Инвестиционни идеи за оцеляване в инфлационната буря
Лихвеният и инфлационен климат, какъвто множеството вложители не са виждали до момента, ги принуждава да търсят активи, които да ги преведат през пазарната стихия.
В изискванията на най-високата от 1982-а инфлация в Съединени американски щати (7.5% годишно през януари) и на залозите на търговците на лихвени суапови договори, че щатските лихви ще се покачат с 1.25% още до края на юли, пазарните играчи би трябвало да защитят портфейлите си от нови загуби от акции и облигации. Стратезите оферират като други възможности вложения в евро, в злато и в акции на азиатски компании от бизнеса със първични материали.
Една от индикациите за метода, по който растящите потребителски цени и упованията за стягане на паричната политика разклащат пазарите и рисковите активи, може да се види в поправената съгласно инфлацията действителна рентабилност на десетгодишните щатски облигации, скочила до минус 0.421% на 11 февруари - най-високата стойност от юни 2020-а. Това, съгласно специалистите, е задоволителен мотив за растеж на действителната възвръщаемост на дълговите бумаги с нови жестоко 50 базови пункта и за изкачването й над нулата. Което ще се случи откакто Федералният запас и Европейската централна банка продължат да възстановяват лихвените си политики.
Съветите на стратезите:
Сегашният показател на потребитеските цени е по-висок от упованията и февруарската му стойност евентуално ще е още по-нагоре. Въпросът е в каква степен ще се намалява оттук насетне и до каква степен това ще окаже въздействие върху пазарите. В този аспект капиталови специалисти поучават да се вършат инвестиции в злато и сребро. Защото, в случай че Федералният запас затегне прекомерно паричната политика и растежът се охлади, това ще наложи пауза, която е в интерес на скъпоценните метали. Ако пък американските централни банкери пипат прекомерно внимателно, действителните лихвени проценти ще останат твърдо негативни, което несъмнено ще повлияе позитивно на златните котировки.
Не липсват специалисти, които не престават да залагат на борсовите показатели, макар че признават, че мощният им капацитет е привършен. Те чакат относително устойчиви доходи от акциите до края на годината, най-малко до момента в който облагите вървят нагоре и до момента в който икономическият напредък е постоянен, тъй като при тези условия пазарите на рискови активи ще могат да поемат скромни лихвени нараствания.
Валутни анализатори поучават вложителите да градят дълги позиции евро против щатски долари. Защото лихвени покачвания на порции от страна на Федералния запас не са в интерес на зелените пари.
Доверието в единната европейска валута във връзка с американската е най-високо от май 2021-а. Стратезите чакат еврото да нарастне до 1.15 щ. $ до края на годината.
Единствената сериозна спънка по пътя на еврото е разширявящият се диференциал сред доходността на американските и немските държавни облигации, която може да ограничи облагите на европейските пари през първото полугодие. Тази наклонност може да се промени през последните шест месеца на 2022-а откакто се изяснят паричните планове на централните банкери от двете страни на Атлантика и на напред във времето излязат фундаменталните стопански индикатори.
Налице са и много гласове в интерес на азиатските активи, макар комплицираната конюнктура за рисковите вложения най-малко до първото нарастване на лихвите.
Пазарни стратези считат, че индексираните съгласно инфлацията облигации на азиатските страни ще се отплащат с по-щедри приходи, макар че ликвидността им е съществено предизвикателство и че тя е лимитирана до няколко страни като Южна Корея и Тайланд. Те са оптимисти и за акциите, най-много на компаниите от хранителния отрасъл, добива на първични материали и енергийните компании. Тези упования са годни най-много за Малайзия, която е единственият чист експортьор на сила и на материали за гумени ръкавици.
Азиатските държавни облигации също наподобяват обещаваща инвестиция, тъй като корекцията на доходността им няма да е толкоз внезапна колкото при американския държавен дълг. Китайските ДЦК ще са много по-добре предпазени от съмненията на американските спрямо книжата на другите разрастващи се азиатски пазари. Перспективни са и индонезийските държавни облигации, чиято крива на доходността ще става по-плоска през идващите три до шест месеца и в частта на разликата сред петгодишния и десетгодишния дълг ще се задържи под 100 базови пункта.
В изискванията на най-високата от 1982-а инфлация в Съединени американски щати (7.5% годишно през януари) и на залозите на търговците на лихвени суапови договори, че щатските лихви ще се покачат с 1.25% още до края на юли, пазарните играчи би трябвало да защитят портфейлите си от нови загуби от акции и облигации. Стратезите оферират като други възможности вложения в евро, в злато и в акции на азиатски компании от бизнеса със първични материали.
Една от индикациите за метода, по който растящите потребителски цени и упованията за стягане на паричната политика разклащат пазарите и рисковите активи, може да се види в поправената съгласно инфлацията действителна рентабилност на десетгодишните щатски облигации, скочила до минус 0.421% на 11 февруари - най-високата стойност от юни 2020-а. Това, съгласно специалистите, е задоволителен мотив за растеж на действителната възвръщаемост на дълговите бумаги с нови жестоко 50 базови пункта и за изкачването й над нулата. Което ще се случи откакто Федералният запас и Европейската централна банка продължат да възстановяват лихвените си политики.
Съветите на стратезите:
Сегашният показател на потребитеските цени е по-висок от упованията и февруарската му стойност евентуално ще е още по-нагоре. Въпросът е в каква степен ще се намалява оттук насетне и до каква степен това ще окаже въздействие върху пазарите. В този аспект капиталови специалисти поучават да се вършат инвестиции в злато и сребро. Защото, в случай че Федералният запас затегне прекомерно паричната политика и растежът се охлади, това ще наложи пауза, която е в интерес на скъпоценните метали. Ако пък американските централни банкери пипат прекомерно внимателно, действителните лихвени проценти ще останат твърдо негативни, което несъмнено ще повлияе позитивно на златните котировки.
Не липсват специалисти, които не престават да залагат на борсовите показатели, макар че признават, че мощният им капацитет е привършен. Те чакат относително устойчиви доходи от акциите до края на годината, най-малко до момента в който облагите вървят нагоре и до момента в който икономическият напредък е постоянен, тъй като при тези условия пазарите на рискови активи ще могат да поемат скромни лихвени нараствания.
Валутни анализатори поучават вложителите да градят дълги позиции евро против щатски долари. Защото лихвени покачвания на порции от страна на Федералния запас не са в интерес на зелените пари.
Доверието в единната европейска валута във връзка с американската е най-високо от май 2021-а. Стратезите чакат еврото да нарастне до 1.15 щ. $ до края на годината.
Единствената сериозна спънка по пътя на еврото е разширявящият се диференциал сред доходността на американските и немските държавни облигации, която може да ограничи облагите на европейските пари през първото полугодие. Тази наклонност може да се промени през последните шест месеца на 2022-а откакто се изяснят паричните планове на централните банкери от двете страни на Атлантика и на напред във времето излязат фундаменталните стопански индикатори.
Налице са и много гласове в интерес на азиатските активи, макар комплицираната конюнктура за рисковите вложения най-малко до първото нарастване на лихвите.
Пазарни стратези считат, че индексираните съгласно инфлацията облигации на азиатските страни ще се отплащат с по-щедри приходи, макар че ликвидността им е съществено предизвикателство и че тя е лимитирана до няколко страни като Южна Корея и Тайланд. Те са оптимисти и за акциите, най-много на компаниите от хранителния отрасъл, добива на първични материали и енергийните компании. Тези упования са годни най-много за Малайзия, която е единственият чист експортьор на сила и на материали за гумени ръкавици.
Азиатските държавни облигации също наподобяват обещаваща инвестиция, тъй като корекцията на доходността им няма да е толкоз внезапна колкото при американския държавен дълг. Китайските ДЦК ще са много по-добре предпазени от съмненията на американските спрямо книжата на другите разрастващи се азиатски пазари. Перспективни са и индонезийските държавни облигации, чиято крива на доходността ще става по-плоска през идващите три до шест месеца и в частта на разликата сред петгодишния и десетгодишния дълг ще се задържи под 100 базови пункта.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ