Лионел Меси е световен шампион. На 35 г. той най-накрая

Лионел Меси е международен първенец. На 35 година той най-сетне съумя да реализира това, за което всяко едно дете, още преди да стане футболист, мечтае. В неделя, след успеха над Франция на финала, Лео е на международния връх. Като капитан на Аржентина Меси първи подвигна международната купа. В ръцете му тя изглеждаше на мястото си.

Въпреки рекордните седем „ Златни топки “, даже и самият той ще признае, че това е най-великият миг в кариерата му. А той пристигна след може би най-великият край в историята. 2:2 в постоянното време, 3:3 в продълженията и 4:2 за Аржентина при дузпите. Финал, в който Меси вкара два гола, а от другата страна за Франция Килиан Мбапе наниза хеттрик. За такива моменти живеем всички.

За този миг живееше дълго и самият Меси. Имаше съществени подозрения, че той въобще ще пристигна. Но ето, че е тук. Купата, която подпечата величието на може би най-големия футболист в историята. Сравненията с Пеле и Марадона може и да са безпредметни за някои, само че с това, което продължава да демонстрира, даже на 35 година, с метода, по който продължава да диктува играта, и дълголетието от днешна позиция Лео е на върха.

Всичко стартира в Росарио. На прашните стадиони и в никому незнайния тим на Грандоли. В детството си Лео рита пластмасови бутилки и навити на топка чорапи. Семейството няма пари за същинско футболно кълбо.

В началото Меси се възпламенява по футбола поради по-големите си братя – Родриго и Матиас, които също ритат за Грандоли. След това идва Нюелс Олд Бойс. Там има специфична мотивация да бележи голове. За всеки получава по шоколадова бисквитка от треньора. Колкото повече голове, толкоз повече бисквитки.

Лео заобикаля всички и бележи по няколко гола всеки мач. Но единствено с крайници. За да го окуражи да употребява и главата си, треньорът Карлос Маркони му дава обещание по две бисквитки за всяко попадение с глава. „ Още на идващия мач Лео мина цялата отбрана, стигна до вратата, размина и вратаря, по-късно си подвигна топката и я вкара с глава в опразнената мрежа. Обърна се към мен и уточни с пръсти – този се бори за два “, спомня си наставникът.

Когато е на 9, треньорите в Нюелс усещат, че има нещо неправилно с него. Момчето е високо единствено метър и 27 сантиметра. Баща му даже слагал възглавница на седалката в колата, с цел да може Меси да вижда какво се случва по пътя.

Лекарите откриват, че Лео има дефицит на хормон на растежа. Затова фамилията прибягва до инжекции. „ Бях най-дребният на терена, в учебно заведение, на площадката. Затова всеки ден ми биеха инжекции в крайници. Ден след ден, седмица след седмица. Повече от три години “, споделя Меси.

През първите две години и половина инжекциите се покриват от стоманолеярната, в която бащата на Меси – Хорхе, работи. Когато в края на 90-те и началото на новия век финансовата рецесия удря Аржентина обаче, фабриката стопира изплащането на здравни осигуровки и Лео остава без лекарство.

Инжекциите костват сред 900 и 1300 $ на месец – нещо, което фамилията не може да си разреши. Хорхе Меси моли за подпомагане шефовете на Нюелс, само че клубът също е съществено ударен от рецесията. Лекарите твърдят бащата, че няма никаква заплаха за здравето на сина му, в случай че спре инжекциите. Освен че няма да порасне повече от метър и половина. Което значи и завършек на футболната му кариера

Затова Хорхе стартира да търси други разновидности. Двама предприемачи от Буенос Айрес го свързват със свои познати в Барселона. Първият член на клуба от „ Камп Ноу “, който вижда гения на аржентинеца, е Джосеп Мария Мингела. Той е един от най-важните хора в Барселона, който обаче не се демонстрира обществено. Пристига в клуба през 70-те години като преводач, само че по-късно заема разнообразни позиции – треньор, админ в школата, скаут и даже сътрудник на играчи. Помага за прехвърлянията на Диего Марадона, Ромарио и даже на Христо Стоичков. След което прибавя и този на Меси към пребогатата си биография.

„ Първият път, в който видях Лео, той беше на 12. Беше невисок, слабоват и поради физическите си данни имаше съществени подозрения дали ще излезе футболист от него – спомня си Мингела. – Но откакто прегледах видеата му по-задълбочено, бях учуден. Изглеждаше като че ли Лео бе пристигнал от някаква друга планета, на която се раждат изключителните хора: архитекти, лекари, велики музиканти. “

В началото Барселона не се интересува от Меси, само че Мингела прави всичко допустимо да промени позицията на клуба. Купува билети за Лео и татко му до Испания и даже заплаща разноските им в Барселона.

Всичко обаче се развива постепенно. Лео напредва последователно в школата, само че шефовете на Барса дълго време не му дават обещание нищо съответно. Бащата стартира да се тормози, че, както в Нюелс, и каталунците ще изоставят сина му.

До 14 декември 2000 година Това е датата, на която, дружно с Карлес Рексач, Мингела изготвя историческия първи контракт на Меси. Той е подписан на салфетка в барселонски ресторант, който и досега се пази в рамка на „ Камп Ноу “. Контрактът подсигурява място на Лео в академията на Барса, като от клуба дават обещание и че ще се погрижат за татко му, наемайки го на работа.

Първият същински контракт сред Меси и Барса е подписан през март 2001 година По най-бързия метод клубът възобновява лекуването с инжекциите, първите от които тогавашният изпълнителен шеф Жоан Лакуева заплаща от персоналния си джоб – 152 хиляди песети.

И това се трансформира в може би най-великото решение, което взима в професионалния си живот.

Меси дебютира за Барса през октомври 2004-та и от този момент не е спрял да печели титли. В 17-те си години в първия тим Лео завоюва 10 трофеи и седем купи на Испания. На европейската сцена четири пъти подвигна трофея от Шампионската лига и по три пъти тези от Световното клубно състезание и Суперкупата на УЕФА.

Рекордните седем „ Златни топки “ пък са неоспоримото доказателство за господството му над всички останали.

Головете също влизаха един след различен. Осем пъти стана голмайстор на Ла Лига, а със своите 474 попадения за Барса е и топ реализаторът в историята на испанското състезание, с доста пред 311-те на Кристиано Роналдо. Разбира се, с уточнението, че Меси игра в Примера 17 години, до момента в който португалецът изкара единствено девет сезона в Реал Мадрид.

Все нещо не му доближаваше. На няколко пъти Германия отстраняваше Аржентина, в това число и във финала през 2014-а. Четири години по-късно Франция би „ гаучосите “ на осминафиналите с 4:3 в различен вманиачен мач за историята.

На Копа Америка също загуби няколко финала – един от Бразилия през 2007-а и два поредни, през 2015-а и 2016-а, от Чили на дузпи.

След провалянето през 2016-а Меси даже разгласи, че се отдръпва от националния тим. Беше му писнало от всичко – от загубите, от непрестанните упования на почитателите, от хаоса във федерацията. Същата година неразборията в аржентинския футбол доближи такива размери, че Лео се видя заставен да заплаща от личния си джоб на хората, отговарящи за защитата на националния тим.

Но той знае какво значи да жертваш свои средства в името на нещо, в което вярваш. Беше научил това години по-рано на „ Камп Ноу “.

„ Разбирам пристрастеността на аржентинците. само че има една група хора, които непрекъснато се съмняват в мен. Само чакат мотив да се изкажат. И не по най-положителния метод. Не разбирам за какво толкоз доста ме тормозят “, сподели Лео.

Само седмица по-късно обаче Меси се върна в селекцията на „ албиселесте “. „ Обичам прекомерно доста тази страна. Искам да играя за националния тим. В аржентинския футбол има доста проблеми, не желая и аз да сътворявам спомагателни. Искам просто да оказвам помощ на националния тим и най-хубавият метод да го направя е от вътрешната страна “, показа тогава, признавайки, че решението му да се отдръпна е било провокирано от страсти.

Страданията на Меси най-сетне завършиха през 2018-а – с назначението на Лионел Скалони за селекционер. И както не бе печелил нищо значително с националния тим, внезапно, за единствено година и половина, стана и континентален, и международен първенец.

През 2021-ва Аржентина победи с трофея от Копа Америка, побеждавайки домакина Бразилия на финала посред „ Маракана “ в Рио де Жанейро.

В Катар направи и това, което всички чакаха от него толкоз дълги години – да стъпи и на международния връх. Направи го като същински капитан и водач на Аржентина, подобрявайки и върха на Лотар Матеус за най-вече мачове на международни футболни финали със своя 26-и мач.

Накрая зарадва и в допълнение най-верните си почитатели и всички футболни естети. Въпреки че преди началото на Мондиал 2022, че това най-вероятно ще е последното му международно, след финала Меси съобщи твърдо, че няма да се отхвърля.

„ Искам да продължа да играя като първенец – сподели Лео. – Чаках този трофей цялостен живот. Това е детската ми фантазия. “

Най-накрая сбъдната.

webcafe.bg