Евролидерите разделени: Да се пращат ли войски в Украйна?
Лидерите на няколко европейски страни се събраха в Париж за изключителна среща на върха с акцент Украйна и европейската сигурност. Големият спор във всички европейски столици през днешния ден е един - да бъдат ли изпратени войски след реализиране на помирение в Украйна?
Британският министър председател Киър Стармър е първият водач, който не изключи изпращането на военни на украинска територия, " в случай че това бъде нужно ". Още предходната година сходна концепция беше стартирана и от френския президент Еманюел Макрон.
Швеция също не изключи присъединяване си в сходна задача след вероятно преустановяване на огъня в Украйна.
На другия полюс - изрично срещу са Полша, Словакия и Унгария.
Противоречиви са сигналите от Германия дни преди предварителните парламентарни избори - от държавното управление на Олаф Шолц отхвърлиха концепцията, само че от Християндемократическия съюз, който се чака да завоюва вота в неделя, са " за " изпращането на военни.
Сред колебаещите се страни се подреждат още Дания, Испания и Нидерландия.
Понеделник следобяд - Елисейският замък е епицентърът на европейската дипломация. Спешна среща, на която по покана на френския президент Еманюел Макрон се събират на едно място водачите на Англия, Германия, Италия, Испания, Полша, Нидерландия и Дания. В Париж са още ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и генералният секретар на НАТО Марк Рюте, които преди този момент се срещнаха с американския специфичен делегат за Украйна Кийт Келог.
Малко преди да дойде в Париж, английският министър председател Киър Стармър съобщи - Англия ще има първостепенна роля в поддръжката за Украйна и това е въпрос на общоевропейска сигурност.
" Изправени сме пред тестване, което се случва един път на потомство, що се отнася до националната сигурност. Целта ни е да реализираме едно - дълготраен мир. Не става дума единствено за Украйна - това е фронтовата линия на Европа ", сподели Стармър.
Заявката му предстоящо насочи фокуса върху въпроса - " за " или " срещу " изпращането на европейски войски в Украйна. И по този начин - макар апелите за единна позиция, която да покаже, че Европа е мощна и не трябва с лека ръка да бъде неглижирана при договарянията за Украйна, Старият континент още веднъж се раздели.
Освен Лондон, сигнал, че биха дали зелена светлина за свои бойци на украинска територия, изпращат от Франция и Швеция.
" Ще обсъдим въпроса и да - това е напълно действително да се случи. Но би трябвало да бъде и пределно ясно какви пълномощия и задания ще имат тези войски, а това няма по какъв начин да стане ясно на този стадий ", разяснява Улф Кристершон, министър председател на Швеция.
Твърдо срещу се оповестиха Унгария, Словакия и Полша, само че с разнообразни причини.
" Знам, че има доста спекулации към въпроса дали, по кое време и кой би изпратил войски в Украйна. Когато става дума за поддръжка от полска страна, мисля, че сме пределно ясни. Полша ще поддържа Украйна по този начин, както сме го правили и до в този момент. Но не планираме да изпращаме полски бойци там ", уточни Доналд Туск, министър председател на Полша.
" Виждаме, че тези, които не желаят мир в Европа, се събират в Париж през днешния ден. Това са същите страни, които трайно наливат масло в огъня през миналите три години ", сподели Петер Сиярто, външен министър на Унгария.
Дания и Испания са на мнение, че е прекомерно рано да се разяснява сходен въпрос. Разделение има в Нидерландия, където министър председателят Дик Схоф сподели, че гледа позитивно на присъединяване на страната му в мироопазващи сили, само че водачът на крайната десница и съдружен сътрудник Герт Вилдерс съобщи, че е твърдо срещу. Предпазливо беше изявлението на немския канцлер Олаф Шолц.
" За страдание към момента сме надалеч от постигането на мир, само че би трябвало да помислим по какъв начин той може да бъде реализиран и обезпечен. Но едно нещо е ясно - до момента в който има война, не може да става дума за изпращане на европейски войски в Украйна ", съобщи той.
Думите на Шолц идват броени дни преди предварителните парламентарни избори в Германия, които се чака да бъдат извоювани от опозиционната ХДС на Фридрих Мерц. Депутат от Християндемократическата партия разяснява през днешния ден пред публицисти, че не трябва да се изключва присъединяване на Берлин в задача, която да подсигурява спазването на помирение, в случай че такова бъде реализирано в Украйна.
