Спомняте ли си сватбите по време на соца: Роднините даряваха булката с гердани от двайсетолевки
Лимузини, супер скъпи коли, рокли за хилядарки – такова нещо нямаше на сватбите по време на социализма. Тогава да живееш на фамилни начала, беше немислимо. И освен тъй като партията не позволяваше да се уронва социалистическият морал, а и поради ергенския налог, който всяка минала година се усилваше. Хората чакаха с неспокойствие някой от родата да се зажени, тъй като имаше ястие и пиянство на стомах. Роклите и костюмите бяха еднотипни и се шиеха при частни шивачки, защото по това време нямаше бутици, нито пък многообразие от артикули. Тоалетите бяха прави, изчистени, на места с дантела. Булките наложително носеха воал, а от време на време и шапки, а ръкавиците бяха наложителни. Преди сватбата фризьорките ходеха в дома на дамата. Повечето дами бяха с кок, а в редки случаи косата беше на букли. Гримът беше лек – червило, руж и серпантина. Нанасяше го самата булка или нейна другарка.
В деня на бракосъчетанието празненствата започваха от ранни зори. Масите в домовете на влюбените започваха да се разпъват и отрупват с леки мезета за гостите. Булката беше извеждана с национална музика, а пред дома ѝ се извиваше хоро, в което се включваха всички съседи, а целият квартал наблюдаваше церемонията от балконите. Цяло знамение бе, в случай че младоженците пристигнеха с „ Чайка “. Това беше сигурен знак, че не са инцидентни, а в родата има някоя значима съчка от партията. Типичните возила бяха лади, волги, варшави и жигули. Повечето посетители пък бяха транспортирани от особено наети рейсове. Колата на булката се украсяваше с ленти, цветчета и кукли, закрепени върху капака. След формалната част в Съвета идваше времето за веселбата. Семействата на булката и младоженеца събираха най- малко 200 посетители, канеха се родственици до девето коляно. Беше неприемливо да пропуснеш някоя далечна вуйна или братовчедка, тъй като след това можеше да се окаже, че половината рода не ти приказва. Музиката беше онлайн, изпълнявана от оркестъра на ресторанта. Предимно се пускаше сцена и хорà. Западноевропейските части бяха неразрешени.
Менюто на всички сватби включваше редена салата и мешана скара. За пиянство – вино и ракия на стомах. Ако в родата имаше някой интернационален водач на тир, на масата на младоженците имаше и бутилка уиски. В пика на тържеството булката и женихът минаваха измежду гостите за така наречен даряване. На сватбата младото семейство се доставяше със сервизи, принадлежности за хранене, завивки, хавлии, покривки, китеници, че даже и перални. По-близките родственици даряваха пари, които нижеха на огърлица, с която се гиздеше булката. На най-заможните сватби огърлиците бяха от двайсетолевки, при по-бедните – двулевки. Типичните сватби през 70-те и 80-те бяха дневни и празникът приключваше към 17-18 часа. След това всички ходеха на посетители у младото семейство и купонът на отрупаната маса продължаваше до сутринта.
