Д-р Иван Маджаров: Лимитите на болниците остават, докато съдът не ги отмени отново
Лимитите на лечебните заведения, въпреки и наложени посредством закон , са краткотрайна мярка и ще просъществуват няколко месеца - до момента в който Конституционният съд още веднъж ги анулира. Това сподели за Българска телеграфна агенция заместник-председателят на Българския лекарски съюз доктор Иван Маджаров. По-рано през днешния ден в Държавен вестник бяха обнародван промени в Закона за здравното обезпечаване.
Многократно сме отбелязвали, че би трябвало да има механизъм, по който лимитираните средства, които се събират от здравноосигурителни вноски, да бъдат изхарчени за здравноосигурителни заплащания. Друг е въпросът дали лимитите не са изживели времето си. Това беше потвърдено и от съда - не може да бъде налагана мярка за ограничаване на разноските т.е. ръководещите и управлението на НЗОК , и всички, които сме ангажирани с този развой, би трябвало да мислим за други разновидности, при които да обективизираме процесите, протичащи се в лечебните заведения, и да се намерят други разновидности, през които да има опция да се контролират харчовете. Не мисля, че механичното налагане на предели на лечебните заведения е методът и методът, по който е обикновено да се овладяват харчовете в опазването на здравето, добави той.
Предложения на БЛС
Трябва да има присъединяване от страна на пациента в контрола на системата - от момента, в който се случва събитието – обзор в кабинет, разпределяне на медикаменти или банкет в болница, сподели още доктор Маджаров. Има такива решения, които се ползват в банки, да вземем за пример и когато се извърши някаква транзакция, лицето получава код, с който удостоверява събитието. Това може да се направи и в опазването на здравето – пациентът да получи код, с който да удостовери дали е прегледан, или приет в болница. По думите му е належащо да има авансово уведомяване на пациента, а не постфактум.
Друга опция е пациентът да има електронна здравна карта, с която да верифицира незабавно осъществен обзор или хоспитализация, уточни още той. Ако макар тези ограничения за обективизиране се окаже, че в действителност има толкоз заболели хора, ще се стигне до извода, че има дефицит на средства в системата на опазването на здравето, добави доктор Маджаров.
Надлимитната активност в лечебните заведения
Когато не се опитваш да потърсиш обективизиране на процесите, а просто слагаш лимитите, е най-лесно да се каже, че парите в опазването на здравето са доста, само че това не е правилно, означи доктор Маджаров. Вероятно има % от тях, които не са действителни, само че други са изцяло нужни, сподели доктор Маджаров в отговор на въпрос дали регистрираната надлимитна активност в лечебните заведения е действителна доктор Маджаров.
Има прочут боязън в избрани среди, че в случай че обективизираме процесите, може да се окаже, че има дефицит на средства, а не надлимитна активност. Това е изрично ясно и освен за медицинските действия, а и във връзка с медикаментите, само че продължаваме да постановяваме предели, да постановяваме някакви ограничаващи ограничения, които са на гърба на пациента и на лечебните заведения. В последна сметка, тези средства ще бъдат платени, въпреки и отсрочено, сподели още той.
Ограничаване на хоспитализациите
Преди време, когато имаше ограничаване в заплащанията на лечебните заведения, можехме да боравим с понижаване на броя на приемите в лечебните заведения, а в планувания бюджет да предвидим по-високи цени на медицинските действия, напомни той. Когато няма предели, това не може да се случи. Сега обаче още веднъж се постановиха лимитите, добави лекарят.
Дефицит в бюджета на НЗОК
Дефицитът в бюджета на НЗОК, който към този момент е към 400 млн. лева, доктор Маджаров дефинира като естествен – лечебните заведения лекуват пациентите без записване в листа на чакащи, а и откакто няма финансови ограничавания, всички лечебни заведения работят без ограничавания и това образува недостиг. Ако не се потвърди обективно, че това не са същински хоспитализации или че са същински хоспитализации, всичко друго е нечиста сделка, сподели още доктор Маджаров.
Многократно сме отбелязвали, че би трябвало да има механизъм, по който лимитираните средства, които се събират от здравноосигурителни вноски, да бъдат изхарчени за здравноосигурителни заплащания. Друг е въпросът дали лимитите не са изживели времето си. Това беше потвърдено и от съда - не може да бъде налагана мярка за ограничаване на разноските т.е. ръководещите и управлението на НЗОК , и всички, които сме ангажирани с този развой, би трябвало да мислим за други разновидности, при които да обективизираме процесите, протичащи се в лечебните заведения, и да се намерят други разновидности, през които да има опция да се контролират харчовете. Не мисля, че механичното налагане на предели на лечебните заведения е методът и методът, по който е обикновено да се овладяват харчовете в опазването на здравето, добави той.
Предложения на БЛС
Трябва да има присъединяване от страна на пациента в контрола на системата - от момента, в който се случва събитието – обзор в кабинет, разпределяне на медикаменти или банкет в болница, сподели още доктор Маджаров. Има такива решения, които се ползват в банки, да вземем за пример и когато се извърши някаква транзакция, лицето получава код, с който удостоверява събитието. Това може да се направи и в опазването на здравето – пациентът да получи код, с който да удостовери дали е прегледан, или приет в болница. По думите му е належащо да има авансово уведомяване на пациента, а не постфактум.
Друга опция е пациентът да има електронна здравна карта, с която да верифицира незабавно осъществен обзор или хоспитализация, уточни още той. Ако макар тези ограничения за обективизиране се окаже, че в действителност има толкоз заболели хора, ще се стигне до извода, че има дефицит на средства в системата на опазването на здравето, добави доктор Маджаров.
Надлимитната активност в лечебните заведения
Когато не се опитваш да потърсиш обективизиране на процесите, а просто слагаш лимитите, е най-лесно да се каже, че парите в опазването на здравето са доста, само че това не е правилно, означи доктор Маджаров. Вероятно има % от тях, които не са действителни, само че други са изцяло нужни, сподели доктор Маджаров в отговор на въпрос дали регистрираната надлимитна активност в лечебните заведения е действителна доктор Маджаров.
Има прочут боязън в избрани среди, че в случай че обективизираме процесите, може да се окаже, че има дефицит на средства, а не надлимитна активност. Това е изрично ясно и освен за медицинските действия, а и във връзка с медикаментите, само че продължаваме да постановяваме предели, да постановяваме някакви ограничаващи ограничения, които са на гърба на пациента и на лечебните заведения. В последна сметка, тези средства ще бъдат платени, въпреки и отсрочено, сподели още той.
Ограничаване на хоспитализациите
Преди време, когато имаше ограничаване в заплащанията на лечебните заведения, можехме да боравим с понижаване на броя на приемите в лечебните заведения, а в планувания бюджет да предвидим по-високи цени на медицинските действия, напомни той. Когато няма предели, това не може да се случи. Сега обаче още веднъж се постановиха лимитите, добави лекарят.
Дефицит в бюджета на НЗОК
Дефицитът в бюджета на НЗОК, който към този момент е към 400 млн. лева, доктор Маджаров дефинира като естествен – лечебните заведения лекуват пациентите без записване в листа на чакащи, а и откакто няма финансови ограничавания, всички лечебни заведения работят без ограничавания и това образува недостиг. Ако не се потвърди обективно, че това не са същински хоспитализации или че са същински хоспитализации, всичко друго е нечиста сделка, сподели още доктор Маджаров.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ