Линда не знае точно колко пари ще й трябват, за

Линда не знае тъкмо какъв брой пари ще й трябват, с цел да си купи чифт от обувките, които прави всеки ден. " Вероятно повече от месечната ми заплата ", споделя тя с леко с напрежение изражение. Допреди година и половина тази жизнерадостна, петдесетинагодишна румънка е работила във фабрика, произвеждаща обувки за огромни първокласни марки като " Гучи " (Gucci), " Кристиан Диор " ( Christian Dior) и " Тод‘с " (Tod`s). Днес тази фабрика към този момент не съществува: тя затваря порти заради липса на поръчки, освобождавайки всичките 152 чиновници, които като Линда са били заети на цялостен работен ден.

Това се случва в Брашов, феодален център в сърцето на Трансилвания, на към 180 километра от Букурещ. Там, посред  Карпатите, се е помещавало ателието на компанията " Селеционе " (Selezione). През последните петнадесет години Линда, която избира измислено име, с цел да не пострада, работи за компанията, като шие кожени обувки за клиенти, подготвени да платят за тях няколкостотин евро. Седнала в кафене в огромен търговски център, тя демонстрира на телефона си фотоси от предходното си работно място. На тях е усмихната зад шевната машина с нещо като униформа, до момента в който шие кожена обувка. " Правех по триста дневно. Ритъмът беше под напрежение: осем часа без спиране, с половин час отмора за обяд и 10 минути, с цел да отида до тоалетна ".

И въпреки всичко, макар високата продуктивност, през януари 2023 година тя бива уволнена, дружно със 77 свои сътрудници. " Казаха ни го просто по този начин, без предизвестие. За един ден останах безработна ". Докато споделя, дамата демонстрира фотоси във " Facebook " от новогодишно празненство отпреди няколко години, на които се вижда по какъв начин мениджъри и служащи танцуват в заводските пространства. " Бяхме като огромно семейство ", споделя тя, до момента в който сянка на горест помрачава лицето й.