Лихвените проценти няма да спрат да падат и ще навлязат

...
Лихвените проценти няма да спрат да падат и ще навлязат
Коментари Харесай

700-годишната история на лихвите предсказва бъдещето

Лихвените проценти няма да спрат да падат и ще навлязат в отрицателна територия най-късно в средата на века. Това е следващото доказателство, че капитализмът в настоящия си тип към този момент не генерира стопански напредък. За да бъде обърната наклонността, би трябвало да спрем да се безпокоим за дълга.

Банкерите от Флоренция - основателите на актуалните финанси - давали заеми против двуцифрена рента. Лихварят Шейлок от " Венецианският търговец " на Шекспир се задоволявал с 8%. Лихвите се сринали до към 4% при започване на Първата международна война, с цел да доближат през днешния ден ниво от нула, защото тези, които държат парите си в банка, към този момент не получават нищо в подмяна.
Всъщност мащабът, с който кредитирането поевтинява през последните два века, е извънредно впечатляващ. Лихвите, желани от Медичите, несъмнено, не са били от същото естество като тези, против които отпускат пари в наши дни финансовите институции. И това се дължи най-много на обстоятелството, че обществените системи на феодализма и капитализма в основата си са разнообразни.

Отрицателни лихви в средата на века...

Богатството на аристократите и духовенството преди време произлизало главно от таксите, налозите и отговорностите, поемани от народа и които били най-вече под формата на реколтата и на реквизираните животни за ястие, военна работа и осъществяването на разнообразни задания.
Вековната наклонност се резервира и е безспорна, както го потвърди едно задълбочено проучване, извършено от Харвардския университет. То стигна до умозаключение, че ще заживеем в свят на повсеместни негативни лихви към средата на това столетие. Тази прогноза води до доста последствия - освен за ръководството на стопанската система след Ковид-19, само че също по този начин и най-много за бъдещето на капитализма.
Говоря за това от много години, следвайки образеца на видния американски икономист Лари Съмърс - самият той, възприел концепцията на Алвин Хансен, правейки очевидната констатация, че капитализмът в настоящия си тип към този момент не генерира стопански напредък. Тази " секуларна застоялост ", на която сме подложени, е поддържана от демографските проблеми, анемичната продуктивност, спадащото просветително ниво. Тя ще се ускори непреодолимо вследствие на пандемията и ще докара до един свят на негативни лихвени проценти прекомерно евентуално още преди периода, плануван от Харвардския университет.
Движещата мощ е този блян към финансова сигурност, пренасочването на вложителите към от рискови активи към сигурни убежища по време на земетресения, който ще бъде усетен с още по-голяма мощ след здравната рецесия и посткоронавирусната икономическа неустановеност. Той ще докара до мощен спад на доходността на държавните облигации на нашите демокрации и добре интегрирани стопански системи, защото рискът те да изпаднат в несъстоятелност е доста дребен.

Примерът на Карл Маркс

Прииждането на хора, искащи да си вложат спестяванията, и на вложители - освен от " третата възраст ", само че и такива, търсещи отбрана и стабилизация след невижданите земетресения през последните месеци - ще потопи непоправимо в непозната зона лихвите, които за положително ще се намалят под нулата. Само че по какъв начин тогава да бъде изменена посоката, в която се движи капитализмът - нещо, което би разрешило по едно и също време да набъбнат облагите на тези, които влагат в стопанската система, и апропо да бъдат понижени нашите задължения?
Един визионер, Карл Маркс, изяснява теоретично спада на възвръщаемостта на капитала в дълготраен проект. Той планува това неизбежно последователно понижаване на облагите на тези, които влагат в инструментите на труда, и затова предугажда, че растежът на действителната стопанска система ще стане нищожен. Как да бъдат уверени, в наши дни, тези, които имат капитали, да поемат по-голям риск - с други думи да пренасочат част от ликвидността, с която разполагат в обилие, към бизнес инициативи - когато доверието е изчезнало? Маркс би ни споделил през днешния ден да спрем да се безпокоим за дълга и би посъветвал страните да се научат да живеят непрекъснато с ниво на дълга доста над 100% от брутния вътрешен артикул, с цел да останат постоянни.

Мишел Санти, в. " Трибюн " / Българска телеграфна агенция
Източник: manager.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР