Лидерска среща в парламента - обсъждат ротацията и назначения в регулаторите
Лидерите на обединенията в ръководещото болшинство се събират на среща в първия ден от новата сесия на Народното събрание. Основните тематики са ротацията на министър председателите и назначенията в регулаторите. Днес е и последният ден за подаване на кандидатури за двете вакантни места от парламентарната квота в Конституционния съд, предава БНР.
Срещата в лидерски формат на обединенията от ръководещото болшинство е планувана преди началото на пленарното съвещание, което ще даде старт на новия политически сезон след коледната почивка на депутатите. Очаква се да бъде разисквана ротацията на министър председателите в кабинета и допустима промяна на министрите.
От ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС заявиха, че първата селекция ще е на Николай Денков и Мария Габриел след разбор на свършеното от всеки, чак по-късно имената ще доближат до политическите партии.
Към момента 18 регулаторни и контролни органа не престават да работят с изминал мандат или непопълнен състав.
Най-ключови са промените в няколко органа в правосъдната власт:
След две години закъснение Народното събрание най-сетне откри процедурата за избор на двама членове от парламентарната квота за Конституционния съд и даде период до 11 януари 2024 година за издигане на номинации. Изборът става с нормално болшинство.
Очакваните кандидатури за свободните места са на арбитър Борислав Белазелков - почитан експерт по комерсиално право, някогашен член на Върховния касационен съд, пенсиониран през май 2021 година който ще бъде повдигнат от " Продължаваме промяната - Демократична България " и водача на депутатите на ГЕРБ в Народното събрание Десислава Атанасова.
Избор на управление чака и новата антикорупционната комисия. През септември дефинитивно бяха признати променти, с които остарялата КПКОНПИ беше разграничена на два органа - комисия за лишаване на имущество и комисия за противопоставяне на корупцията.
Законовите промени предвидиха новата антикорупционна комисия да се състои от трима души - ръководител и двама членове, които ще се избират с квалифицирано болшинство от 2/3 (т.е. с най-малко 160 гласа).
Тримата ще управляват комисията на ротационен принцип за по две години в границите на шестгодишния й мандат и ще бъдат избирани и оценени от номинационна комисия, която ще се състои от петима души, препоръчани от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правораздаването, омбудсмана и Сметната палата.
Според новия закон и.д. началник на двете комисии би трябвало да е досегашният ръководител на КПКОНПИ до избора на нови шефове, само че на процедура комисията няма легален подобен.
Комисията за лишаване на имущество също занапред ще се реформира със законови промени, предвиждаха ръководещите.
Парламентът би трябвало да избере и нови 11 членове на Висшия правосъден съвет, който се състои от 25 членове, както и основен контрольор и 10 инспектори към инспектората на Висш съдебен съвет. Последният е независим орган и има съществена функционалност да ревизира активността на органите на правосъдната власт, без да визира тяхната самостоятелност.
Членовете на тези органи се избират също с конституционно болшинство от 160 гласа. Към нов избор ще се пристъпи едвам откакто измененията в Конституцията, съгласно които Висшият правосъден съвет (ВСС) беше разграничен на Висш правосъден съвет и Прокурорски съвет, бъдат отразени в останалите правосъдни закони. Според ръководещите това ще случи след към шест месеца.
Парламентът ще би трябвало да избере още:
- ръководител и четирима членове на Комисията за отбрана на персоналните данни
- ръководител, зам.-председател, секретар и шестима членове на Комисията по досиетата
- ръководител, зам.-председател и петима членове на Комисията за защита на конкуренцията
- ръководител и двама членове на Комисията за енергийно и водно контролиране
- шеф на Националния застрахователен институт
- ръководител и четирима членове Националното бюро за надзор за СРС
член на надзорния съвет на Агенцията за обществените предприятия и надзор
- ръководител и четирима членове на Комисията за обществен контрол над записаните одитори;
- ръководител и четирима членове на фискалния съвет
- ръководител, зам.-председател и трима членове на Комисията за отбрана от дискриминация
- ръководител на Комисията за финансов контрол
- ръководител и шестима членове на Националния съвет на българите, живеещи в чужбина
Още при договарянията за държавно управление през май ГЕРБ и " Продължаваме промяната - Демократична България " един от уговорките, който пое кабинетът " Денков - Габриел " бе да извърши от дълго време чаканите смени в регулаторите като създаде механизъм за избор на претендентите за " асортимент на персони с високи професионални и морални качества ". Малко след съставянето на държавното управление от " Продължаваме промяната - Демократична България " лансираха концепцията за " номинационен ръб ", който да разисква и да се сплотява към обща кандидатура преди формалното й издигане.
Седем месеца по-късно няма нито механизъм за назначения, нито номинационен ръб, а тематиката продължава да провокира земетресения в обединението.
След първичните конфликти през юни, когато ГЕРБ забърза част от процедурите по промяна на управителните фрагменти в държавните регулатори и това докара до изостряне на тона сред партията на Борисов и новата коалиция в Народното събрание, историята се повтори няколко месеца по-късно поради назначението на подуправител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Партията на Борисов съумя да наложи кандидатурата на проф. Момчил Мавров за подуправител на касата благодарение на Движение за права и свободи и решаващото безучастие на " Възраждане ", което не се хареса на " Продължаваме промяната - Демократична България ". Наложи се незабавната интервенция на министър-председателя Николай Денков, който сложи две условия:
ГЕРБ да отдръпна преди малко определения подуправител на здравната каса проф. Момчил Мавров
Да се извършва управническата стратегия като се подпише механизъм за взимане на решения в ръководството.
В резултат ГЕРБ, " Продължаваме промяната - Демократична България " и Движение за права и свободи оповестиха, че са се договорили да разработят механизъм, по който да се взимат решения за назначенията в регулаторите, както и че е взето решение шефът на касата Станимир Михайлов и подуправителят проф. Момчил Мавров да подадат оставки. Оставките им към момента не са гласувани от Народното събрание, само че когато това се случи, процедурата по желание на нови шефове ще би трябвало да стартира изначало.
От взаимната изява Бойко Борисов и Христо Иванов по-късно стана известно, че в договарянето на регулаторите ще взе участие и Движение за права и свободи, въпреки че неофициално това беше ясно, защото някогашният народен представител от Движение за права и свободи Петър Чобанов бе определен за подуправител в Българската национална банка (БНБ). Лидерът на депутатите на ГЕРБ в Народното събрание Десислава Атанасова даже съобщи, че тежеста на Движение за права и свободи ще е една трета, само че Борисов и Иванов отхвърлиха да има такава сделка.
Че Движението се готви да бъде основен фактор в избирането на управления на регулаторите се разбра и от предложенията, които партията внесе за промени в Конституцията и които след това бяха признати. Част от тях гласят, че с спомагателен закон може да се реши управленията на значимите за страната органи да се избират от Народното събрание с квалифицирано болшинство от 160 гласа, а не с нормално (121 гласа), както е в този момент.
Засега не е известно какъв брой дълго ще продължи съгласувателната процедура сред партиите по тематиката за регулаторите, само че Борисов към този момент разгласи, че диалозите стартират през днешния ден (11 януари).
След гласуването на измененията в Конституцията Делян Пеевски сбито съобщи: " За регулаторите има време. Ще гледаме деликатно и ще обсъждаме ".
" Вдигаме летвата за Конституционния съд като предлагаме арбитър Борислав Белазелков. Надявам се и другите парламентарни групи да предложат специалисти с добра известност ", съобщи през днешния ден депутатът от ПП-ДБ Настимир Ананиев в ефира на „ Здравей, България “.
Народният представител добави, че партията му ще излезе с номинации за ръководители на всички регулатори, чиито управи са с изминал мандат.
" Ротацията следва, само че след два месеца. Николай Денков и Мария Габриел ще създадат оценка на своите министри и ще насочат предложение към парламентарните групи за промяна, в случай че това се постанова. Финалното решение е на депутатите от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС ", разяснява още Ананиев.
Той добави, че съвещания с Движение за права и свободи няма да има, само че ПП-ДБ не могат да спрат никого, в случай че желае да ги поддържа.
