Линдзи Джакобелис: Не съм предполагала, че толкова дълго ще се задържа в спорта
Линдзи Джакобелис е една от най-успешните състезателки в бордъркроса. Американката има четири златни медала от международни шампионати, сребърен олимпийски орден от Торино, печелила е рекордните 10 пъти зимните „ Екс геймс “.
- Как си, Линдзи, по какъв начин се чувстваш в Банско?
- Чувствам се добре. Използвам времето да се приготвя душевен за това, което ми следва. Гледам на това съревнование като на опция за подготовка и се пробвам да се запазя мощна и здрава за идващите няколко седмици.
- Какво мислиш за тази по-кратка версия на бордъркроса – спийдбордъркрос. Харесва ли ти, защото е много друга от типичната дисциплинираност?
- Не ми харесва, за жалост. Стартът е доста занимателен, има чудесни скокове, само че избирам цялостната версия. В нея има повече изпреварвания, повече тактика и се залага на комплекс от качества, а освен на старта, който е мощна страна единствено на някои. Това в никакъв случай не е било моята мощ. Справям се по-добре, когато би трябвало да карам в трафик, има изпреварвания и завои. Спийдбордъркроса не пасва на моя жанр, само че въпреки всичко е добра подготовка и по тази причина взех решение да дойда тук.
- Тази версия може би е по-забавна за хората по трибуните, защото могат да видят цялото трасе – от старта до финала?
- Възможно е. Тук има капацитет да бъде удължено трасето надолу и да го създадат като затворено трасе, „ пъмп трак “. Това не е тъкмо спринт, тъй като единствено използваш скоростта, вместо да я създаваш, което се допуска за същинско спринт трасе, където би трябвало да поддържаш и надграждаш скоростта. Тук развиваш голяма скорост, след което би трябвало да успееш да се задържиш, тъй като скоковете стават все по-малки, а ти се движиш все по-бързо. Разбирам за какво се прави – за смяната и поради публиката, само че считам, че има други способи да приспособяваме и развиваме спорта. Все отново това е едно чудесно начало.
- Позволи ми в този момент да те върна обратно във времето. Кой е първият ти спомен върху сняг?
- Първият ми спомен на сняг... Бях много дребна, може би на 5 и баща ме учеше да карам ски. Винаги ме слагаше сред краката си, с цел да вършим рало. Спомням си, че карахме супер бързо, само че го заболяха колената. Тогава мама сподели: „ Аз ще поема Линдзи, ти отиди да си починеш. “ Мама обаче беше доста, доста мудна и аз се отхвърлих. Казах: „ Сама ще си карам “. И тогава се научих да карам ски сама.
- Четох, че брат ти те е качил на сноуборд. Беше ли непоколебим с теб или просто ти сподели занимателната страна на карането на сноуборд?
- Брат ми ми оказа помощ да преодолея психическата преграда да загъвам. Не желаех да изоставам обратно и се пробвах да го последвам, карайки колкото се може по-бързо, само че не успявах, а и не желаех да се отронвам от групата. Така един ден брат ми ме заведе на детската писта, с цел да измислим по какъв начин да оправим нещата. След прекараното време дружно, нещата просто се получиха и всичко си пристигна на мястото.
- Десет години след първото си качване на ръб, ти към този момент си международен първенец и сребърен медалист от олимпийски игри. Беше ли мъчно за младо момиче да се оправи с цялото внимание?
- Бих споделила, че беше предизвикателство. Очакваш доста от самия себе си, а в един миг и целият свят чака доста от теб. Винаги искаш да постигнеш допустимо най-хубавото, само че си под огромно напрежение. Доста е с напрежение и е мъчно да намериш салдото. С годините към този момент имам повече опит и съм много по-зряла. Сега е по-лесно, само че си припомням, че не беше елементарно, когато бях по-млада.
- Държиш върха за най-вече трофеи на „ Екс Геймс “ при дамите – 10. Имаш доста медали. Кое отличие завоюва най-трудно и кое е най-ценно за теб?
- Много обичам медалите си от „ Екс Геймс “. Това трасе постоянно те плаши първоначално, след което преодоляваш страха. Винаги има доста задминавания и в никакъв случай не се знае какво ще се случи. Участвах там с брат си и започнахме от доста дребни. Провежда се доста покрай у дома. За първи път участвах в това съревнование, когато бях на 15, и се връщах всяка година. Не мислех, че е допустимо да продължа да спечелвам, само че всяка година надграждах и имах малко преимущество. Много е прелестно да се връщаш, да се развиваш и да ставаш по-добър в спорта си през подобен дълъг интервал от време. Смятам, че това ме дефинира като състезател и точно затова оценявам оценките си от „ Екс Геймс “ най-вече.
- Липсват ли ти другите дисциплини – халфпайп, слоупстайл?
- Карах и в трите, само че беше доста мъчно да вземам участие във всичките. Времето за тренировки става все по-малко, а по-малкото тренировки могат да доведат до травми. Първо се отхвърлих от слоупстайла, като участвах в халфпайп и бордъркрос, само че още веднъж започнаха да си пречат. Не можех да се раздвоя, мога да съм единствено на едно място в избран миг. Два пъти повече време за пътешестване и по-малко време за подготовка. След прочут интервал взех решение, че това не е най-хубавото и безвредно решение за мен и през 2008-а стопирах да вземам участие на надпревари в халфпайпа. Сега го върша единствено за наслаждение и от време на време да преподавам. Тогава се концентрирах напълно върху бордъркроса, където реализирах същински напредък.
- Какво правиш в свободното си време?
- В свободното си време упражнявам доста. През лятото пребивавам в Калифорния, тъй като след толкоз доста мраз обичам да съм на топло и да си умря от всичко. Усещането е доста прелестно. Обичам да карам сърф и да бъда във водата, което също е доста прелестно, изключително след толкоз доста травми. Просто да бъдеш във водата работи доста успокояващо на тялото. Наскоро започнах да се занимавам с реставрацията на един остарял автомобил – ЕмДжи, произвеждане 1977 година С баща работим дружно върху него.
- Имаш ли обичана книга или филм?
- Любимата ми книга е „ Prodigal summer” на Барбара Кингсолвър. Препрочитам я всяка година по няколко пъти. Имам я на телефона си, чета я преди да си легна или до момента в който се возя в кола. Много забавна история.
- Когато пристигна време да излезеш на пистата, коя музика ти оказва помощ да влезеш в зоната?
- Шакира много ме зарежда, доста обичам типичен рок. Понякога обаче чувам занимателни поп песнички, които да ме разсънят, изключително когато стана много рано. Кафето може да не е задоволително за пробуждане. Зависи от настроението, в което се намирам, само че нормално залагам на свежи динамични песни.
- Какво си спомняш от Сочи?
- Много неща си припомням от Сочи. Това бяха положителни олимпийски игри за мен в психическо отношение, макар че не реализирах стремежи резултат. Карах в действителност добре, само че се движех доста бързо и позволих неточност. Такива неща може да се случат на всеки.
- Осинови куче...
- Точно по този начин. В момента той се намира у дома в Кънектикът при фамилията ми. Татко се влюби в него – оставих го за едно пътешестване и по-късно той не искаше да ми го върне. Щях да се усещам отговорна, в случай че му го бях взела. Така че в този момент е в Кънектикът, на 5 годинки е, здрав и благополучен. Всеки ден играе с кучето на майка ми и няма по какъв начин да ги разделя, само че го виждам много постоянно. Определено към мен реагира по по-специален метод, в сравнение с към останалите и знае коя съм.
- Олимпийските игри в ПьонгЧанг са четвърто присъединяване за теб на подобен конгрес. Как се чувстваш в навечерието на игрите?
- Честно казано, не съм предполагала, че толкоз дълго ще се задържа в спорта. Не бих споделила, че е изненада, само че е готино, че през годините израствах, подобрявах достиженията си и се развивах в този спорт, с цел да стигна до четвъртите си олимпийски игри. Надявам се този път да разгадавам на повече успокоение и добър метод. Дано имам малко повече шанс, тъй като това са олимпийски игри, а в бордъркроса има толкоз доста фактори, които не зависят от теб самия. В края на краищата, ще забележим какво ще стане, само че единственото, което мога да направя, е да отида и да се раздам на максимума в дадения ден. Тогава ще бъде избран кой е най-доброят за този ден, само че това не те дефинира като състезател въобще.
- Как си, Линдзи, по какъв начин се чувстваш в Банско?
- Чувствам се добре. Използвам времето да се приготвя душевен за това, което ми следва. Гледам на това съревнование като на опция за подготовка и се пробвам да се запазя мощна и здрава за идващите няколко седмици.
- Какво мислиш за тази по-кратка версия на бордъркроса – спийдбордъркрос. Харесва ли ти, защото е много друга от типичната дисциплинираност?
- Не ми харесва, за жалост. Стартът е доста занимателен, има чудесни скокове, само че избирам цялостната версия. В нея има повече изпреварвания, повече тактика и се залага на комплекс от качества, а освен на старта, който е мощна страна единствено на някои. Това в никакъв случай не е било моята мощ. Справям се по-добре, когато би трябвало да карам в трафик, има изпреварвания и завои. Спийдбордъркроса не пасва на моя жанр, само че въпреки всичко е добра подготовка и по тази причина взех решение да дойда тук.
- Тази версия може би е по-забавна за хората по трибуните, защото могат да видят цялото трасе – от старта до финала?
- Възможно е. Тук има капацитет да бъде удължено трасето надолу и да го създадат като затворено трасе, „ пъмп трак “. Това не е тъкмо спринт, тъй като единствено използваш скоростта, вместо да я създаваш, което се допуска за същинско спринт трасе, където би трябвало да поддържаш и надграждаш скоростта. Тук развиваш голяма скорост, след което би трябвало да успееш да се задържиш, тъй като скоковете стават все по-малки, а ти се движиш все по-бързо. Разбирам за какво се прави – за смяната и поради публиката, само че считам, че има други способи да приспособяваме и развиваме спорта. Все отново това е едно чудесно начало.
- Позволи ми в този момент да те върна обратно във времето. Кой е първият ти спомен върху сняг?
- Първият ми спомен на сняг... Бях много дребна, може би на 5 и баща ме учеше да карам ски. Винаги ме слагаше сред краката си, с цел да вършим рало. Спомням си, че карахме супер бързо, само че го заболяха колената. Тогава мама сподели: „ Аз ще поема Линдзи, ти отиди да си починеш. “ Мама обаче беше доста, доста мудна и аз се отхвърлих. Казах: „ Сама ще си карам “. И тогава се научих да карам ски сама.
- Четох, че брат ти те е качил на сноуборд. Беше ли непоколебим с теб или просто ти сподели занимателната страна на карането на сноуборд?
- Брат ми ми оказа помощ да преодолея психическата преграда да загъвам. Не желаех да изоставам обратно и се пробвах да го последвам, карайки колкото се може по-бързо, само че не успявах, а и не желаех да се отронвам от групата. Така един ден брат ми ме заведе на детската писта, с цел да измислим по какъв начин да оправим нещата. След прекараното време дружно, нещата просто се получиха и всичко си пристигна на мястото.
- Десет години след първото си качване на ръб, ти към този момент си международен първенец и сребърен медалист от олимпийски игри. Беше ли мъчно за младо момиче да се оправи с цялото внимание?
- Бих споделила, че беше предизвикателство. Очакваш доста от самия себе си, а в един миг и целият свят чака доста от теб. Винаги искаш да постигнеш допустимо най-хубавото, само че си под огромно напрежение. Доста е с напрежение и е мъчно да намериш салдото. С годините към този момент имам повече опит и съм много по-зряла. Сега е по-лесно, само че си припомням, че не беше елементарно, когато бях по-млада.
- Държиш върха за най-вече трофеи на „ Екс Геймс “ при дамите – 10. Имаш доста медали. Кое отличие завоюва най-трудно и кое е най-ценно за теб?
- Много обичам медалите си от „ Екс Геймс “. Това трасе постоянно те плаши първоначално, след което преодоляваш страха. Винаги има доста задминавания и в никакъв случай не се знае какво ще се случи. Участвах там с брат си и започнахме от доста дребни. Провежда се доста покрай у дома. За първи път участвах в това съревнование, когато бях на 15, и се връщах всяка година. Не мислех, че е допустимо да продължа да спечелвам, само че всяка година надграждах и имах малко преимущество. Много е прелестно да се връщаш, да се развиваш и да ставаш по-добър в спорта си през подобен дълъг интервал от време. Смятам, че това ме дефинира като състезател и точно затова оценявам оценките си от „ Екс Геймс “ най-вече.
- Липсват ли ти другите дисциплини – халфпайп, слоупстайл?
- Карах и в трите, само че беше доста мъчно да вземам участие във всичките. Времето за тренировки става все по-малко, а по-малкото тренировки могат да доведат до травми. Първо се отхвърлих от слоупстайла, като участвах в халфпайп и бордъркрос, само че още веднъж започнаха да си пречат. Не можех да се раздвоя, мога да съм единствено на едно място в избран миг. Два пъти повече време за пътешестване и по-малко време за подготовка. След прочут интервал взех решение, че това не е най-хубавото и безвредно решение за мен и през 2008-а стопирах да вземам участие на надпревари в халфпайпа. Сега го върша единствено за наслаждение и от време на време да преподавам. Тогава се концентрирах напълно върху бордъркроса, където реализирах същински напредък.
- Какво правиш в свободното си време?
- В свободното си време упражнявам доста. През лятото пребивавам в Калифорния, тъй като след толкоз доста мраз обичам да съм на топло и да си умря от всичко. Усещането е доста прелестно. Обичам да карам сърф и да бъда във водата, което също е доста прелестно, изключително след толкоз доста травми. Просто да бъдеш във водата работи доста успокояващо на тялото. Наскоро започнах да се занимавам с реставрацията на един остарял автомобил – ЕмДжи, произвеждане 1977 година С баща работим дружно върху него.
- Имаш ли обичана книга или филм?
- Любимата ми книга е „ Prodigal summer” на Барбара Кингсолвър. Препрочитам я всяка година по няколко пъти. Имам я на телефона си, чета я преди да си легна или до момента в който се возя в кола. Много забавна история.
- Когато пристигна време да излезеш на пистата, коя музика ти оказва помощ да влезеш в зоната?
- Шакира много ме зарежда, доста обичам типичен рок. Понякога обаче чувам занимателни поп песнички, които да ме разсънят, изключително когато стана много рано. Кафето може да не е задоволително за пробуждане. Зависи от настроението, в което се намирам, само че нормално залагам на свежи динамични песни.
- Какво си спомняш от Сочи?
- Много неща си припомням от Сочи. Това бяха положителни олимпийски игри за мен в психическо отношение, макар че не реализирах стремежи резултат. Карах в действителност добре, само че се движех доста бързо и позволих неточност. Такива неща може да се случат на всеки.
- Осинови куче...
- Точно по този начин. В момента той се намира у дома в Кънектикът при фамилията ми. Татко се влюби в него – оставих го за едно пътешестване и по-късно той не искаше да ми го върне. Щях да се усещам отговорна, в случай че му го бях взела. Така че в този момент е в Кънектикът, на 5 годинки е, здрав и благополучен. Всеки ден играе с кучето на майка ми и няма по какъв начин да ги разделя, само че го виждам много постоянно. Определено към мен реагира по по-специален метод, в сравнение с към останалите и знае коя съм.
- Олимпийските игри в ПьонгЧанг са четвърто присъединяване за теб на подобен конгрес. Как се чувстваш в навечерието на игрите?
- Честно казано, не съм предполагала, че толкоз дълго ще се задържа в спорта. Не бих споделила, че е изненада, само че е готино, че през годините израствах, подобрявах достиженията си и се развивах в този спорт, с цел да стигна до четвъртите си олимпийски игри. Надявам се този път да разгадавам на повече успокоение и добър метод. Дано имам малко повече шанс, тъй като това са олимпийски игри, а в бордъркроса има толкоз доста фактори, които не зависят от теб самия. В края на краищата, ще забележим какво ще стане, само че единственото, което мога да направя, е да отида и да се раздам на максимума в дадения ден. Тогава ще бъде избран кой е най-доброят за този ден, само че това не те дефинира като състезател въобще.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ