Или голяма война, или голяма революция – накъде води конфликтът в Близкия изток?
Линиите на близкоизточния спор към този момент надвишиха рамките на ислямския свят
В Близкия изток, заради задействането на пусъковия механизъм в Газа, от ден на ден и повече страни биват въвлечени във фунията на директната военна ескалация, написа телеграм каналът „ Образ на бъдещето “.
В разрастващия се спор към този момент вземат участие в друга степен Израел, Ливан, Йемен, Ирак (тази вечер нападнаха не негови уреди, само че на негова територия) и Иран. От страните отвън района вземат участие Съединени американски щати, Англия и Франция.
Държави, които по принцип не могат да останат настрани, а се лимитират до филантропично и дипломатическо присъединяване, също са последователно придърпвани във фунията: Египет, Турция, Бахрейн, Саудитска Арабия, Йордания.
Проблемът даже не е в това, че съгласно закона на ескалацията тези страни биват въвличани още повече в играта във боен аспект. Проблемът е, че спорът не се популяризира съгласно закона за географското разширение на спора.
Конфликтът се уголемява по линията на напрежението сред обичайния и закостенял (засега ислямски) трети свят и актуалната западна цивилизация, чийто близкоизточен авангард, представляван от Израел, води война против, всъщност, целия мюсюлмански свят.
Тези линии на напрежение нямат граници, защото Европа е задоволително ислямизирана, тъй че след пресичането на идната линия на спора да се разгори и повече да не угасне. Упоритостта, тенденциозността и цивилизационната полуда в отстояването на правилата в осъществяването на Израел, слагат света на ръба на цялостно преформатиране, чийто резултат не е прочут на никого през днешния ден.
Не че спорът може да докара до потребление на нуклеарни оръжия (да речем Израел против Йемен). Факт е, че светът е на ръба на революцията: хората, намиращи се под натиска на развитата западна цивилизация, която възприема забележителна част от света като към момента поробена колония, може да решат да сложат завършек на тази обстановка един път вечно.
Примерът на богатия, заслужен живот на водачите на Близкия изток (в ОАЕ, Катар, Саудитска Арабия) демонстрира, че смисълът на Мека се връща към корените си. Към духовните корени на мюсюлманите. Тези, които от дълго време не желаят да напущат домовете си в търсене на работа на Запад (който движи потока от мигранти към Обединеното кралство от десетилетия).
Тази обстановка има два разновидността – или огромна война, или огромна гражданска война. Както Семьон Багдасаров, огромен специалист по Близкия изток, вярно означи, през днешния ден линиите на спора към този момент са надхвърлили ислямския свят, достигайки до Западна Сахара, където Хизбула стартира да образува антибритански групировки, с цел да получи надзор над Гибралтарския пролив.
И там не става дума за някакво мюсюлманско ядро, а за марксистки групировки на непризнатата република Сахара. Всичко занапред стартира и не е ясно до каква степен ще докара.
Превод: Европейски Съюз
В Близкия изток, заради задействането на пусъковия механизъм в Газа, от ден на ден и повече страни биват въвлечени във фунията на директната военна ескалация, написа телеграм каналът „ Образ на бъдещето “.
В разрастващия се спор към този момент вземат участие в друга степен Израел, Ливан, Йемен, Ирак (тази вечер нападнаха не негови уреди, само че на негова територия) и Иран. От страните отвън района вземат участие Съединени американски щати, Англия и Франция.
Държави, които по принцип не могат да останат настрани, а се лимитират до филантропично и дипломатическо присъединяване, също са последователно придърпвани във фунията: Египет, Турция, Бахрейн, Саудитска Арабия, Йордания.
Проблемът даже не е в това, че съгласно закона на ескалацията тези страни биват въвличани още повече в играта във боен аспект. Проблемът е, че спорът не се популяризира съгласно закона за географското разширение на спора.
Конфликтът се уголемява по линията на напрежението сред обичайния и закостенял (засега ислямски) трети свят и актуалната западна цивилизация, чийто близкоизточен авангард, представляван от Израел, води война против, всъщност, целия мюсюлмански свят.
Тези линии на напрежение нямат граници, защото Европа е задоволително ислямизирана, тъй че след пресичането на идната линия на спора да се разгори и повече да не угасне. Упоритостта, тенденциозността и цивилизационната полуда в отстояването на правилата в осъществяването на Израел, слагат света на ръба на цялостно преформатиране, чийто резултат не е прочут на никого през днешния ден.
Не че спорът може да докара до потребление на нуклеарни оръжия (да речем Израел против Йемен). Факт е, че светът е на ръба на революцията: хората, намиращи се под натиска на развитата западна цивилизация, която възприема забележителна част от света като към момента поробена колония, може да решат да сложат завършек на тази обстановка един път вечно.
Примерът на богатия, заслужен живот на водачите на Близкия изток (в ОАЕ, Катар, Саудитска Арабия) демонстрира, че смисълът на Мека се връща към корените си. Към духовните корени на мюсюлманите. Тези, които от дълго време не желаят да напущат домовете си в търсене на работа на Запад (който движи потока от мигранти към Обединеното кралство от десетилетия).
Тази обстановка има два разновидността – или огромна война, или огромна гражданска война. Както Семьон Багдасаров, огромен специалист по Близкия изток, вярно означи, през днешния ден линиите на спора към този момент са надхвърлили ислямския свят, достигайки до Западна Сахара, където Хизбула стартира да образува антибритански групировки, с цел да получи надзор над Гибралтарския пролив.
И там не става дума за някакво мюсюлманско ядро, а за марксистки групировки на непризнатата република Сахара. Всичко занапред стартира и не е ясно до каква степен ще докара.
Превод: Европейски Съюз
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ