Пет случая, в които Кристияно Роналдо и Лионел Меси ограбиха по-заслужили играчи за „Златната топка“
Лионел Меси е собственик на удивителните 6 „ Златни топки “, до момента в който Кристияно Роналдо има с една по-малко. Двамата са доминантна мощ в света на футбола през миналите 13 години, като от първата купа на португалеца през 2008 година насам само Лука Модрич съумя да наруши комфорта им.
Означава ли това, че в близост не е имало други почтени, които да се нарекат „ най-хубавите в света “? Категорично отговорът е „ Не “!
През годините е имало не един и два случая, в които Меси и Роналдо са ставали носители на „ Златната топка “ несправедливо, макар че сме съгласни с изказванието, че са двамата най-велики футболисти на нашето време.
Нека се върнем през далечната към този момент 2010 година, когато Барселона бе една от най-доминатните сили в света на футбола. Онзи отбор изобилстваше от гении, само че може би най-големият измежду тях тогава бе Шави. Сега той може да е старши-треньор на „ каталунците “ и занапред да гради името си в специалността, само че тогава испанецът бе индивидът, който задаваше стандартите на модерния плеймейкър. Някъде по това време се зароди стила „ тики-така “, който се приписва с лека ръка на Хосеп Гуардиола, само че истината е, че Шави бе повода този жанр с безкрайното притежаване на топката да се трансформира в запазена марка на треньора. На процедура всички събития на терена минаваха точно през звездата в центъра на терена и за разлика от другите на неговия пост, той всекидневно бе индивидът, който доставяше и последното подаване. Шави записа внушителните 21 асистенции онази година, само че по-важното като че ли бе, че бе диригентът зад съвсем съвършения сезон на „ каталунците “, които записаха единствено две загуби във всички шампионати. Същата година той бе маестрото и в Световната купа за Испания, пропускайки единствено 25 минути от целия Мондиал. Тогава обаче той остана трети в класацията за „ Златната топка “, тъй като всички към този момент бяха влюбени в техниката на Лионел Меси, а Кристияно Роналдо към този момент бе част от новия „ Галактико “ на Реал Мадрид и бе настоящият притежател на трофея.
Андрес Иниеста е може би най-великият футболист, който в никакъв случай не е вдигал „ Златната топка “. Историята можеше и да е малко по-благосклонна към него, тъй като през 2011 година той освен доближи равнището на техничари от ранга на Роналдиньо и Зинедин Зидан, само че самоуверено можем да заявим, че даже ги задмина. Фактът, че можеше да играе на разнообразни позиции по терена го прави по-специален от всички онази година. В Барселона той рядко започваше два следващи мача на еднакъв пост, въпреки най-често да си партнираше в центъра с Шави. Най-опасен обаче той бе, когато заставаше на фланга, където има зад тила си само тъч-линията, а пред него нямаше значение дали има 1-2-3 или даже повече съперници. Достатъчно бе едно допиране и топката се сервираше на крайници на Вия, Педро, Меси или който и да било в предни позиции тогава за „ каталунците “. Най-впечатляващ за Иниеста бе един мач против Реал Мадрид в средата на сезона, когато „ кралския клуб “ инкасира цели 5 безответни гола. Защитата в „ бяло “ се трансформира в скъпоплатен фен на шоуто, което бе спретнато от испанеца и сътрудниците му. Манчестър Юнайтед също бе беззащитен във финала на Шампионската лига онази година, въпреки Меси да вкара Онзи гол с глава, който в никакъв случай по-късно не се повтори за аржентинеца. Тогава обаче Андрес отново бе индивидът, който диктуваше разпоредбите на терена в най-важния мач за годината. Но през 2011 година на премиите „ Златна топка “ той бе изваден даже от топ 3, а скъпоценното кълбо още веднъж отиде в ръцете на Лео Меси.
Годината към този момент е 2013-та, а „ тики-така “ към този момент е минало. Байерн Мюнхен към този момент бе клубът, който освен побеждаваше всички свои съперници, само че даже прегазваше противниците, в случай че ни позволите футболния сленг. Клубът завоюва е требъл под управлението на Юп Хайнкес и въпреки тимът му да изглеждаше уравновесен във всеки един детайл от играта, там имаше едно грозновато момче, което имаше няколко детайла в арсенала си, само че ги прилагаше до същинско съвършенство. Това бе Франк Рибери. Французинът не просто вкара 11 гола онази година, само че направи и 23 асистенции от позицията си на ляво крило. Сезонът за него стартира с няколко травми, само че от ноември миналата година нататък се трансформира в дневния призрачен сън на всички крайни бранители в Европа. Рибери бе в основата на всяка една гръмка победа на „ баварците “, като даже бе мозъкът зад двойния погром над Барселона на полуфиналите в Шампионската лига, когато Байерн вкара общо 7 гола в двете срещи с испанския гранд. В квалификациите за Световното състезание Рибери имаше всичко на всичко 3 мача, в които не съумя да добави гол или асистенция, само че без да стопира да тероризира противниците при всяка отдала му се опция. В конкуренцията за „ Златната топка “ обаче станахме очевидци на най-оспорваната борба в цялата история на наградата. Кристияно Роналдо тогава събра 27,99% от доверието на гласуващите, Лео Меси получи 24,72%, а Франк Рибери отстъпи с 23,36%. Това е болежка, която едва ли в миналото французинът би могъл да не помни, откакто всички останали по-ниско профилни еквиваленти на премията му бяха връчени безапелационно.
Мануел Нойер е от толкоз дълго на върха на хранителната верига при вратарите, че даже забравихме по кое време той стартира да разочарова нападателите от целия свят, когато отсреща им се изправи той. Германецът обаче също има своя пик в кариерата и той пристигна през 2014 година Знаете ли, че той позволи единствено 34 гола в 51 мача, а „ сухите му мрежи “ бяха общо 25 във всички шампионати? Е, към този момент знаете. Нойер бе коренът на гигантското и страховито дърво на триумфите, в което тогава се трансформира немският народен тим. С него под рамките на вратата „ Бундестима “ подвигна Световната купа, а по пътя той разочарова нападатели от ранга на Неймар, Меси и Бензема. Стражът на Байерн позволи и единствено два гол в акцията за Купата на Германия, въпреки да имаше своето проваляне против Реал Мадрид в Шампионската лига, когато тимът му пострада грубо на полуфиналите. Но при отсъствието на Хайнкес, Мануел Нойер бе индивидът, който държеше тима обединен. Мнозина тогава имаха вяра, че е време вратар да завоюва премията за „ най-хубав футболист в света “, само че PR акцията на ФИФА за „ Златната топка “ продължи. Кристияно Роналдо завоюва третата си премия, а Нойер остана на косъм зад Меси в крайното гласоподаване.
Ето, че идва ред и на най-пресния случай, в който не-футболни причини взеха решение разногласието в интерес на Меси. Това стана при последния успех на аржентинеца през 2019 година, когато малко на брой можеха да повярват, че Върджил ван Дайк не се прибра вкъщи с топката от злато. Нидерландецът се трансформира в най-голямото парче от изчезнал пъзел в историята на футбола, когато бе притеглен от Юрген Клоп в Ливърпул, с цел да трансформира скъпоценната му машина в същински шедьовър. Ван Дайк, съгласно нас, е най-хубавият централен бранител от Паоло Малдини насам, само че не, тъй като двамата си наподобяват по футболни качества, а, тъй като и двамата оказват голямо въздействие върху състав, изпълнен със звезди, с цел да осъществят капацитета си. Онази година Ливърпул може и да не завоюва Висшата лига, само че победи с Шампионската, като от самото начало холандецът бе лекарството, което неутрализираше всички проблеми, провокирани от съперниковите нападатели. В допълнение към изумителната му статистика, че никой не съумя да го преодолее с дрибъл в хода на цялата година, Върджил наложи един чисто нов стандарт за централен защитник. Той се трансформира в същински занаятчия на дългото подаване, а от това най-големи дивиденти натрупаха Мохамед Салах и Садио Мане през годините. Въпросната година Лео Меси бе едни гърди по-напред, съгласно публицистите по света, само че като че ли те гласоподаваха повече на автопилот, в сравнение с да бъдат оптимално справедливи в избора си.
Тази година мнозина са уверени, че няма по-заслужил от Робърт Левандовски за „ Златната топка “. Полякът втори сезон под ред чупи върхове във всеки един шампионат, в който се включи, без значение от мнението на букмейкърите, че Меси ще вдигне седмата. Именно това би могло да се трансформира в обира на века, просто тъй като виждаме, че аржентинецът изигра всичко на всичко 3 мощни месеца с Барселона преди да си тръгне, а с Левандовски свети с идентична бляскавост през миналите 24 месеца.
Означава ли това, че в близост не е имало други почтени, които да се нарекат „ най-хубавите в света “? Категорично отговорът е „ Не “!
През годините е имало не един и два случая, в които Меси и Роналдо са ставали носители на „ Златната топка “ несправедливо, макар че сме съгласни с изказванието, че са двамата най-велики футболисти на нашето време.
Нека се върнем през далечната към този момент 2010 година, когато Барселона бе една от най-доминатните сили в света на футбола. Онзи отбор изобилстваше от гении, само че може би най-големият измежду тях тогава бе Шави. Сега той може да е старши-треньор на „ каталунците “ и занапред да гради името си в специалността, само че тогава испанецът бе индивидът, който задаваше стандартите на модерния плеймейкър. Някъде по това време се зароди стила „ тики-така “, който се приписва с лека ръка на Хосеп Гуардиола, само че истината е, че Шави бе повода този жанр с безкрайното притежаване на топката да се трансформира в запазена марка на треньора. На процедура всички събития на терена минаваха точно през звездата в центъра на терена и за разлика от другите на неговия пост, той всекидневно бе индивидът, който доставяше и последното подаване. Шави записа внушителните 21 асистенции онази година, само че по-важното като че ли бе, че бе диригентът зад съвсем съвършения сезон на „ каталунците “, които записаха единствено две загуби във всички шампионати. Същата година той бе маестрото и в Световната купа за Испания, пропускайки единствено 25 минути от целия Мондиал. Тогава обаче той остана трети в класацията за „ Златната топка “, тъй като всички към този момент бяха влюбени в техниката на Лионел Меси, а Кристияно Роналдо към този момент бе част от новия „ Галактико “ на Реал Мадрид и бе настоящият притежател на трофея.
Андрес Иниеста е може би най-великият футболист, който в никакъв случай не е вдигал „ Златната топка “. Историята можеше и да е малко по-благосклонна към него, тъй като през 2011 година той освен доближи равнището на техничари от ранга на Роналдиньо и Зинедин Зидан, само че самоуверено можем да заявим, че даже ги задмина. Фактът, че можеше да играе на разнообразни позиции по терена го прави по-специален от всички онази година. В Барселона той рядко започваше два следващи мача на еднакъв пост, въпреки най-често да си партнираше в центъра с Шави. Най-опасен обаче той бе, когато заставаше на фланга, където има зад тила си само тъч-линията, а пред него нямаше значение дали има 1-2-3 или даже повече съперници. Достатъчно бе едно допиране и топката се сервираше на крайници на Вия, Педро, Меси или който и да било в предни позиции тогава за „ каталунците “. Най-впечатляващ за Иниеста бе един мач против Реал Мадрид в средата на сезона, когато „ кралския клуб “ инкасира цели 5 безответни гола. Защитата в „ бяло “ се трансформира в скъпоплатен фен на шоуто, което бе спретнато от испанеца и сътрудниците му. Манчестър Юнайтед също бе беззащитен във финала на Шампионската лига онази година, въпреки Меси да вкара Онзи гол с глава, който в никакъв случай по-късно не се повтори за аржентинеца. Тогава обаче Андрес отново бе индивидът, който диктуваше разпоредбите на терена в най-важния мач за годината. Но през 2011 година на премиите „ Златна топка “ той бе изваден даже от топ 3, а скъпоценното кълбо още веднъж отиде в ръцете на Лео Меси.
Годината към този момент е 2013-та, а „ тики-така “ към този момент е минало. Байерн Мюнхен към този момент бе клубът, който освен побеждаваше всички свои съперници, само че даже прегазваше противниците, в случай че ни позволите футболния сленг. Клубът завоюва е требъл под управлението на Юп Хайнкес и въпреки тимът му да изглеждаше уравновесен във всеки един детайл от играта, там имаше едно грозновато момче, което имаше няколко детайла в арсенала си, само че ги прилагаше до същинско съвършенство. Това бе Франк Рибери. Французинът не просто вкара 11 гола онази година, само че направи и 23 асистенции от позицията си на ляво крило. Сезонът за него стартира с няколко травми, само че от ноември миналата година нататък се трансформира в дневния призрачен сън на всички крайни бранители в Европа. Рибери бе в основата на всяка една гръмка победа на „ баварците “, като даже бе мозъкът зад двойния погром над Барселона на полуфиналите в Шампионската лига, когато Байерн вкара общо 7 гола в двете срещи с испанския гранд. В квалификациите за Световното състезание Рибери имаше всичко на всичко 3 мача, в които не съумя да добави гол или асистенция, само че без да стопира да тероризира противниците при всяка отдала му се опция. В конкуренцията за „ Златната топка “ обаче станахме очевидци на най-оспорваната борба в цялата история на наградата. Кристияно Роналдо тогава събра 27,99% от доверието на гласуващите, Лео Меси получи 24,72%, а Франк Рибери отстъпи с 23,36%. Това е болежка, която едва ли в миналото французинът би могъл да не помни, откакто всички останали по-ниско профилни еквиваленти на премията му бяха връчени безапелационно.
Мануел Нойер е от толкоз дълго на върха на хранителната верига при вратарите, че даже забравихме по кое време той стартира да разочарова нападателите от целия свят, когато отсреща им се изправи той. Германецът обаче също има своя пик в кариерата и той пристигна през 2014 година Знаете ли, че той позволи единствено 34 гола в 51 мача, а „ сухите му мрежи “ бяха общо 25 във всички шампионати? Е, към този момент знаете. Нойер бе коренът на гигантското и страховито дърво на триумфите, в което тогава се трансформира немският народен тим. С него под рамките на вратата „ Бундестима “ подвигна Световната купа, а по пътя той разочарова нападатели от ранга на Неймар, Меси и Бензема. Стражът на Байерн позволи и единствено два гол в акцията за Купата на Германия, въпреки да имаше своето проваляне против Реал Мадрид в Шампионската лига, когато тимът му пострада грубо на полуфиналите. Но при отсъствието на Хайнкес, Мануел Нойер бе индивидът, който държеше тима обединен. Мнозина тогава имаха вяра, че е време вратар да завоюва премията за „ най-хубав футболист в света “, само че PR акцията на ФИФА за „ Златната топка “ продължи. Кристияно Роналдо завоюва третата си премия, а Нойер остана на косъм зад Меси в крайното гласоподаване.
Ето, че идва ред и на най-пресния случай, в който не-футболни причини взеха решение разногласието в интерес на Меси. Това стана при последния успех на аржентинеца през 2019 година, когато малко на брой можеха да повярват, че Върджил ван Дайк не се прибра вкъщи с топката от злато. Нидерландецът се трансформира в най-голямото парче от изчезнал пъзел в историята на футбола, когато бе притеглен от Юрген Клоп в Ливърпул, с цел да трансформира скъпоценната му машина в същински шедьовър. Ван Дайк, съгласно нас, е най-хубавият централен бранител от Паоло Малдини насам, само че не, тъй като двамата си наподобяват по футболни качества, а, тъй като и двамата оказват голямо въздействие върху състав, изпълнен със звезди, с цел да осъществят капацитета си. Онази година Ливърпул може и да не завоюва Висшата лига, само че победи с Шампионската, като от самото начало холандецът бе лекарството, което неутрализираше всички проблеми, провокирани от съперниковите нападатели. В допълнение към изумителната му статистика, че никой не съумя да го преодолее с дрибъл в хода на цялата година, Върджил наложи един чисто нов стандарт за централен защитник. Той се трансформира в същински занаятчия на дългото подаване, а от това най-големи дивиденти натрупаха Мохамед Салах и Садио Мане през годините. Въпросната година Лео Меси бе едни гърди по-напред, съгласно публицистите по света, само че като че ли те гласоподаваха повече на автопилот, в сравнение с да бъдат оптимално справедливи в избора си.
Тази година мнозина са уверени, че няма по-заслужил от Робърт Левандовски за „ Златната топка “. Полякът втори сезон под ред чупи върхове във всеки един шампионат, в който се включи, без значение от мнението на букмейкърите, че Меси ще вдигне седмата. Именно това би могло да се трансформира в обира на века, просто тъй като виждаме, че аржентинецът изигра всичко на всичко 3 мощни месеца с Барселона преди да си тръгне, а с Левандовски свети с идентична бляскавост през миналите 24 месеца.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ