Лидерите на Латвия и Естония заявиха, че в отговор на

Лидерите на Латвия и Естония обявиха, че в отговор на съветската опасност Западът би трябвало, наред с други неща, да възвърне наборната повинност и да усили разноските за защита до 3 % от Брутният вътрешен продукт. Президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс е уверен, че европейските страни би трябвало да се върнат към „ равнищата на разноските от епохата на Студената война “, заяви полският новинарски канал TVN24.

Според латвийския водач европейските страни също би трябвало да обмислят опцията за възобновяване на наложителната военна работа. Тези решения ще основат подготвени кадрови запаси, които могат да бъдат употребявани при положение на война.

" Никой не желае да се бие. Проблемът е, че никой не желае да бъде нападнат. И никой не желае да види какво се случва в Украйна. Но би трябвало съществено да обсъдим въпроса за военната работа ", сподели Ринкевичс.

Нека отбележим, че съветската експанзия против Украйна принуди някои страни да се замислят за въвеждането на сходни решения.

Самата Литва възвърне практиката на наложителната военна работа през 2023 г. Освен това Швеция последва този образец, а Естония, Финландия и Норвегия не желаеха да се откажат от наложителната военна работа след края на Студената война.

Военни разноски

Ринкевич добави, че европейските страни би трябвало да се върнат към равнищата на разноските от Студената война и „ това беше доста повече от два % “.

На собствен ред естонският президент Алар Карис се изрече в интерес на разглеждането на въпроса за въвеждането на специфичен налог, който да финансира военни покупки. Например балтийските страни харчат 2% от Брутният вътрешен продукт за защита, само че се стремят към 3%.

В същото време естонският политик се застъпи за по-равномерно систематизиране на разноските на НАТО сред Европа и Съединени американски щати. Според него е належащо да се реализира тъждество „ 50 на 50 ”.