Преди 43 години Лили Иванова отсече пред Кеворкян: Не може една бабичка да пее на сцената
Лили Иванова даде знаково изявление преди дни пред БТВ.
Тя прави рядко това и евентуално това е повода думите й дълго да се разясняват.
Ето едно изявление на Кеворк Кеворкян за „ Всяка неделя “ с приматата от далечната 1981 година
Припомня го " ".
Кеворк Кеворкян: Искам да ви дам да прочетете нещо…
Лили Иванова: Съгласна съм…
К. К.: Прочетете първите четири стиха…
Л. И.: На глас ли?
К. К.: Да, несъмнено.
Л. И.: Кой ли ще отмине равнодушно
песента ти, чудния ти глас.
Славеят ще се сведе чинно
теб да слуша с часове в унес!
К. К.: Това е стихотворението, което ви е посветил един от нашите фенове, поет-аматьор евентуално. Ето още едно. Подарявам ви ги.
Л. И.: Благодаря.
К. К.: Вие може би не се отнасяте доста съществено кьм сходни неща, не знам…
Л. И.: Не, групирам си ги.
К. К.: Предлагам да минем към въпросите на феновете. Филка Маркова от София: „ Има ли концерт, след който да сте плакали “?
Л. И.: Не си припомням.
К. К.: Сега, апропо, желая да ви покажа една фотография, на която сте с две непознати възрастни жени… Какви са тия дами, помните ли ги, знаете ли им имената?
Л. И.: Спомням си ги. Това беше скоро. Исках да направя няколко фотоси на Роженския манастир и минахме през селото. И там няколко баби желаеха да се снимат с мен и аз не можах да откажа.
К. К.: И какво си говорихте с тези баби? За сцена те позитивно не биха могли да приказват?
Л. И.: Ами какво би трябвало да си приказваме, задоволително е, че аз чувствувам тяхната любов.
К. К.: Въпрос на Юлия Радева: „ Как виждате своето бъдеще? Знаем към този момент по какъв начин сте почнали, само че по какъв начин мислите да приключите кариерата си? “
Л. И.: Не съм мислила по този въпрос, още не ми се има вяра, че ще настъпи ден, в който няма да мога да пея. Аз би трябвало да бъда постоянно на сцената!
К. К.: Това не е напълно допустимо, въпреки всичко има един лимит на опциите.
Л. И.: Знам, че една старица не може да излиза на сцената и да пее. Но не желая да мисля за тези неща…
К. К.: Всички приказваме за Лили Иванова, всички се вглеждаме във вас, в персоналния ви живот, в частните ви връзки, разясняваме ги, одумваме ги. А вие по какъв начин ни виждате? Как виждате един елементарен човек, какво съставлява той за вас?
Л. И.: За мен визията за елементарния човек е да бъде почтен към себе си и към обществото, да се оправя с всички компликации, да не хленчи!
К. К.: Има ли нещо, което да ви накара да хленчите?
Л. И.: Мен особено — не. Понякога съм се отчайвала, несъмнено, само че при мен отчаянието идва за доста малко време. Обикновено за един, два дни, на третия ден към този момент съм решила какво би трябвало да направя, с цел да изляза от ситуацията.
К. К.: Какво си казвате в такива случаи?
Л. И.: Трябва отново да победя!
Продължение в
Тя прави рядко това и евентуално това е повода думите й дълго да се разясняват.
Ето едно изявление на Кеворк Кеворкян за „ Всяка неделя “ с приматата от далечната 1981 година
Припомня го " ".
Кеворк Кеворкян: Искам да ви дам да прочетете нещо…
Лили Иванова: Съгласна съм…
К. К.: Прочетете първите четири стиха…
Л. И.: На глас ли?
К. К.: Да, несъмнено.
Л. И.: Кой ли ще отмине равнодушно
песента ти, чудния ти глас.
Славеят ще се сведе чинно
теб да слуша с часове в унес!
К. К.: Това е стихотворението, което ви е посветил един от нашите фенове, поет-аматьор евентуално. Ето още едно. Подарявам ви ги.
Л. И.: Благодаря.
К. К.: Вие може би не се отнасяте доста съществено кьм сходни неща, не знам…
Л. И.: Не, групирам си ги.
К. К.: Предлагам да минем към въпросите на феновете. Филка Маркова от София: „ Има ли концерт, след който да сте плакали “?
Л. И.: Не си припомням.
К. К.: Сега, апропо, желая да ви покажа една фотография, на която сте с две непознати възрастни жени… Какви са тия дами, помните ли ги, знаете ли им имената?
Л. И.: Спомням си ги. Това беше скоро. Исках да направя няколко фотоси на Роженския манастир и минахме през селото. И там няколко баби желаеха да се снимат с мен и аз не можах да откажа.
К. К.: И какво си говорихте с тези баби? За сцена те позитивно не биха могли да приказват?
Л. И.: Ами какво би трябвало да си приказваме, задоволително е, че аз чувствувам тяхната любов.
К. К.: Въпрос на Юлия Радева: „ Как виждате своето бъдеще? Знаем към този момент по какъв начин сте почнали, само че по какъв начин мислите да приключите кариерата си? “
Л. И.: Не съм мислила по този въпрос, още не ми се има вяра, че ще настъпи ден, в който няма да мога да пея. Аз би трябвало да бъда постоянно на сцената!
К. К.: Това не е напълно допустимо, въпреки всичко има един лимит на опциите.
Л. И.: Знам, че една старица не може да излиза на сцената и да пее. Но не желая да мисля за тези неща…
К. К.: Всички приказваме за Лили Иванова, всички се вглеждаме във вас, в персоналния ви живот, в частните ви връзки, разясняваме ги, одумваме ги. А вие по какъв начин ни виждате? Как виждате един елементарен човек, какво съставлява той за вас?
Л. И.: За мен визията за елементарния човек е да бъде почтен към себе си и към обществото, да се оправя с всички компликации, да не хленчи!
К. К.: Има ли нещо, което да ви накара да хленчите?
Л. И.: Мен особено — не. Понякога съм се отчайвала, несъмнено, само че при мен отчаянието идва за доста малко време. Обикновено за един, два дни, на третия ден към този момент съм решила какво би трябвало да направя, с цел да изляза от ситуацията.
К. К.: Какво си казвате в такива случаи?
Л. И.: Трябва отново да победя!
Продължение в
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ