Самоунищожението на капитализма с понижаването на лихвите
Лихвените проценти в развитите страни бяха намалени до невиждано ниско ниво за да се подтиква стопанската система. Това обаче докара до циничен кръг, от който излизането ще бъде мъчно.
Докъде може да паднат лихвите? Живеем в невиждана обстановка. Никога лихвените проценти не са били толкоз ниски в развитите страни. Равнището им в Европа и Съединените щати е невиждано за последните два века. Трябва обаче да се означи, че тази настройка става факт в миг, когато стартира закъснение на международната стопанска система. С други думи, упованията за икономическия напредък и инфлацията теглят лихвените проценти надолу. В Европа лихвите към този момент са негативни. А в Съединени американски щати се приближават до отрицателната зона.
Това е необикновена обстановка, която би трябвало да бъде взета извънредно на съществено. Отрицателни лихви са все едно да бъдат обърнати полюсите на електрическа верига. Или механиката да поеме в противоположна посока. Тази механика е целият развой на струпване на средства, който стои в основата на експанзията на капитализма. Според класическата икономическа доктрина лихвените проценти са заплащане за спестовността, за отхвърли от късогледото облекчаване на непосредствените стремежи. Равнището на лихвите е функционалност от напрежението сред това предпочитание за ползване на момента и планирането на бъдещето чрез вложения. И лихвите ще са толкоз по-високи, колкото по-силен е афинитетът към бъдещето и колкото по-силни са обещанията за възвръщаемост на инвестицията в бъдеще. Обръщането на полюсите на този развой е равнозначно на очакване от пазарите на свят на по-ниски цени и криза. Свят, в който 1000 евро през днешния ден ще има по-малка стойност от 1000 евро на следващия ден... с други думи, един изтъркан, свиващ се свят.
Пазарът на капитал втора употреба се трансформира в мотора на основаването на стойност
В този свят без предпочитание за бъдеще финансите зависят от предишното, а цената на остарелия капитал се усилва. Пазарът на капитал втора употреба се трансформира в мотора на основаването на стойност... наддава се за прекачване на фирмите. Консолидира се към този момент съществуващото, ускоряват се икономиите от мащаба, синергиите, построяват се картели и монополи. Ние към този момент сме в този свят. Той влиза в чудноват резонанс с това, което ни споделят пророците на климата. Цели елементи от нашата въглеродна стопанска система са обречени на изгубване. Спешната обстановка с климата ще извади от системата забележителна маса от насъбрания капитал. Големите играчи в превоза, енергетиката и строителството влизат във фаза на заемане на изчаквателна позиция, в която нормалното вложение излага на риск от прибързано отпадане от играта... само че залагането на безвъглеродни технологии ги заплашва те да не бъдат признати или да банкрутират. Поради липса на съгласуваност, наложителни регулации, подтик от страна хегемон да даде технологията и да построи бързо огромни стопански системи, вложителите се гледат с съмнение и не се впускат в инициативи. Доминираният от финансовите пазари капитализъм усили до най-много рентабилността на капитала и на ресурсите за самофинансиране, централните банки усилиха до най-много ликвидността и на фона на изобилието от пари, които могат да бъдат мобилизирани, търсенето на пари за изграждане на резистентен капитализъм остава парализирано. Отрицателните лихвени проценти звучат като погребално слово за един доминиран от финансовите пазари капитализъм, при който парите са в свръхизобилие, само че не се знае къде да бъдат вложени, с цел да донесат икономическия напредък на утрешния ден.
Централните банки наводняват финансовата система с ликвидност
Не подценявам несъмнено обстоятелството, че понижението на лихвените проценти бе засилено от радикалните варианти на паричната политика през последните години. Централните банки, както наподобява, маневрират с намаляването на лихвите. Те наводниха финансовата система с ликвидност. И главният лихвен % в редица страни бе намален до нула, с цел да бъде преодоляна Голямата меланхолия от 2007-2008 година. А за какво да не може тази мярка да бъде анулирана? Е-е да, само че дълготрайните лихви ни споделят, че вложителите също не имат вяра в това, било то след 10 или след 30 години. И централните банки се оказват блокирани. Повишаването на лихвите би означавало да бъде задушена цялата банкова система. А има риск поддържането на лихвените проценти за рефинансирането на нула, в случай че дълготрайните лихви продължат да потъват, също да се окаже незадоволително. Ако не бъде направено нищо и депресията се задълбочи, централните банки няма да имат различен избор, с изключение на да продължат с пониженията и също да счупят табуто на негативните лихви. С риск да слагат началото на нов цикъл на понижаване на дълготрайните лихвени проценти.
Всички знаят кой е единственият проблем, само че никой не знае по какъв начин да го приложи политически на процедура. Държавите би трябвало да се координират и да одобряват правила и да построят инфраструктури, с цел да изтръгнат капитализма от неговата рецесия на бъдещето.
Оливие Пасе, в. " Трибюн " / Българска телеграфна агенция
Докъде може да паднат лихвите? Живеем в невиждана обстановка. Никога лихвените проценти не са били толкоз ниски в развитите страни. Равнището им в Европа и Съединените щати е невиждано за последните два века. Трябва обаче да се означи, че тази настройка става факт в миг, когато стартира закъснение на международната стопанска система. С други думи, упованията за икономическия напредък и инфлацията теглят лихвените проценти надолу. В Европа лихвите към този момент са негативни. А в Съединени американски щати се приближават до отрицателната зона.
Това е необикновена обстановка, която би трябвало да бъде взета извънредно на съществено. Отрицателни лихви са все едно да бъдат обърнати полюсите на електрическа верига. Или механиката да поеме в противоположна посока. Тази механика е целият развой на струпване на средства, който стои в основата на експанзията на капитализма. Според класическата икономическа доктрина лихвените проценти са заплащане за спестовността, за отхвърли от късогледото облекчаване на непосредствените стремежи. Равнището на лихвите е функционалност от напрежението сред това предпочитание за ползване на момента и планирането на бъдещето чрез вложения. И лихвите ще са толкоз по-високи, колкото по-силен е афинитетът към бъдещето и колкото по-силни са обещанията за възвръщаемост на инвестицията в бъдеще. Обръщането на полюсите на този развой е равнозначно на очакване от пазарите на свят на по-ниски цени и криза. Свят, в който 1000 евро през днешния ден ще има по-малка стойност от 1000 евро на следващия ден... с други думи, един изтъркан, свиващ се свят.
Пазарът на капитал втора употреба се трансформира в мотора на основаването на стойност
В този свят без предпочитание за бъдеще финансите зависят от предишното, а цената на остарелия капитал се усилва. Пазарът на капитал втора употреба се трансформира в мотора на основаването на стойност... наддава се за прекачване на фирмите. Консолидира се към този момент съществуващото, ускоряват се икономиите от мащаба, синергиите, построяват се картели и монополи. Ние към този момент сме в този свят. Той влиза в чудноват резонанс с това, което ни споделят пророците на климата. Цели елементи от нашата въглеродна стопанска система са обречени на изгубване. Спешната обстановка с климата ще извади от системата забележителна маса от насъбрания капитал. Големите играчи в превоза, енергетиката и строителството влизат във фаза на заемане на изчаквателна позиция, в която нормалното вложение излага на риск от прибързано отпадане от играта... само че залагането на безвъглеродни технологии ги заплашва те да не бъдат признати или да банкрутират. Поради липса на съгласуваност, наложителни регулации, подтик от страна хегемон да даде технологията и да построи бързо огромни стопански системи, вложителите се гледат с съмнение и не се впускат в инициативи. Доминираният от финансовите пазари капитализъм усили до най-много рентабилността на капитала и на ресурсите за самофинансиране, централните банки усилиха до най-много ликвидността и на фона на изобилието от пари, които могат да бъдат мобилизирани, търсенето на пари за изграждане на резистентен капитализъм остава парализирано. Отрицателните лихвени проценти звучат като погребално слово за един доминиран от финансовите пазари капитализъм, при който парите са в свръхизобилие, само че не се знае къде да бъдат вложени, с цел да донесат икономическия напредък на утрешния ден.
Централните банки наводняват финансовата система с ликвидност
Не подценявам несъмнено обстоятелството, че понижението на лихвените проценти бе засилено от радикалните варианти на паричната политика през последните години. Централните банки, както наподобява, маневрират с намаляването на лихвите. Те наводниха финансовата система с ликвидност. И главният лихвен % в редица страни бе намален до нула, с цел да бъде преодоляна Голямата меланхолия от 2007-2008 година. А за какво да не може тази мярка да бъде анулирана? Е-е да, само че дълготрайните лихви ни споделят, че вложителите също не имат вяра в това, било то след 10 или след 30 години. И централните банки се оказват блокирани. Повишаването на лихвите би означавало да бъде задушена цялата банкова система. А има риск поддържането на лихвените проценти за рефинансирането на нула, в случай че дълготрайните лихви продължат да потъват, също да се окаже незадоволително. Ако не бъде направено нищо и депресията се задълбочи, централните банки няма да имат различен избор, с изключение на да продължат с пониженията и също да счупят табуто на негативните лихви. С риск да слагат началото на нов цикъл на понижаване на дълготрайните лихвени проценти.
Всички знаят кой е единственият проблем, само че никой не знае по какъв начин да го приложи политически на процедура. Държавите би трябвало да се координират и да одобряват правила и да построят инфраструктури, с цел да изтръгнат капитализма от неговата рецесия на бъдещето.
Оливие Пасе, в. " Трибюн " / Българска телеграфна агенция
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ