно ще откаже срещите.

Това ще докара и съмнения, че е надувка, прекомерно нахален или даже безочлив футболист. Други просто ще одобряват, че и до през днешния ден тази приказка не може да бъде обяснена, като че ли е геният зад топката или съумява да извърши своето изкуство с играчите, които най-вече обича. В момента е мъчно да забележим същия искра в ПСЖ.

Още по-странното е, че откакто предходната година съумя да реализира триумфа си и да вземе купата от международното състезание по футбол, Меси най-сетне съумя да запълни сбирката от титли, само че и освен това – съумя да потвърди, че още има сили, с цел да играе. Логично е да открием, че и аржентинските сътрудници играеха за него и започнаха да оценят неговите лидерски качества. Всичко, което знаем за Лионел, остава като историята в интернет, някое друго малко и непретенциозно изявление и нищо повече, най-малко нищо толкоз изключително.

Лионел идва в оня миг, когато Аржентина чака своя идващ Марадона. Цялата страна знае, че идването на втория футболен избавител може да се случи единствено на тяхната територия. При появяването на дребния аржентинец е несъмнено, че футболният господ най-вероятно не наподобява тъкмо по този начин.

Той не приказва, не се усмихва, само че когато излиза да играе с батковците, към този момент няма никакво подозрение, че даже техническият шеф Чарли Рекач ще стартира да пита за новото попълнение. Джобният малък състезател би трябвало да се запише незабавно и няма място за пропуски.

През декември 2000 година ще има подписано съглашение на салфетка сред Чарли и фамилията на Меси. Барса ще финансира лекуването и инжектирането на хормон на растежа. Без тях е ясно, че дребният занаятчия няма да стигне даже до височина от 1.69 метра.

Има ли други секрети зад играта? Не тъкмо, всичко останало се крие в тренировките и желанието на момчето да стигне до Барселона. Ще го видите в някои клипове в интернет, където се усмихва на камерата и декларира:

„ Здравейте, аз съм Лионел Меси и съм на 13 години. Искам да играя в Барселона. Смятам, че това е най-хубавият футболен тим в света. “

По това време, Барселона не е изключително затруднение за множеството отбори в Ла Лига. Странно или не, Барселона съумява да направи най-голямата си инвестиция в света на футбола. Плаща сумата от 120 хиляди евро за момчето и разрешава на неговото семейство също да се реалокира с него в Барселона. Заплатата на младия гений му разрешава да изхранва всички. Мнозина ще дават и други образци.

Йохан Кройф би трябвало да порасне доста бързо, откакто губи своя татко. Меси става виновен и напуща детството, когато към този момент би трябвало да се грижи за фамилията си. Не е загадка, че дребният Лионел е плакал в таксито, до момента в който е заминавал към летището, само че най-малко взима със себе си и родителите си, което е надалеч по-добрият сюжет. Той не живее с родителите си, а се намира в общежитие в спортната база. Трябва самичък да слага своите инжекции всеки ден и това сигурно е мъчно начинание за мнозина.

За разлика от своите родители, той няма да побърза да харчи бързите и подготвени пари. Всички осъзнават каква е цената и след няколко недомислени вложения ще чакат добродушно техният наследник да узрее. Родриго (братът на Меси) ще признае, че техният живот също не е лек. Всички би трябвало да се надяват, че ще има триумф и в същото време да изгубят всичко в Аржентина. Тази жертва не е дребна, само че никой няма избор и страданието ще е в разнообразни форми за всеки.

Меси е заставен да бъде рационален и да порасне по-бързо, най-малко на разсъдък, растежът ще пристигна малко по-късно. Единственото му семейство и близки ще са неговата основа. Животът ще е среща със фамилията и назад във футболната академия, нищо повече не се чака. При първите появи в тима, той ще признае, че постоянно не помни да подава. Наистина е мъчно да бъде екипен състезател, тъй като „ забравял “ да прави пасовете, само че пък по този начин има опция да играе повече и да основава нужните положения. С Роналдиньо на един терен е съвсем невероятно да се реализира консенсус.

Има и санкции за своеволията. Малкият талант ще бъде наказван, освен това от два треньора, тъй като задържа топката прекалено много. Гуардиола също има съществени подозрения по отношение на дребния Лионел. Среща го с татко му на летището, до момента в който са в магазина на Nike. Момчето в никакъв случай не е имало дънки и носи постоянно спортни екипи, прочита единствено една книга по време на своите млади години – биографията на Марадона и даже не я довършва.

Неговите съотборници считат, че е глух и не може да приказва, до момента в който една вечер не включват конзолата и той не стартира да приказва прочувствено за всичко, което се случва на терена. Очевидно е, че дребният Меси може да се показва единствено посредством футбола. И дано не забравяме, че Меси идва в това размирно време, когато даже треньорите считат, че има някакво проклинание върху тима. През сезон 2002-2003 има доста подозрения, че отборът ще успее да издържи още известно време и ще се оправи с финансовите си проблеми.

Следващата 2003 година ще бъде считана за ракът на Барселона, а думите са на самия Чави. Центърът счита, че неговият жанр към този момент е отживялост и множеството огромни клубове влагат в доста по-скъпи имена. Отборът е задлъжнял с повече от 186 милиона евро и се е трансформирал в машината, която губи пари. Неговият статус е на дребен местен клуб, наподобяващ повече на Валенсия, в сравнение с да се приближава до Реал Мадрид. В историята си има единствено една извоювана Шампионска лига, до момента в който Мадрид може да се похвали с цели девет.

Лапорта е определен за президент на клуба и същата година дава обещание, че ще запише Дейвид Бекам в тима си, англичанинът би трябвало да бъде месията на бял кон. Изведнъж ще се окаже, че англичанинът избира да отиде в Реал Мадрид. Друг срам е, че 18-годишният португалец Кристиано Роналдо ще отиде в Манчестър Юнайтед. Мнозина са декларирали, че сумата от 18 милиона евро за един необоснован футболист ще бъдат прекалено много.

Нека създадем къса пауза и да си представим двете най-големи имена във футбола да бъдат в един тим още от младежи. Какво би станало тогава? Дали Барселона нямаше да се изравни по трофеи с Реал Мадрид? Честно казано, не бихме желали да забележим тази колаборация. Причината е повече от ясна, егото и напрежението щеше да осакати най-малко един от колосите на футбола, а никой не желае това.

Барса има единствено една опция да извика бразилския плеймейкър Роналдиньо от ПСЖ. Франк Рейкард не желае да пусне дребния 16-годишен юноша да тренира с първия тим и счита, че не му е пристигнало времето. Благословията идва малко по-късно и младежът е взет от жилището на брат си Родриго и закаран на стадиона. След края на тренировката с първия тим, някой ще попита Роналдиньо дали Меси би трябвало да тренира с първия тим, а бразилецът отвръща сюрпризиран:

„ Та той би трябвало към този момент да играе в първия тим, за какво още не го пускате? “

През ноември 2003 година Барселона играе другарска среща с Порто (водени от различен ученик на каталуцинте – Жозе Моуриньо). Там е дебютът на Меси в първия тим. Меси не се интересува от футбол, когато не играе и даже не познава имената на играчите на терена. Той просто знае, че неговото място е в първия тим. Успява да укроти гения си, с цел да не обиди никой от своите съотборници. През 2003 година ще пристигна и най-голямата покруса.

Барселона губи от Малага с 5 на 1. Вестниците се пробват да измислят най-различни обидни заглавия и да се чудят по какъв начин да се присмеят на Барселона за трагичното показване. Определенията са мъчителни, само че с това ще се постави край и на проклятието. Каталунците са на път да излязат от болничното заведение, да влязат в ремисия и гладко да напишат своята нова история.

Повечето съотборници на Лионел отиват да подвигат тежести след всяка подготовка, но той не вижда необикновен смисъл. Играе футболен тенис с бразилеца Силвиньо. По това време бразилският бранител не стопира да мете пода с дребния талант, само че това е единствено в първите няколко месеца, малко по-късно ще стане ясно, че Силвиньо няма капацитета да победи. Роналдиньо ще се притече на помощ, само че няма да може да даде някакъв отпор. При всеки един мач Меси не се пробва да победи, той желае да унижи съперника си и печели постоянно с 11 на 0.

В началото Роналдиньо ще предложи на Меси да вземе шкафчето до него в съблекалнята. Гуардиола ще промени тази наклонност и ще отстрани обособените колони, като ще направи съблекалнята овална и няма да разрешава да се развиват каквито и да било злословия. Тази тактичност ще се придвижи и в Манчестър Сити.

На 16 октомври 2004 година Меси ще направи своя формален дебют. След шест месеца ще бъде и един от най-младите играчи, които са отбелязали гол, Роналдиньо ще направи паса и след това ще подсети, че дребният Лионел ще надиграе всички. И в действителност се оказва прав, историята ще го удостовери. Що се отнася до Барселона, ренесансът пристигна с Меси и вярата е, че без него ще може да продължи.