Великите програмисти на 21-ви век. Линус Торвалдс
Линус Торвалдс е финландец от шведски генезис, който като дете е приказвал шведски и е учил в шведско учебно заведение. Роден е на 28-ми декември 1969 година в фамилията на публицисти и дядо математик.
Just for fun
През 2001 година, дружно с Дейвид Даймънд, той написва доста забавната автобиография Just for fun (Просто за забавление). Историята на един непредумишлен бунтовник “, в която в детайли разказва началото на кариерата си, живота си и метода, по който е написана първата версия на Linux ядрото. Заглавието на книгата се отнася до теорията на Линус, че еволюцията на обществото (и технологиите) постоянно се движи от оцеляване към обществено държание – и в последна сметка към развлечение. Според него тази поредност се следи във всичко – от секса до войната.
Някои обстоятелства от неговата биография (от книгата):
Дядото самичък е съставил семейството „ Торвалдс “ от първото си име (Оле Торвалд Алис Саксберг). В света има единствено 21 Торвалдс и всички те са близки родственици. Като дете Линус е обичал да програмира програмируеми калкулатори, а с първия си компютър Commodore VIC-20 се среща някъде към 1981 година на 11-годишна възраст и незабавно се увлича по новото си занимание. Отначало той просто вкарвал стратегиите, които дядо му професор бил написал (той бил този, който купил компютъра). През идващите години всичките му джобни пари се харчат за компютърни списания.
Commodore VIC-20 Как се появява Linux
Сериозно стартира да програмира на Sinclair QL на 16-годишна възраст, като се занимава с компилатора и интерпретатора на езика Forth. Един ден написва драйвер за флопи контролер и открива неточност в операционната система Q-DOS, тъй че се постанова да я дизасемблира, с цел да може драйверът да работи вярно. Така той стартира да се интересува от операционните системи.
„ Преди да стартират лекциите по C и Unix, си купих учебника „ Проектиране и внедряване на операционни системи “ на Андрю С. Таненбаум, с цел да се приготвя авансово. Тази книга разказва образователната стратегия Minix, която създателят е написал, с цел да преподава Unix. Концепцията за Unix е извънредно впечатляваща за студента. Става ясно, че това е солидна и красива операционна система и че зад нея стои особена философия “.
Една от главните интервенции на Unix е интервенцията „ spawn (fork) “. Извършвайки „ fork “, процесът основава тъкмо копие на себе си. По този метод се получават две идентични копия. Породеното копие най-често се извършва от различен развой – заменяйки себе си с новата стратегия. Това е втората съществена интервенция. Останалите четири извиквания – open (отваряне), close (затваряне), read (четене) и write (запис) – са за достъп до файлове. Тези шест систематични извиквания са най-простите интервенции, от които се състои Unix.
Линус желал да си купи компютър, на който да може да работи Unix, макар че един сходен компютър с процесор бил доста безценен и студентът не можел да си го разреши. Но той доста се въодушевил от концепцията и научил 719-те страници от книгата на Таненбаум съвсем наизуст. През есента на 1990 година Unix е конфигуриран на компютрите в Хелзинкския университет, тъй че преподавателите стартират да го учат дружно със студентите.
На 2-ри януари 1991 година, когато преди малко е навършил 21 години, Линус икономисва пари за нов компютър (или по-скоро икономисва първата вноска от заем в размер на $3500). Избрал най-мощния модел с 4 MB оперативна памет вместо два и 33 MHz процесор вместо 16. Поръчал си и операционната система Minix на 16 дискети за $169, която считал за чист обир.
Таненбаум е проектирал Оценка за съвместимост Minix като учебен инструмент, по тази причина той е съзнателно сакат. Много хакери пускат корекции, с цел да пооправят и оздравят Minix, а Линус се причислява към тях, като се включва в телеконференция за Minix. Той научава асемблер, написа драйвер за флопидисково устройство, файлова система, по-късно стратегия за емулация на терминал „ от вида на gnu-emacs “ (в смисъл, че това страшилище се разраства неконтролируемо). В един миг терминалът се напълва с толкоз доста функционалности, че Линус стартира да го третира не като обособена стратегия, а като нова операционна система. Съмишленици от телеконференцията на Minix се включват в заплащанията по заема му, с цел да го поддържат. Така се ражда първата версия на Linux ядрото – 0.01, която е пусната на 17-ти септември 1991 година
Разработката лишава шест месеца. Торвалдс дава Linux със свободен достъп на университетския FTP и стотици, а по-късно и хиляди консуматори от целия свят стартират да го изтеглят. Линус отхвърля пари, даже когато му ги оферират:
„ Струваше ми се погрешно да вземам пари от хора, които биха могли да ми оказват помощ да подобря програмата. Може би щях да подходя по различен метод, в случай че не бях израснал във Финландия, където на всеки, който прояви и най-малкия симптом на лакомия, се гледа с съмнение, в случай че не и от време на време със злоба. (Нещата се трансформираха ненапълно, откакто телефоните Nokia започнаха да се популяризират по целия свят и усилиха банковите сметки на безчет финландци.) И сигурно щях да виждам на разпространяването на свободен програмен продукт по напълно друг метод, в случай че не бях израснал под въздействието на твърдоглав дядо професор и твърдоглав татко болшевик “.
При създаването си той също по този начин употребява редица свободно налични принадлежности, в това число компилатора GCC на Ричард Столман, под GPL лиценз. Този лиценз задължава производния програмен продукт също да бъде с отворен код.
Работоспособната версия Linux 1.0 е показана през март 1994 година
Проектите
Освен на Linux ядрото, Линус Торвалдс е създател на разпределената система за надзор на версиите Git, която създава за няколко седмици през 2005 година, с цел да ръководи по-добре изданията на Linux ядрото.
Тъй като от самото начало е работил като поддържащ ядрото, не е имал време за външни любителски планове.
Линус към момента има няколко складове в Github, без да броим форковете:
test-tlb (2018) – „ глупашки тестер за латентността на паметта и TLB “, както го назовава самият създател, бърз хак с някои характерни константи за съответната машина: #define PAGE_SIZE 4096 #define FREQ 3.9Тук честотата е заложена в гигахерци. И още:
// Hugepage size #define HUGEPAGE (2*1024*1024) uemacs (1995) – персонализирана версия на текстовия редактор MicroEMACS с персонални модификации от Линус. pesconvert (2011 г.) – конвертор на файловете на Brother PES (шевна машина) за експортиране на чертежи в естествени графични формати PNG и SVG. Сигурно е било належащо за съпругата…Последният хоби-проект на Линус е педал за китара, който той показва с новата версия на Linux ядрото – 6.13-rc7.
В анонса към ядрото Линус прибавя послепис, че на Нова година постоянно сглобява Lego, което постоянно му подаряват за Коледа и за рождения му ден в края на декември. През 2024 година той продължава тази традиция, само че „ прави и няколко комплекта педали за китара “, които разказва като „ Лего за възрастни с поялник “. Педалите за китара трансформират звука на електрическата китара по разнообразни способи. Обикновено те съставляват дребна железна кутия с съществена платка и няколко контролни детайла вътре, които трансформират звука, и се задействат с вграден крачен комутатор. Такива педали са постоянно срещани и се оферират да вземем за пример в конструкторите за сглобяване от Aion FX:
Много известни китаристи ги употребяват, с цел да основат присъщите си звуци. По-конкретно, Aion не проектира свои лични схеми, а по-скоро „ приспособява комерсиалните педални схеми “, като всъщност прави реверсивно инженерство и клониране на непознати артикули, само че в границите на закона. Копирането на непознат дизайн в тази област е по-скоро самопризнание за качество и почитание.
С какво се занимава в този момент
Линус Торвалдс продължава да управлява създаването на Linux ядрото, действайки като висш съдия (великодушен диктатор) на всички разногласия, само че той не е нито управител, нито разработчик. Той е знак на Linux придвижването и към края на 90-те години към този момент се трансформира в паметна фигура.
Торвалдс е прочут с острите си и много внезапни забележки към сътрудниците си програмисти и другите разработчици на Linux ядрото. В харектерен жанр от вида на: „ Моля, самоубийте се, светът ще стане по-добър “ или „ Момчета, това не е конкурс по правене на свирки„. В писмата му има хиляди такива изявления. Най-често те са адресирани до създателите на неособено сполучлив код или на код с неточности. Според статистическо проучване на експерти от университета „ Елон “ повече от 1000 от 21 000 писма на Линус в пощенските описи на разработчиците съдържат думата „ нелепости “, което е доста по-често от междинното. Понякога се срещат курва, кучка и гадина, а има и неща. които не е добра концепция да се превеждат на български език. Таблицата по-долу демонстрира обичаните хули на Торвалдс:
Но Линус постоянно се учудва какъв брой неуместно и съществено хората одобряват всяка негова стъпка:
Бях поканен да приказвам на конгреса на Linux потребителите, който Red Hat провежда в Дърам. Залата беше претъпкана. Щом излязох на сцената, всички се изправиха и започнаха да ме приветстват. И тогава изрекох първото нещо, което ми хрумна:
„ Аз съм вашият господ! “
Просто се пробвах да се пошегувам!
…
Хората ме одобряват прекомерно съществено. Те одобряват доста неща прекомерно съществено. Един урок, който научих от дългогодишния си опит с емблемата на Linux на капака, е, че тя не е най-лошото нещо. Някои хора не одобряват света задоволително съществено. Те няма да се успокоят, до момента в който не принудят и другите да бъдат съществени.
През 2018 година Линус признава, че има проблеми с връзките, и търси помощ от експерти, като краткотрайно се отдръпва от длъжността си на админ.
Това ненапълно припомня на обстановката с Ричард Столман, който въобще напряко бе „ анулиран “ поради прекомерно директните си и неприлични изявления по тематики, надалеч от програмирането (просто казано, за секс). Тогава стана ясно, че множеството надарени и блестящи хора, в това число в региона на програмирането, постоянно страдат от сходни проблеми в общуването. За заобикалящите ги сиви маси те са прекомерно необикновени и без такива проблеми, а в случай че дадете мотив на хората да ви обвинят в нещо, те безусловно ще се възползват от него.
Някога на Линус му беше простено да приказва такива неща, тъй като Linux беше любителски план с дребен кръг от предани почитатели, само че в този момент е сериозен търговски артикул с над 2 милиарда консуматори, като се брои и Android. Много корпорации, в това число Intel, Гугъл, IBM, Samsung и други, изпращат своите програмисти да вземат участие в плана. Тези високоплатени експерти вършат повече от 90% от измененията в Linux ядрото. Така че се постанова професионално държание и държане, в това число и на Линус.
След 2018 година казусът значително е решен, въпреки че от време на време още веднъж се чува неговото ехтене. Така да вземем за пример неотдавна Торвалдс направи много остро изявление за съветските тролове и агресори – тематика, която беше горещо обсъждана в другите медии. В отбрана на Линус би трябвало да се каже, че въпросът за съветската експанзия във Финландия е доста изострен, учи се още от гимназията, а самият той е служил в армията и е добре осведомен с историята на руско-финландските войни, тъй че евентуално има значително субективно предрешение по отношение на Русия.
Заслугите на Торвалдс са удостоени с многочислени награди, измежду които: Наградата на хилядолетието за технологии (2012 г.), „ Компютърен пионер “ (2014 г.), медалът Lovelace на Британското компютърно общество (2000 г.), премията EFF (1998 г.), премиите Fellow (2008 г.), премията „ Европеец на годината “ (2001 г.), премията за потребителска електроника на IEEE Masaru Ibuka (2018 г.), премиите на фондация Nokia (2017 г.). Той е почетен лекар на университетите в Стокхолм и Хелзинки (1999 г.). Включен е в Залата на славата на интернет (2012 г.).
Понастоящем живее в Портланд (САЩ) със брачната половинка си Тове, шесткратна шампионка по карате във Финландия, и трите си дъщери.
