Ликвидирането на Мемориал - стожер на човешките права и проучванията

Ликвидирането на " Мемориал " - стожер на човешките права и изследванията за руските репресии, развързва ръцете на Кремъл, с цел да управлява той към този момент освен сегашното, само че и предишното на Русия.

Решението на Върховния съд от предходната седмица за закриване на " Мемориал ", публично поради нарушавания на оспорвания закон, съгласно който сдружението е " задграничен сътрудник ", провокира шокова вълна както в Русия, по този начин и по света.

То увенча продължаващите от месеци репресии против опозицията, измежду които бе хвърлянето на Алексей Навални в пандиза. То илюстрира също напъните на президента Владимир Путин да възхвалява Съюз на съветските социалистически републики, като натъртва върху триумфите и омаловажава закононарушенията.

Властите в действителност от години подлагаха на напън " Мемориал ", само че до момента изглеждаше немислимо да го затворят.

Защото " Мемориал " бе освен това от елементарна неправителствена организация, бранеща свободите. От 1989 година организацията - неотклонен хроникьор на предишното, пазеше загатна за руския гнет, посочваше и жертвите, и палачите в една страна, където това завещание към момента надълбоко разделя обществото.

Днес историците се притесняват, че историческият дискурс в Русия може да се озове в ръцете на наследниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), по-специално на могъщата Федерална работа за сигурност.

" Те се пробват да образуват един-единствен дискурс - техния ", съобщи за Агенция Франс Прес историкът Никита Соколов, като посочи, че " Мемориал " бе " притежател на друга версия, останала в хорската памет ".

" Защо да се каем? "

По време на правосъдния развой при закрити врата прокурорите напряко упрекнаха неправителствената организация, че очерня паметта за Съветския съюз.

" Защо би трябвало ние, потомци на спечелили, да се срамим и да се каем, вместо да се гордеем със славното си минало? " - запита обвинителят Алексей Жафяров в деня, когато бе огласено решението.

Младите хора в Русия - цялото потомство, отраснало през ръководството на Путин - са закърмени с една версия на историята, в която закононарушенията на Сталин са единствено детайлност.

" Става дума за " облекчена " версия на руската история, в която страната не носи виновност ", изяснява съветският специалист Алексей Макаркин.

Версията, пропагандирана от управляващите, показва да вземем за пример Йосиф Сталин като способен началник, индустриализирал страната и разгромил Хитлер, а не като деспот, изпратил милиони свои сънародници на гибел или в ГУЛАГ.

Властта бе ядосана, таман тъй като " Мемориал " влизаше в несъгласие с тази публична теория и разкриваше самоличността на палачите.

Според ръководителя на организацията Ян Рачински, Кремъл не слага под подозрение репресиите като факт, само че ги " интерпретира " друго.

Държавата се пробва да вземем за пример да всее убеждението, че " това е било вършено от обособени неприятни хора, като че ли че е имало жертви, само че не и виновници ".

Докато " Мемориал " " ясно показваше, че е ставало дума за политика на страната и че Съветският съюз е бил терористична страна ", прибавя Рачински.

Сталин " оживява "

През същата седмица, когато се произнесе Върховният съд, присъдата на Юрий Дмитриев, един от историците на " Мемориал " и специалист по ГУЛАГ, бе увеличена на 15 години затвор.

Привържениците на Дмитриев, прекарал години, издирвайки всеобщи гробове в Северна Русия, считат, че тази присъда по противоречиво дело за " полово принуждение " е скалъпена от начало до край.

А предишния месец един младеж получи тежко наказване - четири години затвор, загдето бе уринирал върху табло с портрета на деец от Великата отечествена война.

Владимир Путин - някогашен сътрудник на руския Комитет за Държавна сигурност (на СССР), в действителност вижда в разпадането на Съюз на съветските социалистически републики " най-голямата злополука на 20-и век ", само че в никакъв случай не е флиртувал с изпитващите носталгия по сталинизма.

През 2017 година той откри паметник в памет на жертвите от политическите репресии в Москва, а по-неотдавна поддържа концепцията да бъде почетен със скулптура Андрей Сахаров, най-известният руски отстъпник и съосновател на " Мемориал ".

Според специалисти желанието му е споменът за репресиите да бъде непокътнат, само че без да се трансформират те в главен детайл от историята на Съюз на съветските социалистически републики, нито да бъде упреквана страната за тях.

Сталин е превъзнасян в учебниците по история и от държавната телевизия - на този декор над половината поданици на Русия през днешния ден имат позитивно мнение за диктатора, откри неотдавна социологическият център " Левада ".

" И доколкото закононарушенията не се изобличават като такива, тялото (на Сталин) оживява ", установи метафорично Ян Рачински.

По БТА