Най-много бедни в Монтана и Велико Търново, най-малко – в Перник и Кюстендил
Линията на беднотия общо за страната предходната година e 351,11 лева средномесечно на човек от домакинство. При този размер на линията, под прага на беднотия са били 1,551 млн. души, или 22 на 100 от популацията на страната, заяви Националният статистически институт. В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия се резервира, а относителният дял на бедното население понижава с 1,4 процентни пункта.
Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността, показват от Национален статистически институт. Данните за 2018 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 22 до 29,5 на 100, или със 7,5 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 45,2 на 100, или с 23,2 процентни пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда.
За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните (56,1 на 100 за 2018 г.). През 2018 година делът на бедните измежду заетите във възрастовата група 18 - 64 години се резервира на равнището от миналата година – 10,1 на 100, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време.
През 2018 година 26,6 на 100 от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 2,6 процентни пункта по-малко по отношение на 2017 година.
Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 14,9 процентни пункта. През 2018 година всяко седмо от 10 деца, чиито родители са с начално или без обучение, живее в беднотия. Приблизително 15 пъти по-малко, или 4,6 на 100 са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение.
През 2018 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Пазарджик и Монтана - надлежно 239 и 240 лева, а най-високата - в област София (столица) (513 лева.), следвана от областите Стара Загора (403 лева.) и Варна (383 лeвa).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Монтана и Велико Търново - по 26,2 на 100, Ловеч – 25,8 на 100 и Сливен – 25,5 на 100.
Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Перник – 11,2 на 100, Кюстендил и Разград - по 14,7 на 100 и Русе – 14,9 на 100.
Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността, показват от Национален статистически институт. Данните за 2018 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 22 до 29,5 на 100, или със 7,5 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 45,2 на 100, или с 23,2 процентни пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда.
За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните (56,1 на 100 за 2018 г.). През 2018 година делът на бедните измежду заетите във възрастовата група 18 - 64 години се резервира на равнището от миналата година – 10,1 на 100, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време.
През 2018 година 26,6 на 100 от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 2,6 процентни пункта по-малко по отношение на 2017 година.
Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 14,9 процентни пункта. През 2018 година всяко седмо от 10 деца, чиито родители са с начално или без обучение, живее в беднотия. Приблизително 15 пъти по-малко, или 4,6 на 100 са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение.
През 2018 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Пазарджик и Монтана - надлежно 239 и 240 лева, а най-високата - в област София (столица) (513 лева.), следвана от областите Стара Загора (403 лева.) и Варна (383 лeвa).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Монтана и Велико Търново - по 26,2 на 100, Ловеч – 25,8 на 100 и Сливен – 25,5 на 100.
Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Перник – 11,2 на 100, Кюстендил и Разград - по 14,7 на 100 и Русе – 14,9 на 100.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ