НАТО: Напрежението между Гърция и Турция не е наш проблем
Лидерите на Гърция и Турция би трябвало сами да се заемат с въпросите, които провокират напрежение посред им през последните месеци, това „ не е въпрос за НАТО “, съобщи през днешния ден генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг в изявление за турската осведомителна организация Анадолу (Anadolu Agency).
Преди визитата си в Турция в понеделник Столтенберг сподели, че Турция и Гърция са „ две доста скъпи страни, съюзнички на НАТО “, които способстват доста за общата защита.
„ Очаквам несъгласията им по някои въпроси да бъдат решени посред им в духа на положителните връзки .
В този подтекст, поздравявам обстоятелството, че министър председателите на двете страни наскоро разговаряха по телефона и се съгласиха да разрешат тези несъгласия посредством разговор “, сподели Столтенберг.
Посещението на генералния секретар на НАТО в Анкара е планувано в границите на подготовката на значима среща на върха на алианса в Брюксел през юли, когато, по думите на Столтенберг, ще бъде разисквано по какъв начин НАТО би трябвало да се приспособява към по-големите провокации за сигурността.
Междувременно
с публично писмо до генералния секретар на Организация на обединените нации Турция оспорва правата на Гърция и Турция върху континенталния шелф в Източно Средиземно море ,
написа електронното издание на гръцкия вестник „ Прототема “ (Protothema).
Писмото, изяснява изданието, би трябвало да послужи като предизвестие и за Кайро, защото Анкара не крие загрижеността си от диалозите сред Гърция и Египет за делимитация на техния континентален шелф. Тази угриженост е провокирана и от враждебните връзки сред египетското държавно управление на Абдел Фатах ас Сиси, свалило от власт „ Мюсюлмански братя “ с боен прелом, и Ердоган, който е прочут с пристрастията си към това политическо ислямско течение.
В писмото се оспорва и дейното съдействие сред Египет и Кипър за изграждане на газопровод от кипърската Ексклузивна икономическа зона до египетския бряг, където той би трябвало да бъде полутечен от разположените там съоръжения.
В писмото си, датирано от 27 март 2018 година, непрекъснатият представител на Турция в Организация на обединените нации Фериндун Синирлиоглу оспорва съществуването на „ общи морски граници “
сред трите страни и удостоверява едностранната рекламация на Анкара, както твърди „ Прототема “, върху целия континентален шелф на запад от Кипър чак до гръцките острови Крит и Родос.
В началото на 2018 година напрежението сред Гърция и Турция стартира да се изостря доста, като разногласията сред двете средиземноморски страни са съсредоточени главно в две точки. Най-горещо е във водите към остров Кипър, където при започване на годината публично беше доказано, че в шести блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има голямо находище (от вид езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни към този момент създават своите кладенци.
Това незабавно провокира реакция от Анкара и на 10 февруари кораби от Военноморски сили на Турция блокираха пътя на сонда на италианска енергийна компания, пътуваща към мястото, с цел да стартира сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен колос беше изтеглен. Турция оправда дейностите си с претенцията, че естествените запаси на Кипър би трябвало да бъдат разграничени по равно сред Кипърската турска република и киприотската Република Кипър и от този момент по всякакъв начин пречи на сондажните действия в региона.
Напрежението сред гърците и турците незабавно се придвижи в региона на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от Военноморски сили на Турция и катери на бреговата защита на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен транспортен съд, на борда на които са били министърът на защитата на Гърция Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката войска и други военни лица, отиващи към мястото, с цел да хвърлят венец по случай 22-та годишнина от въоръженото противостояние към островите през 1996 година
В добавка към това турски бойни и разследващи самолети всекидневно нарушават гръцкото въздушно пространство в региона на Егейско море от 22 декември 2017 година насам. / vesti.bg
Преди визитата си в Турция в понеделник Столтенберг сподели, че Турция и Гърция са „ две доста скъпи страни, съюзнички на НАТО “, които способстват доста за общата защита.
„ Очаквам несъгласията им по някои въпроси да бъдат решени посред им в духа на положителните връзки .
В този подтекст, поздравявам обстоятелството, че министър председателите на двете страни наскоро разговаряха по телефона и се съгласиха да разрешат тези несъгласия посредством разговор “, сподели Столтенберг.
Посещението на генералния секретар на НАТО в Анкара е планувано в границите на подготовката на значима среща на върха на алианса в Брюксел през юли, когато, по думите на Столтенберг, ще бъде разисквано по какъв начин НАТО би трябвало да се приспособява към по-големите провокации за сигурността.
Междувременно
с публично писмо до генералния секретар на Организация на обединените нации Турция оспорва правата на Гърция и Турция върху континенталния шелф в Източно Средиземно море ,
написа електронното издание на гръцкия вестник „ Прототема “ (Protothema).
Писмото, изяснява изданието, би трябвало да послужи като предизвестие и за Кайро, защото Анкара не крие загрижеността си от диалозите сред Гърция и Египет за делимитация на техния континентален шелф. Тази угриженост е провокирана и от враждебните връзки сред египетското държавно управление на Абдел Фатах ас Сиси, свалило от власт „ Мюсюлмански братя “ с боен прелом, и Ердоган, който е прочут с пристрастията си към това политическо ислямско течение.
В писмото се оспорва и дейното съдействие сред Египет и Кипър за изграждане на газопровод от кипърската Ексклузивна икономическа зона до египетския бряг, където той би трябвало да бъде полутечен от разположените там съоръжения.
В писмото си, датирано от 27 март 2018 година, непрекъснатият представител на Турция в Организация на обединените нации Фериндун Синирлиоглу оспорва съществуването на „ общи морски граници “
сред трите страни и удостоверява едностранната рекламация на Анкара, както твърди „ Прототема “, върху целия континентален шелф на запад от Кипър чак до гръцките острови Крит и Родос.
В началото на 2018 година напрежението сред Гърция и Турция стартира да се изостря доста, като разногласията сред двете средиземноморски страни са съсредоточени главно в две точки. Най-горещо е във водите към остров Кипър, където при започване на годината публично беше доказано, че в шести блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има голямо находище (от вид езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни към този момент създават своите кладенци.
Това незабавно провокира реакция от Анкара и на 10 февруари кораби от Военноморски сили на Турция блокираха пътя на сонда на италианска енергийна компания, пътуваща към мястото, с цел да стартира сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен колос беше изтеглен. Турция оправда дейностите си с претенцията, че естествените запаси на Кипър би трябвало да бъдат разграничени по равно сред Кипърската турска република и киприотската Република Кипър и от този момент по всякакъв начин пречи на сондажните действия в региона.
Напрежението сред гърците и турците незабавно се придвижи в региона на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от Военноморски сили на Турция и катери на бреговата защита на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен транспортен съд, на борда на които са били министърът на защитата на Гърция Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката войска и други военни лица, отиващи към мястото, с цел да хвърлят венец по случай 22-та годишнина от въоръженото противостояние към островите през 1996 година
В добавка към това турски бойни и разследващи самолети всекидневно нарушават гръцкото въздушно пространство в региона на Егейско море от 22 декември 2017 година насам. / vesti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ