Потресаващо! Майката на осъдените невинни за убийство в Гърция брат и сестра: 6 г. не бях виждала дъщеря си, рухнала е, няма зъби
Лиляна Марянска е майка на незаслужено наказаните на 15 години затвор за ликвидиране в Гърция Кирил и Стефанка Марянски от благоевградското село Падеш.
След 6 години в гръцките затвори, с помощта на изявления на в. „ Струма “ българските управляващи задействаха процедура по прехвърлянето на нашите сънародници в родината, където ще изтърпят наказванията си. Това беше част от изискването на европейските заповеди за арест, с които тогава бяха приведени в Гърция, с цел да вземат участие в правосъдния развой. По силата на Конвенцията за трансфер на наказаните лица в чужбина Стефанка бе върната на 20 май и приведена в Сливенския затвор, написа struma.bg.
Кирил чака това да се случи и с него през август-септември. Той е безапелационен, че ще желае обновяване на делото, защото са почтени и бяха хвърлени в пандиза за убийството на Росен Христов- Странджата без безспорни доказателства, без съществуване на техни ДНК следи. Дело ще бъде заведено и в Страсбург, в случай че се намерят български юристи, които да работят „ про боно “, с цел да спечелва справедливостта. 69-годишната Лиляна видя за първи път щерка си Стефанка след ареста й преди 6 години едвам предходната събота в Сливенския затвор. Как приема тежките удари на ориста тази елементарна жена, останала млада вдовица?
Колко мощно е майчиното сърце, когато и двете ти деца са в пандиза в непозната страна и нямаш пари да отидеш и да ги видиш, с цел да им дадеш кураж? Разговаряме с нея пред банковия офис минути откакто е внесла по сметка на щерка си 100 лева, с цел да може да си купи медикаменти. В Сливенския затвор не приели парите на ръка, защото редът бил да се превеждат по банков път.
- Г-жо Марянска, Вашите две деца – наследник и щерка, бяха наказани на 15 години за ликвидиране на българин в Атина. Какво знаете Вие за това, което се случи с тях?
-Те бяха незаслужено наказани и хвърлени в пандиза да заплащат непозната виновност. На 21 юли 2013 година пристигнаха служители на реда вкъщи в с. Падеш и прибраха Стефанка, тъй като я търсят от Гърция. Кирчо беше по София и си пристигна в Благоевград за делото, което се гледа. И него го прибраха. Уж за ликвидиране.
- А те двамата били ли са в Гърция?
- Те бяха през 2012 година Стефанка беше повече време, работеше в Атина като гледачка през 2010 година Аз даже вървях при нея на посетители и тя тогава се майтапеше и ми показваше пандиза, който беше против къщата на болната жена, за която се грижеше. После се върна, защото нямаше към този момент работа. Тя се познаваше с българина Росен, който го водят май медиатор и той й беше споделил: „ Спокойно, ще намерим работа”. С нея се беше срещнал и Емил, който я кара да дойдат в България и да открие компания на нейно име.
- За какво?
- Да търгуват. Тя да бере белята. През ноември 2012 г Емил идва и седнал съм два дни у нас да я кара, да я котка. Обаче аз усетих каква е работата и не й дадох. Но аз рекох: „ Стефанке, на мен не ми харесва тоя изнудвач. Защо не открие компанията на негово име, а тебе те кара?”. На сутринта се надигна и ми вика, че ще идат до София до Кирилчо. Синът си работеше там като водач на такси, на тир, каквото откри.
Там какво са говорили, не знам. Онзи Емил почнал да го прелъгва да отиде да работи в Гърция, че ще са майстори, ще взимат пари. Беше 20 ноември и аз им крещя: „ Абе къде ще ходите в този момент на това студено време? Какво ще майсторите?”. Па Емил вика: „ Ще сме вътре, фаянс, това-онова, вътрешна мазилка, каквото има”. Този евентуално нещо е планувал. В понеделник отидоха и идната сряда си пристигнаха. През това време там Емил се нахвърлял да ги бие, дори се е заканвал.
– Ама за какво?
- Защото са защитавали тоя убития – Росен. Казал им, че в случай че „ доста думате, ще ви сдробим и подвигаме шахтата и ще ви хвърлим в канавката и никой няма да ви чуе, няма да ви види “. Стефанка се обажда на тоя Росен, който им споделил да си сбират багажа, че ще пристигна, ще им извика такси и ще ги прати в различен град, да не са в Атина. Помогнал им за багажа, те си тръгнали, а той се върнал. Като се прибра Стефанка, в края на ноември пристигнаха служителите на реда да я търсят, тъй като тя говорила последно по телефона с Росен. Тя даже не знаеше, че е погубен. И това беше. На 21 юни 2013 година пристигнаха две цивилни момчета и попитаха: Тук ли живее Стефанка? Вие каква сте й? Като схванаха, че съм й майка, ми споделиха, че би трябвало да я откарат за разпит. Тя таман беше почнала работа по стратегия като персонален помощник на болната съседка. Викат ми, че може незабавно да я освободят, може да я задържат за 24 часа, за 72 часа… Аз им се помолих: „ Какво и да стане, доста ви се апелирам, обадете ми се. Да знам какво е ситуацията “.
После едното момче ми се обади и сподели, че ще остане в полицията за 24 ч., айде по-късно удължиха задържането й. Обадих се на Кирчо по телефона да му кажа какво е станало със сестра му и той стартира да звъни по другари да се интересува. На 1 юли беше делото и той пристигна, и него го хванаха. И така… към този момент 6 години.
- През тези години успяхте ли да се видите със сина си и щерка си?
- Само веднъж съумях да отида да видя Кирчо. Нямам опция, нямам пари, няма и кой да ми помогне. Имам братя, но они измрея. Почина братенец и братеничка – племенник и племенница, на брата деца. Кой да ми помогне? При Кирчо отидох на третата година с внука на един от братята. Костадин пристигна и ми вика: Бабо, на следващия ден в 5 и половина те желая на улицата. Отиваме при Кирчо. Ама аз му споделям: Коцка, в този момент немам опция, баш съм пред пенсия. А той ми отговоря: Не се ядосвай по тази причина. И отидохме в пандиза при Кирчо, приказвах с него през стъклото за 15 минути.
- A Стефанка по кое време я видя?
- Миналата събота в пандиза в Сливен. Свиждането беше 1 час. Отидох с племенницата, взех и внучката Илиана – на Кирчо дъщеричката. Като отидох, толкоз бях разчувствана, че не можах да й кажа името на регистратурата. Забравих името на щерка си.
- Променена ли е дъщерята Ви?
- Много. Няма зъби, всичко е рухнало. В Гърция е получила диабет, астма. Лекарства няма. Тогава обикаляхме в Сливен аптеките. Не можах да ги намеря всичките. И аз съм с диабет, с глаукома на очите, сърце. 43 лева давам за медикаменти, а пенсията ми е дребна – 300 лева
– От каква помощ се нуждаете?
- Най-много желая да се помогне на Стефанка за медикаментите. В пандиза я попитали дали има персонален доктор и за какво не е плащала здравни осигуровки. Като беше тука, в следствието, ми пристигна мислено за тия здравни осигуровки, само че една от следователките ми вика: Няма да се притеснявате, до момента в който е тука при нас, ние сме задължени да им плащаме осигуровки “.
– Днес получихте пенсията и изпратихте пари на Стефанка с банков превод.
- Изпратих й 100 лева за медикаменти. Парите няма да и ги дадат на ръка, ще са в банкомат. Сигурно някой различен ще й ги взима, не знам тъкмо какво е. Свиждането беше небрежно. И тя, като ни видя, се разстрои, и ние се разстроихме.
- Как устоявате на тези тествания?
- Ами около внучката Илиянка и снахата, които живеят при мен. На Кирчо дъщеричката е цялостна отличничка. Сега ще бъде в 5-и клас. Снахата работи като шивачка. Парите са малко, само че все съумяваме да се оправим. Аз виждам и градина със зеленчуци.
- Какво Ви крепи? Вярвате ли в Бог?
- Вярвам, но към този момент отхвърлям да имам вяра. Дето вика Стефанка: „ Майко, в случай че съм отговорна, да ме откарат на площада и да ми отрежат главата. Ама сме невинни”. На делото очевидец е била сестрата на Росен, която споделила, че са почтени. Може в миналото да се потвърди, че не са отговорни.
- Трябва да не губите религия, да не се отчайвате.
- Миличка, към този момент нямам вяра… Знаеш ли какъв брой тежко претърпяваме около празниците… Внучката пита за татко си, но повече за вуйна си. Много я обича, помни я, нищо, че беше на 4 години. Стефанка доста й угаждаше. Докато беше в пандиза в Гърция, е почнала работа, прави кукли, всякакви сувенирчета от мъниста. Изпращаше пратки с дарове на племенницата си. Кирил ми дава сили, обажда се по телефона от Гърция и ми споделя: „ Майко, хвани се”. Дано и той да се прибере скоро в България. Ама 6.2019 година ПОТРЕСАВАЩА ИЗПОВЕД! Майката на наказаните почтени за ликвидиране в Гърция брат и сестра от Падеш Л. Марянска: 6 година не бяхвиждала щерка си, рухнала е, няма зъби, като оти… https://struma.bg/потресаваща-изповед-майката-на-осъде/ 4/5 пари нямаме. Изтеглих 6000 лева от банката за юристи, но несъмнено 10 000 лева ще върна. Всеки месец погасявам по 95 лева от пенсията си. Затова пристигам тук, в банката, с цел да получа тези 200 лева, които ми остават. Съпругът ми умря пред 26 години. Останах вдовица на 43 години. Не оставих децата си нито жадни, нито гладни. Навремето работих на преса в каучуковия завод в Падеш. Гледах и тютюн на полето в ТКЗС- то. Стефанка и Кирил и те са работили с мене. Ставаме рано, в 5 часа, аз на работа, а те на тютюнището. От дребни ги възпитах да са работливи, а те додека стигнаха…
След 6 години в гръцките затвори, с помощта на изявления на в. „ Струма “ българските управляващи задействаха процедура по прехвърлянето на нашите сънародници в родината, където ще изтърпят наказванията си. Това беше част от изискването на европейските заповеди за арест, с които тогава бяха приведени в Гърция, с цел да вземат участие в правосъдния развой. По силата на Конвенцията за трансфер на наказаните лица в чужбина Стефанка бе върната на 20 май и приведена в Сливенския затвор, написа struma.bg.
Кирил чака това да се случи и с него през август-септември. Той е безапелационен, че ще желае обновяване на делото, защото са почтени и бяха хвърлени в пандиза за убийството на Росен Христов- Странджата без безспорни доказателства, без съществуване на техни ДНК следи. Дело ще бъде заведено и в Страсбург, в случай че се намерят български юристи, които да работят „ про боно “, с цел да спечелва справедливостта. 69-годишната Лиляна видя за първи път щерка си Стефанка след ареста й преди 6 години едвам предходната събота в Сливенския затвор. Как приема тежките удари на ориста тази елементарна жена, останала млада вдовица?
Колко мощно е майчиното сърце, когато и двете ти деца са в пандиза в непозната страна и нямаш пари да отидеш и да ги видиш, с цел да им дадеш кураж? Разговаряме с нея пред банковия офис минути откакто е внесла по сметка на щерка си 100 лева, с цел да може да си купи медикаменти. В Сливенския затвор не приели парите на ръка, защото редът бил да се превеждат по банков път.
- Г-жо Марянска, Вашите две деца – наследник и щерка, бяха наказани на 15 години за ликвидиране на българин в Атина. Какво знаете Вие за това, което се случи с тях?
-Те бяха незаслужено наказани и хвърлени в пандиза да заплащат непозната виновност. На 21 юли 2013 година пристигнаха служители на реда вкъщи в с. Падеш и прибраха Стефанка, тъй като я търсят от Гърция. Кирчо беше по София и си пристигна в Благоевград за делото, което се гледа. И него го прибраха. Уж за ликвидиране.
- А те двамата били ли са в Гърция?
- Те бяха през 2012 година Стефанка беше повече време, работеше в Атина като гледачка през 2010 година Аз даже вървях при нея на посетители и тя тогава се майтапеше и ми показваше пандиза, който беше против къщата на болната жена, за която се грижеше. После се върна, защото нямаше към този момент работа. Тя се познаваше с българина Росен, който го водят май медиатор и той й беше споделил: „ Спокойно, ще намерим работа”. С нея се беше срещнал и Емил, който я кара да дойдат в България и да открие компания на нейно име.
- За какво?
- Да търгуват. Тя да бере белята. През ноември 2012 г Емил идва и седнал съм два дни у нас да я кара, да я котка. Обаче аз усетих каква е работата и не й дадох. Но аз рекох: „ Стефанке, на мен не ми харесва тоя изнудвач. Защо не открие компанията на негово име, а тебе те кара?”. На сутринта се надигна и ми вика, че ще идат до София до Кирилчо. Синът си работеше там като водач на такси, на тир, каквото откри.
Там какво са говорили, не знам. Онзи Емил почнал да го прелъгва да отиде да работи в Гърция, че ще са майстори, ще взимат пари. Беше 20 ноември и аз им крещя: „ Абе къде ще ходите в този момент на това студено време? Какво ще майсторите?”. Па Емил вика: „ Ще сме вътре, фаянс, това-онова, вътрешна мазилка, каквото има”. Този евентуално нещо е планувал. В понеделник отидоха и идната сряда си пристигнаха. През това време там Емил се нахвърлял да ги бие, дори се е заканвал.
– Ама за какво?
- Защото са защитавали тоя убития – Росен. Казал им, че в случай че „ доста думате, ще ви сдробим и подвигаме шахтата и ще ви хвърлим в канавката и никой няма да ви чуе, няма да ви види “. Стефанка се обажда на тоя Росен, който им споделил да си сбират багажа, че ще пристигна, ще им извика такси и ще ги прати в различен град, да не са в Атина. Помогнал им за багажа, те си тръгнали, а той се върнал. Като се прибра Стефанка, в края на ноември пристигнаха служителите на реда да я търсят, тъй като тя говорила последно по телефона с Росен. Тя даже не знаеше, че е погубен. И това беше. На 21 юни 2013 година пристигнаха две цивилни момчета и попитаха: Тук ли живее Стефанка? Вие каква сте й? Като схванаха, че съм й майка, ми споделиха, че би трябвало да я откарат за разпит. Тя таман беше почнала работа по стратегия като персонален помощник на болната съседка. Викат ми, че може незабавно да я освободят, може да я задържат за 24 часа, за 72 часа… Аз им се помолих: „ Какво и да стане, доста ви се апелирам, обадете ми се. Да знам какво е ситуацията “.
После едното момче ми се обади и сподели, че ще остане в полицията за 24 ч., айде по-късно удължиха задържането й. Обадих се на Кирчо по телефона да му кажа какво е станало със сестра му и той стартира да звъни по другари да се интересува. На 1 юли беше делото и той пристигна, и него го хванаха. И така… към този момент 6 години.
- През тези години успяхте ли да се видите със сина си и щерка си?
- Само веднъж съумях да отида да видя Кирчо. Нямам опция, нямам пари, няма и кой да ми помогне. Имам братя, но они измрея. Почина братенец и братеничка – племенник и племенница, на брата деца. Кой да ми помогне? При Кирчо отидох на третата година с внука на един от братята. Костадин пристигна и ми вика: Бабо, на следващия ден в 5 и половина те желая на улицата. Отиваме при Кирчо. Ама аз му споделям: Коцка, в този момент немам опция, баш съм пред пенсия. А той ми отговоря: Не се ядосвай по тази причина. И отидохме в пандиза при Кирчо, приказвах с него през стъклото за 15 минути.
- A Стефанка по кое време я видя?
- Миналата събота в пандиза в Сливен. Свиждането беше 1 час. Отидох с племенницата, взех и внучката Илиана – на Кирчо дъщеричката. Като отидох, толкоз бях разчувствана, че не можах да й кажа името на регистратурата. Забравих името на щерка си.
- Променена ли е дъщерята Ви?
- Много. Няма зъби, всичко е рухнало. В Гърция е получила диабет, астма. Лекарства няма. Тогава обикаляхме в Сливен аптеките. Не можах да ги намеря всичките. И аз съм с диабет, с глаукома на очите, сърце. 43 лева давам за медикаменти, а пенсията ми е дребна – 300 лева
– От каква помощ се нуждаете?
- Най-много желая да се помогне на Стефанка за медикаментите. В пандиза я попитали дали има персонален доктор и за какво не е плащала здравни осигуровки. Като беше тука, в следствието, ми пристигна мислено за тия здравни осигуровки, само че една от следователките ми вика: Няма да се притеснявате, до момента в който е тука при нас, ние сме задължени да им плащаме осигуровки “.
– Днес получихте пенсията и изпратихте пари на Стефанка с банков превод.
- Изпратих й 100 лева за медикаменти. Парите няма да и ги дадат на ръка, ще са в банкомат. Сигурно някой различен ще й ги взима, не знам тъкмо какво е. Свиждането беше небрежно. И тя, като ни видя, се разстрои, и ние се разстроихме.
- Как устоявате на тези тествания?
- Ами около внучката Илиянка и снахата, които живеят при мен. На Кирчо дъщеричката е цялостна отличничка. Сега ще бъде в 5-и клас. Снахата работи като шивачка. Парите са малко, само че все съумяваме да се оправим. Аз виждам и градина със зеленчуци.
- Какво Ви крепи? Вярвате ли в Бог?
- Вярвам, но към този момент отхвърлям да имам вяра. Дето вика Стефанка: „ Майко, в случай че съм отговорна, да ме откарат на площада и да ми отрежат главата. Ама сме невинни”. На делото очевидец е била сестрата на Росен, която споделила, че са почтени. Може в миналото да се потвърди, че не са отговорни.
- Трябва да не губите религия, да не се отчайвате.
- Миличка, към този момент нямам вяра… Знаеш ли какъв брой тежко претърпяваме около празниците… Внучката пита за татко си, но повече за вуйна си. Много я обича, помни я, нищо, че беше на 4 години. Стефанка доста й угаждаше. Докато беше в пандиза в Гърция, е почнала работа, прави кукли, всякакви сувенирчета от мъниста. Изпращаше пратки с дарове на племенницата си. Кирил ми дава сили, обажда се по телефона от Гърция и ми споделя: „ Майко, хвани се”. Дано и той да се прибере скоро в България. Ама 6.2019 година ПОТРЕСАВАЩА ИЗПОВЕД! Майката на наказаните почтени за ликвидиране в Гърция брат и сестра от Падеш Л. Марянска: 6 година не бяхвиждала щерка си, рухнала е, няма зъби, като оти… https://struma.bg/потресаваща-изповед-майката-на-осъде/ 4/5 пари нямаме. Изтеглих 6000 лева от банката за юристи, но несъмнено 10 000 лева ще върна. Всеки месец погасявам по 95 лева от пенсията си. Затова пристигам тук, в банката, с цел да получа тези 200 лева, които ми остават. Съпругът ми умря пред 26 години. Останах вдовица на 43 години. Не оставих децата си нито жадни, нито гладни. Навремето работих на преса в каучуковия завод в Падеш. Гледах и тютюн на полето в ТКЗС- то. Стефанка и Кирил и те са работили с мене. Ставаме рано, в 5 часа, аз на работа, а те на тютюнището. От дребни ги възпитах да са работливи, а те додека стигнаха…
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ