Лидерите на Сърбия и Косово провеждат нов кръг от срещи, насочени към подобряване на техните обтегнати отношения, докато се увеличават призивите за промяна в дипломатическия подход на Запада към тях .
На фона на опасенията, че напрежението може да излезе извън контрол между двете страни, сръбският президент Александър Вучич и министър-председателят на Косово Албин Курти са в Брюксел за разговори в четвъртък в рамките на така наречения процес на диалог Белград-Прищина, наблюдаван от външните работи на Европейския съюз шеф на политиката Жозеп Борел.
В публикация в X, известна преди като Twitter, Борел написа: „Време е да започнем сериозно да прилагаме Споразумението по пътя към нормализиране“, добавяйки снимка на двамата лидери в една стая с него.< /p>
Аз съм домакин на президента @predsednikrs Вучич и министър-председателя @albinkurti за среща на високо равнище на диалога в Брюксел.
Време е да започнем сериозно да прилагаме Споразумението по пътя към нормализиране. Днес ще видим дали са готови да поемат отговорност. pic.twitter.com/q8ws2Pqtye
— Хосеп Борел Фонтелес (@JosepBorrellF) 14 септември 2023 г.
Последният кръг от диалога през юни приключи, без да даде осезаеми резултати.
Вучич и Курти отказаха да се срещнат лице в лице, а Борел, който проведе разговори отделно с двамата мъже, призна, че те имат „различни тълкувания на причините, а също и на фактите, последствията и решенията“.
През май, в спор за валидността на местните избори в сръбската част на Северно Косово, сърбите влязоха в сблъсъци със силите за сигурност, включително ръководените от НАТО миротворци на KFOR, работещи там, ранявайки 93 войници.
Миналата седмица командващият КФОР генерал-майор Анджело Микеле Ристуча предупреди, че неговите сили „живеят във времева рамка на постоянно управление на кризи“.
Той каза, че напрежението между Белград и Прищина е толкова високо, че дори „най-незначителното събитие може да създаде ситуация“.
През август високопоставени законодатели от Съединените щати – другата дипломатическа сила в процеса – предупредиха, че преговарящите не оказват достатъчно натиск върху Вучич. Те казаха, че настоящият подход на Запада показва „липса на равнопоставеност“.
Вучич, бивш ултранационалист, който твърди, че иска да приеме Сърбия в ЕС, поддържа тесни връзки с руския президент Владимир Путин и отказва да наложи санкции на Русия заради войната й срещу Украйна.
Историческо напрежение
Косово е територия, населена предимно с етнически албанци, която преди е била провинция на Сърбия. Тя обяви независимост през 2008 г., но Белград отказа да признае тази стъпка. Двамата са в конфликт от десетилетия, войната им от 1998-99 г. уби повече от 10 000 души, предимно косовски албанци.
Сърбия отказа да признае държавността на Косово и все още го смята за част от Сърбия, въпреки че няма официален контрол там.
Независимостта на Косово е призната от около 100 държави, включително САЩ.
Русия, Китай и пет държави от ЕС обаче застанаха на страната на Сърбия. Задънената улица поддържа напрежението и възпрепятства пълното стабилизиране на Балканския регион след кръвопролитните войни през 90-те години.
На Запад има широко разпространени страхове, че Москва може да използва Белград, за да възобнови етническите конфликти на Балканите, които претърпяха поредица от кървави конфликти през 90-те години по време на разпадането на Югославия, за да отклони вниманието на света от войната.
Но в същото време Курти – дългогодишен активист за независимост на Косово, прекарал известно време в затвори в Сърбия и Косово – разочарова европейците и се оказа труден за работа с преговарящите, откакто стана министър-председател през 2021 г.
Източник: Ал Джазира и информационни агенции
