Еврото и липсата на бюджет: ТЕЛК скача с 20%, но парите са под въпрос
Линията на беднотия към този момент е 390 евро, страната обаче работи на " спешен режим " без ясна финансова рамка
От 1 януари хората с трайни увреждания би трябвало да получат с близо 20% по-висока финансова поддръжка, изчислена към този момент в новата валута – евро. Зад сухите числа и обещанията за " по-високи приходи " обаче се крие сериозен административен и финансов безпорядък: България посрещна 2026 година без признат държавен бюджет, което слага обществената система в невиждана обстановка на неустановеност.
Въпреки че нарастването е законово обвързано с новата линия на беднотия, неналичието на постоянен финансов проект ( " Бюджет 2026 " ) принуждава страната да харчи по разпоредбите на " удължителния бюджет " от предходната година. Това основава действителен риск от напрежение в системата, до момента в който политиците в София към момента не могат да сглобят сметката.
Новите суми: Еврото влиза в джоба на най-бедните
Официалното нарастване на линията на беднотия – от 638 лв. на 764 лв. (или 390.63 евро съгласно формалния курс) – автоматизирано подвига и месечната финансова поддръжка по Закона за хората с увреждания. Според новите планове, които към този момент се цитират и в евро, сумите наподобяват по този начин:
За хора с 50 до 70.99% увреждане: Помощта става 27.34 евро (около 53.48 лева.). Това е нарастване с близо 9 лв. по отношение на предходната година.
За хора със 71 до 90% увреждане: Сумата нараства до 58.59 евро (114.60 лева.).
За хора с над 90% увреждане: Подкрепата доближава 97.66 евро (191 лева.).
Най-тежките случаи (над 90% с непозната помощ): Хората, получаващи обществена пенсия за неработоспособност, ще разчитат на 222.65 евро (435.48 лева.).
" Увеличението на линията на беднотия подвига и парите, които хората с ТЕЛК получават ", заяви bTV, цитирайки новите стойности.
Скритият риск: " Математиката не излиза "
Докато новините за нарастването звучат успокояващо, действителността в Министерството на финансите е надалеч по-тревожна. Още през декември заместник-министърът на труда Иван Кръстев предизвести, че " математиката не излиза при правилото за една дванадесета " и средствата може да не са задоволителни, в случай че няма нов бюджет.
Проблемът е систематичен: Удължителният закон разрешава на страната да харчи всеки месец единствено 1/12 от бюджета за миналата година. Новите заплащания обаче са доста по-високи (с близо 20%) от миналогодишните. Това значи, че общественото министерство ще би трябвало да търси незабавни буфери или да разчита на прехвърляния, които в изискванията на политическа рецесия и бюджетен недостиг не са обезпечени.
Валутният преход
Допълнително комплициране внася и прекосяването към евро. Въпреки че публично страната е в интервал на двойно обращение (или подготовка за такова, съгласно другите тълкувания на неприетия бюджет), институциите стартират да споделят сумите в евро. За доста от възрастните хора с увреждания, които са привикнали да считат " до стотинка " в левове, това основава спомагателен стрес и неизясненост дали получената сума в банката дава отговор на обещаното.
Обещанието за " по-високи приходи " през 2026 година е реалност на хартия. Дали обаче хазната ще издържи на напрежението без признат бюджет и дали инфлацията няма да изяде тези " 27 евро " още преди да са изхарчени, остава въпрос, на който ръководещите към момента нямат отговор.
От 1 януари хората с трайни увреждания би трябвало да получат с близо 20% по-висока финансова поддръжка, изчислена към този момент в новата валута – евро. Зад сухите числа и обещанията за " по-високи приходи " обаче се крие сериозен административен и финансов безпорядък: България посрещна 2026 година без признат държавен бюджет, което слага обществената система в невиждана обстановка на неустановеност.
Въпреки че нарастването е законово обвързано с новата линия на беднотия, неналичието на постоянен финансов проект ( " Бюджет 2026 " ) принуждава страната да харчи по разпоредбите на " удължителния бюджет " от предходната година. Това основава действителен риск от напрежение в системата, до момента в който политиците в София към момента не могат да сглобят сметката.
Новите суми: Еврото влиза в джоба на най-бедните
Официалното нарастване на линията на беднотия – от 638 лв. на 764 лв. (или 390.63 евро съгласно формалния курс) – автоматизирано подвига и месечната финансова поддръжка по Закона за хората с увреждания. Според новите планове, които към този момент се цитират и в евро, сумите наподобяват по този начин:
За хора с 50 до 70.99% увреждане: Помощта става 27.34 евро (около 53.48 лева.). Това е нарастване с близо 9 лв. по отношение на предходната година.
За хора със 71 до 90% увреждане: Сумата нараства до 58.59 евро (114.60 лева.).
За хора с над 90% увреждане: Подкрепата доближава 97.66 евро (191 лева.).
Най-тежките случаи (над 90% с непозната помощ): Хората, получаващи обществена пенсия за неработоспособност, ще разчитат на 222.65 евро (435.48 лева.).
" Увеличението на линията на беднотия подвига и парите, които хората с ТЕЛК получават ", заяви bTV, цитирайки новите стойности.
Скритият риск: " Математиката не излиза "
Докато новините за нарастването звучат успокояващо, действителността в Министерството на финансите е надалеч по-тревожна. Още през декември заместник-министърът на труда Иван Кръстев предизвести, че " математиката не излиза при правилото за една дванадесета " и средствата може да не са задоволителни, в случай че няма нов бюджет.
Проблемът е систематичен: Удължителният закон разрешава на страната да харчи всеки месец единствено 1/12 от бюджета за миналата година. Новите заплащания обаче са доста по-високи (с близо 20%) от миналогодишните. Това значи, че общественото министерство ще би трябвало да търси незабавни буфери или да разчита на прехвърляния, които в изискванията на политическа рецесия и бюджетен недостиг не са обезпечени.
Валутният преход
Допълнително комплициране внася и прекосяването към евро. Въпреки че публично страната е в интервал на двойно обращение (или подготовка за такова, съгласно другите тълкувания на неприетия бюджет), институциите стартират да споделят сумите в евро. За доста от възрастните хора с увреждания, които са привикнали да считат " до стотинка " в левове, това основава спомагателен стрес и неизясненост дали получената сума в банката дава отговор на обещаното.
Обещанието за " по-високи приходи " през 2026 година е реалност на хартия. Дали обаче хазната ще издържи на напрежението без признат бюджет и дали инфлацията няма да изяде тези " 27 евро " още преди да са изхарчени, остава въпрос, на който ръководещите към момента нямат отговор.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ