Борбата за Африка
Лидерският конгрес Русия-Африка, завършил в Сочи, към този момент бе наименуван невиждан. И прекомерно евентуално в действителност е подобен. Не си припомням сходно нещо даже по руско време. На среща с Владимир Путин в курортната столица на Русия дохвърчаха главите на 43 страни и държавни управления, а още 11 страни от континента изпратиха министри или посланици. По един или различен метод в Сочи бяха показани множеството африкански страни.
Не ще и дума, с тази демонстрация Кремъл гръмна с един патрон два заека. Първо, анонсира пред целия свят огромно завръщане на Москва в Африка; второ, съумя да спести време и сили. Вместо самият президент да лети през девет земи в десета, с цел да посети персонално всяка от показаните в Сочи африкански страни, по-добре да предложения на посетители техните глави или представители заедно и да разиска с всички искащи форматите на идното съдействие.
Ако се помъчим да опишем днешните ползи на Москва на африканския континент с термините на положителния остарял марксизъм, става дума за следното: младият съветски империализъм в лицето на разнообразни кремълски " готвачи " (така назовават медиите в Русия предприемача Евгений Пригожин, ресторантьор и притежател на кейтъринг компания, свързван също с частната военна компания " Вагнер " ), частни и държавни компании (формално държавните компании от рода на " Газпром " или " Роснефт " де факто са частна благосъстоятелност на техните топмениджъри) в подтекста на интернационалните наказания против тях излиза на лов за запаси.
Днешната агресия на съветски капитали в Африка се дължи на всичко, привличащо там и западни, и китайски, и индийски компании (Индия също е нов империалистически див звяр на международната арена) - диаманти, нефт, злато, платина, редки метали и най-много евтина работна мощ. Защото Африка вероятно е последният на планетата резерват, осигуряващ съвсем безвъзмезден труд.
Тук могат да я конкурират единствено някои дребни, небогати на запаси страни от Централна Америка. Дори в Югоизточна Азия цената на работната ръка последователно пораства. А да не загатваме Китай, четири десетилетия смазвал противниците си на интернационалния пазар с евтини артикули, създавани на негова територия - значително с помощта на ниските разноски за работна мощ. Но това е към този момент минало - минималната заплата в КНР през днешния ден надвишава тази в Русия. Тъкмо затова китайският бизнес се хвърли през последните години да превзема Африка - и то много сполучливо.
В настоящия порив на Руската федерация към Черния континент се откроява любопитна специфичност. Докато другите вложители - европейски, американски, китайски и индийски, отиват там преди всичко с капитали и едвам след тях може да пратят въоръжени сили, за съветската агресия е характерно, че там влизат на първо време съветски военни в лицето на разнообразни частни военни компании и " съветници ". Тъкмо последните подсигуряват триумф за ползите на съветския бизнес, обвързван с Кремъл.
И до момента в който европейците и американците постоянно слагат претенции, напълно неприемливи за редица локални управници, да вземем за пример съблюдаване на човешките права и демократично развиване, съветските условия са надалеч по-комфортни . Днешна Русия бди и пази прословутите си „ духовни свръзки ”(лансирано от Путин словосъчатание, описващо полезностите, свързващи Русия в единно цяло), така че не я плашат самобитните, дори най-канибалските (понякога в дословен смисъл) обичаи от африканската политика. Та нали за нея суверенитетът - и личният, и на сътрудниците й, стои над всичко, както за следващ път съобщи пред форума в Сочи Владимир Путин: " В последна сметка всички тези стратегии имат обща цел: да подкрепят африканците сами да вземат решение наличните проблеми с оглед подсилване на самите африкански страни, на техния суверенитет и самостоятелност ".
И още една характерна линия на днешната съветска политика в Африка: комерсиалните ползи на частни компании по вълшебен метод се постановат, опаковани в " антиимпериалистическа " реторика отпреди 40-50 години. Африканските водачи май не се сещат, че днешна Русия също е империалистическа страна, а вероятно и нехаят за тези теоретични нюанси. Да купят оръжия без никакви предварителни условия от страна на продавача, да сграбчен от него прекрасен % под масата без всякакви глупави обвинявания в корупция - ето какво желаят мнозина глави на африкански страни. Всичко друго е второстепенно.
Руският капитализъм прочее от дълго време е минал в империалистическия стади й. Основен симптом е износът (или " оттокът " съгласно патетичната терминология на патриотичните икономисти) на капитали в разнообразни колонии и едва развити страни. През 18-и и 19-и век е преобладавал износът на артикули, създадени в развитите страни, само че през 20-и и 21-и век едрият бизнес изнася към този момент не толкоз артикули, колкото капитал. Изнася го там, където е по-евтина работната мощ, значи стоките може да се създават с надалеч по-малко разходи, в сравнение с в развитите страни. В актуалния свят на процедура не са останали колонии, само че едва развити страни към момента има - и множеството са в Африка.
Друг въпрос е, че в битката за новия пазар с размерите на цялостен континент младият съветски империализъм неизбежно ще се сблъска освен със старите империалистически страни - Съединени американски щати и членките на Европейски Съюз, а и с нови - Китай и Индия. Това сигурно няма да породи повече непоклатимост, за каквато приказва в Сочи Владимир Путин - нито в Африка, нито в света като цяло. Напротив, в тази битка " за ползи " ще се появят цялостен куп нови несъгласия и опасности. Което е единствено въпрос на време.
Александър Желенин от ИА Росбалт / Българска телеграфна агенция
Не ще и дума, с тази демонстрация Кремъл гръмна с един патрон два заека. Първо, анонсира пред целия свят огромно завръщане на Москва в Африка; второ, съумя да спести време и сили. Вместо самият президент да лети през девет земи в десета, с цел да посети персонално всяка от показаните в Сочи африкански страни, по-добре да предложения на посетители техните глави или представители заедно и да разиска с всички искащи форматите на идното съдействие.
Ако се помъчим да опишем днешните ползи на Москва на африканския континент с термините на положителния остарял марксизъм, става дума за следното: младият съветски империализъм в лицето на разнообразни кремълски " готвачи " (така назовават медиите в Русия предприемача Евгений Пригожин, ресторантьор и притежател на кейтъринг компания, свързван също с частната военна компания " Вагнер " ), частни и държавни компании (формално държавните компании от рода на " Газпром " или " Роснефт " де факто са частна благосъстоятелност на техните топмениджъри) в подтекста на интернационалните наказания против тях излиза на лов за запаси.
Днешната агресия на съветски капитали в Африка се дължи на всичко, привличащо там и западни, и китайски, и индийски компании (Индия също е нов империалистически див звяр на международната арена) - диаманти, нефт, злато, платина, редки метали и най-много евтина работна мощ. Защото Африка вероятно е последният на планетата резерват, осигуряващ съвсем безвъзмезден труд.
Тук могат да я конкурират единствено някои дребни, небогати на запаси страни от Централна Америка. Дори в Югоизточна Азия цената на работната ръка последователно пораства. А да не загатваме Китай, четири десетилетия смазвал противниците си на интернационалния пазар с евтини артикули, създавани на негова територия - значително с помощта на ниските разноски за работна мощ. Но това е към този момент минало - минималната заплата в КНР през днешния ден надвишава тази в Русия. Тъкмо затова китайският бизнес се хвърли през последните години да превзема Африка - и то много сполучливо.
В настоящия порив на Руската федерация към Черния континент се откроява любопитна специфичност. Докато другите вложители - европейски, американски, китайски и индийски, отиват там преди всичко с капитали и едвам след тях може да пратят въоръжени сили, за съветската агресия е характерно, че там влизат на първо време съветски военни в лицето на разнообразни частни военни компании и " съветници ". Тъкмо последните подсигуряват триумф за ползите на съветския бизнес, обвързван с Кремъл.
И до момента в който европейците и американците постоянно слагат претенции, напълно неприемливи за редица локални управници, да вземем за пример съблюдаване на човешките права и демократично развиване, съветските условия са надалеч по-комфортни . Днешна Русия бди и пази прословутите си „ духовни свръзки ”(лансирано от Путин словосъчатание, описващо полезностите, свързващи Русия в единно цяло), така че не я плашат самобитните, дори най-канибалските (понякога в дословен смисъл) обичаи от африканската политика. Та нали за нея суверенитетът - и личният, и на сътрудниците й, стои над всичко, както за следващ път съобщи пред форума в Сочи Владимир Путин: " В последна сметка всички тези стратегии имат обща цел: да подкрепят африканците сами да вземат решение наличните проблеми с оглед подсилване на самите африкански страни, на техния суверенитет и самостоятелност ".
И още една характерна линия на днешната съветска политика в Африка: комерсиалните ползи на частни компании по вълшебен метод се постановат, опаковани в " антиимпериалистическа " реторика отпреди 40-50 години. Африканските водачи май не се сещат, че днешна Русия също е империалистическа страна, а вероятно и нехаят за тези теоретични нюанси. Да купят оръжия без никакви предварителни условия от страна на продавача, да сграбчен от него прекрасен % под масата без всякакви глупави обвинявания в корупция - ето какво желаят мнозина глави на африкански страни. Всичко друго е второстепенно.
Руският капитализъм прочее от дълго време е минал в империалистическия стади й. Основен симптом е износът (или " оттокът " съгласно патетичната терминология на патриотичните икономисти) на капитали в разнообразни колонии и едва развити страни. През 18-и и 19-и век е преобладавал износът на артикули, създадени в развитите страни, само че през 20-и и 21-и век едрият бизнес изнася към този момент не толкоз артикули, колкото капитал. Изнася го там, където е по-евтина работната мощ, значи стоките може да се създават с надалеч по-малко разходи, в сравнение с в развитите страни. В актуалния свят на процедура не са останали колонии, само че едва развити страни към момента има - и множеството са в Африка.
Друг въпрос е, че в битката за новия пазар с размерите на цялостен континент младият съветски империализъм неизбежно ще се сблъска освен със старите империалистически страни - Съединени американски щати и членките на Европейски Съюз, а и с нови - Китай и Индия. Това сигурно няма да породи повече непоклатимост, за каквато приказва в Сочи Владимир Путин - нито в Африка, нито в света като цяло. Напротив, в тази битка " за ползи " ще се появят цялостен куп нови несъгласия и опасности. Което е единствено въпрос на време.
Александър Желенин от ИА Росбалт / Българска телеграфна агенция
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ