Лили Иванова пее на стадиона в Казичене. Музиката гърми, публиката

КРЪСТНИКЪТ НА БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ: Иво Карамански и стилът, който дори смъртта не успя да спре

Лили Иванова пее на стадиона в Казичене. Музиката гърми, публиката е от мъже с черни костюми. Лили постоянно е имала жанр. Стилът на този вид мъжете в черно, е обичаният й. До Лили – оркестър „ Канари “ и други звезди.

Само седмица по-рано, на 17 септември, 30-годишният Иван Кудев лежи в локва кръв пред жилището си в „ Младост “. Пет патрона в тил – толкоз е нужно, с цел да завърши бурният му живот. Убийците пробват да откъснат ухото му по италиански мафиотски обред.

СТУДЕНИ ДОСИЕТА: Лили Иванова пее над гроба на Автоджамбазина, а в „ Младост “ още мирише на барут

Кудев беше дясна ръка на Иво Карамански. Кудев към този момент е история, Карамански е бъдещето, както бе и сегашното. Без значение че хиляди бяха платени на звездиде на стадиона в Казичене да пеят за Кудев. Винаги Карамански е бил водещата фигура..

Погребението на Кудев наподобява на сцена от мафиотски филм – дълга върволица от черни лимузини, мургави мъже с тъмни очила и шепот за изменничества. Старите му съдружници шушукат, че промяната на тима – от Карамански към ВИС-2 – му е била смъртната присъда.

Иво Карамански – Кръстникът, който даже гибелта не съумя да спре

Иво Карамански, фамозният „ Кръстник “ на българската мафия, при започване на 90-те като че ли владееше тайното изкуство да оцелява… или пък беше закрилян свише. Бившият гребец освен оцеля след кървавите гангстерски войни от 1993-1994 година, само че надживя и Васил Илиев – босът на ВИС, разстрелян на 25 април 1995 година

Легендарният криминалист Ботьо Ботев признава, че се е познавал персонално с Карамански:

„ Беше хитрец. В началото всички се въртяха към него и по тази причина получи прякора Кръстника. Докато Карамански създаваше първите форми на проведена престъпност в Чехия и Унгария, другите се занимаваха единствено с грабежи на чужденци по автомагистралите. “

След гастролите в чужбина Карамански излиза от ареста в София и бързо завладява територии в подземния свят. Набезите му му носят благосъстояние и власт – само че също и отмъстителни врагове.

„ Между Карамански и Илия Павлов имаше патологична ненавист, “ прибавя Ботев. „ Карамански удари казината в София за 10 дни, а Илия прибра част от известните борчета да работят с него. Това докара до огромния раздор сред тях. “

Най-обсъжданото ликвидиране остава разстрелът на Васил Илиев.

След обезглавяването на групировката на борците, Карамански ловко флиртува с медиите и властта, а слуховете го свързват с циганските барони – подсигурили му място на трапезата в разпределението на дрога и проституция.

Кръстникът даже е употребен като осведомител от престъпната работа, а арестите му постоянно са били в полза на съперниците му от ВИС.

Но танцът на Карамански със гибелта завършва съдбовно – на 20 декември 1998 година той е разстрелян с револвер от Стефан Въжарски пред очите на 13 души в столичния квартал Симеоново.

Последните месеци от живота му били белязани от опити да монополизира пазара на уличната проституция в София – и сигурно някой е имал интерес това да спре. Версиите за убиеца варират – някои настояват, че Въжарски бил нает за „ мръсната работа “, само че под влияние на алкохол просто работил преждевременно.

След гибелта на Карамански подземният свят в България още веднъж се пренарежда. Георги Илиев поема контрола над групировката на брат си, а годините на кървави упоритости и властови битки не престават.

„ Жената НА… “.

Ясно е, че една от най-противоречивите фигури от българския преход е Иво Карамански, а който е чул името на Галя Лукановска непроменяемо я свързва с Карамански, въпреки и тя да не носи неговата фамилия.

Въпреки че десетилетия след гибелта му тя продължава да бъде асоциирана най-вече като „ вдовицата на Кръстника “, житейската история на Галя заслужава внимание сама по себе си. Това е роман за достолепие, устойчивост и умеене да запазиш себе си, когато целият свят те познава единствено като „ дамата НА… “.

За разлика от брачна половинка си, който постоянно попадаше в медийния фокус приживе, Галя Лукановска постоянно е страняла от камери и микрофони. В едно от редките си изявленията тя споделя:

„ Аз съм един естествен човек. Нищо не съм постигнала, с цел да ми се прави изявление “, оповестява БТВ. Тази нейна невзискателност и отвращение за гласност приказват доста за характера й – жена, която избира да живее надалеч от шума, който е съпътствал брачна половинка й.

„ Живеем редови живот като всички българи, душа носим, сърце носим, съвест имаме “, споделя Галя в различен случай, представена от „ БГ Днес “.

Тези думи отразяват житейската й философия – устрема към нормалност в свят, който непрекъснато търси сензации към името Карамански.

Семейният живот с „ Кръстника “

Галя Лукановска и Иво Карамански свързват живота си през 1984 година. Бракът им продължава до трагичната гибел на Карамански през декември 1998 година За тези 14 години дружно двойката основава три дъщери – Десислава (родена 1985 г.), Ралица (родена 1988 г.) и Александра (родена 1989 г.).

Макар и нескончаем, бракът им не е бил лишен от съществени тествания. Галя е трябвало да одобри голям брой изневери от страна на брачна половинка си, в това число трайната му връзка с някогашната гимнастичка и телевизионна водеща Нели Атанасова. Според осведомени, връзката на Карамански с Нели стартира през 1992 година, когато тя е едвам 18-годишна, написа „ Мироглед “.

През 1997 година от връзката на Карамански с Нели Атанасова се ражда Иво Карамански-младши, което, съгласно източници близки до фамилията, е било мотив за голяма наслада за „ Кръстника “.

„ Галя се усещаше един тип като втора употреба жена, единствено тъй като не е съумяла да роди момче, а единствено девойки. Карамански бил на седмото небе от благополучие от това, че най-накрая има наследник, като че ли е обичал по-малко другите си деца “, твърди „ HotNews “.

Радостта на Карамански е била толкоз огромна, че той подарява на Нели $70 000 и апартамент в София за раждането на сина му, оповестява „ Пик “.

Сложните връзки с „ другата жена “

Една от най-интригуващите истории към Галя Лукановска е обвързвана с връзките й с Нели Атанасова – дамата, която години наред е била държанка на брачна половинка й и майка на неговия единствен наследник. Естествено, тази обстановка е създавала напрежение сред двете дами, като във времето на връзката на Нели с Карамански, сред тях е съществувала непреодолима омраза.

Достойнството на тихия живот

Интересен поврат в тази история настава след трагичната гибел на Карамански. Въпреки първичната омраза, двете дами след това намират метод да си простят „ в името и паметта на общия си мъж “, както написа изданието „ За дамата “. Този спогодителен акт демонстрира умеенето на Галя да издигне ползите на децата над персоналните си усеща.

След гибелта на Карамански, Нели Атанасова се омъжва за артиста Александър Сано, който става пастрок на сина на Кръстника. Въпреки комплицираната фамилна настройка, всички деца на Карамански поддържат контакти между тях, а дъщерята на Ралица даже е осведомена със сина на Кръстника, който механически й се пада вуйчо.

След края на Карамански: митът за благосъстоянието

Убийството на Иво Карамански на 20 декември 1998 година от Стефан Въжарски по време на пиянска кавга бележи повратна точка в живота на Галя и децата й. След трагичната гибел на „ Кръстника “ доста хора са се питали какво се е случило с хипотетичното голямо благосъстояние на известния предприемач. Галя Лукановска изрично отхвърля да съществува такова:

„ Няма завещание от Иво. Няма и изобилно благосъстояние, оставено от него “, цитират я редица български медии, в това число „ Марица “ и „ Факти “. Тези думи поддържат тезата, че макар митовете за голямото благосъстояние на Карамански, действителността може да е напълно друга.

Вдовицата на Карамански живее извънредно непретенциозно в апартамент в квартал „ Люлин “ в София, който фамилията е имало още до момента в който Кръстника е бил жив, оповестява „ БГ Днес “. Тя е наследила единствено 2-3 от компаниите на Карамански, свързани с търговия с разнородни артикули и консултантски услуги.

„ Не живеем пищно, дъщерите ни са в частния бизнес, а аз им оказвам помощ “, споделя самата тя.

Относно изчезналите милиони на Карамански съществуват разнообразни спекулации:

„ Ако са съществували, те или са скрити на такова място, че никой не може да ги открие, или са откраднати, без най-близките му да схванат “, написа „ Факти “. Тази тайнственост към благосъстоянието на Кръстника продължава да вълнува публичното въображение даже десетилетия след гибелта му.

Тихият бизнес и помощта за дъщерите

След гибелта на брачна половинка си, Галя Лукановска поема по пътя на дискретния, скромен бизнес. Тя е била шеф на компания КОРОНА – И.Г. EООД от средата на 2008 година, само че главното й житейско занятие е поддръжката към дъщерите й и помощта в техните бизнес инициативи.

Най-активно Галя взе участие в работата на най-малката си щерка Александра, която ръководи детективска организация. Именно Александра е описвана като „ най-дейната и предприемчива в фамилията “ и по темперамент най-вече наподобява на татко си. „ Като него била луда глава “, означават близки до фамилията.

Факт е, че и трите дъщери на Галя и Иво – Десислава Караманска, Ралица и Александра, се занимават с частен бизнес и имат лични компании. Средната щерка Ралица се е омъжила, само че е запазила емблематичната фамилия на татко си. Тя има дете, което съгласно изявления „ поразително наподобява на Кръстника и е наследило неговите запаметяващи се сини очи.

Почитането на паметта и отбраната на името

Въпреки спорната известност на Иво Карамански, Галя Лукановска постоянно е защитавала гневно паметта му и е опитвала да отдели индивида, който е познавала, от мита, основан от медиите. Всяка година на 29 ноември (рождената дата на Карамански) тя провежда панихида в негова памет. „ Събираме се да почетем Карамански всяка година “, споделя близкият до фамилията Марин Маринов, представен от „ Марица “.

В едно от дребното си обществени изявления, Галя показва възмущението си от непрекъснатото споменаване на името на починалия й брачен партньор в разнообразни кавги:

„ Имайки поради, че Карамански, за жалост от 15 години към този момент е мъртвец. Името му не спря да се загатва и да се тиражира и по вестници, и списания, малките екрани, да се спряга – и като Кръстник на мафията, да се спряга и в обезпечение на ликвидиране. Да се спряга защо ли не “, споделя тя в изявление.

Интересна е и категоричността, с която тя отхвърля някои от публикуваните легенди към брачна половинка си. Например, тя изрично отхвърля изказванията, че някогашният министър председател Бойко Борисов е бил непосредствен с Иво Карамански:

„ Бившият министър председател Бойко Борисов в никакъв случай не се е познавал с Иво, в никакъв случай не са били близки и Иво в никакъв случай пред мене, даже и пред наши другари, не е споменавал неговото име “, акцентира Галя Лукановска.

Връзки с забавни персони от прехода

Житейската история на Галя Лукановска е обвързвана с редица забавни персони от интервала на българския преход. Освен упоменатите към този момент Нели Атанасова и Александър Сано, тя има връзка и с певицата Грета Ганчева, която се е срещнала с Иво Карамански точно посредством Галя.

Грета Ганчева взе участие в музикални планове с Кръстника, в това число дует и концерт в зала 1 на НДК. Певицата разказва Карамански като артистичен и харизматичен човек, макар спорната му известност.

Животът на Галя е белязан и от трагичната връзка със Стефан Въжарски – индивидът, който прострелва Иво Карамански през 1998 година по време на пиянска кавга. Този съдбовен случай трансформира изцяло живота на фамилията на Галя, оставяйки я вдовица и децата й без татко. Въжарски е наказан на пожизнен затвор за убийството.

Достойнството на тихия живот

Историята на Галя Лукановска ни припомня, че зад шумните заглавия и медийните кавги стоят действителни хора със своите болки, очаквания и достолепие. Въпреки че медиите я познават най-вече като „ вдовицата на Кръстника “, тя съумява да построи личен път – непретенциозен, заслужен и фокусиран върху най-важното: децата си и запазването на нормалността в фамилията си.

„ Аз съм един естествен човек, не виждам смисъл да занимавам хората с това по какъв начин пребивавам “, споделя тя в едно от редките си изявленията. Тази фраза може би най-добре обобщава философията на жена, която е избрала да живее същински, надалеч от блясъка на прожекторите.

В епоха, когато публичността и свадите постоянно се одобряват за единствен път към триумфа и признанието, Галя Лукановска ни припомня, че от време на време най-достойният избор е да живееш просто, почтено и надалеч от шума. Нейната история демонстрира силата на характера, който не се поддава на изкушението да експлоатира връзката си с известна персона за персонална полза или популярност.

Чрез отхвърли си да взе участие в цирка на жълтите медии и посредством фокуса си върху фамилията, Галя Лукановска съставлява един съвсем пропуснат в актуалното общество модел – този на скромното достолепие и същинските полезности, които надживяват медийния звук и остават като наследство към идващите генерации.

И почтено като за край можем да кажем, че Кръстникът е имал неповторим жанр във всичко, само че най-много в избора на спътницата в живота си.