Балтийските държави са съгласни вноските в бюджета на ЕС да се увеличат
Лидерите на Балтийските страни - Литва, Латвия и Естония поддържаха предлагането страните членки на Европейския съюз да заплащат повече за бюджета на блока след 2020 година, с цел да запълнят дупката, която ще се отвори след излизането на Англия, съобщи EUobserver.
Премиерите на Естония и Латвия и президентът на Литва обявиха, че многогодишниата финансова рамка на Европейски Съюз би трябвало да е над 1% от брутния народен приход на ЕС-27 (без Великобритания).
" Готови сме да дискутираме способи за поддържане на равнището на сегашната многогодишна финансова рамка даже и след Брекзит посредством увеличени вноски и вероятно нови лични запаси в бюджета на Европейски Съюз ", се споделя в тяхно взаимно писмо до ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск.
Естонският министър председател Юрий Ратас, латвийският му сътрудник Марис Кучинскис и литовският президент Далия Грибаускайте упорстват да не се вършат съкращения в региона на научните проучвания, нововъведенията и младежките политики. Тримата водачи също по този начин желаят по-високи директни заплащания от бюджета на Европейски Съюз за техните фермери и означават, че " те остават доста под междинното за Европейски Съюз равнище ".
Писмото идва малко преди водачите на Европейски Съюз да обсъдят въпроса на неофициален съвет на 23 февруари.
Малко по-рано еврокомисарят за бюджета Гюнтер Йотингер акцентира, че страните членки или би трябвало да харчат повече, или да понижат упоритостите на Европейски Съюз. " На фона на Брекзит и останалите провокации пред нас 1% не е задоволителен ", сподели Йотингер. По думите му Брекзит ще остави дупка от 12 до 15 милиарда евро в бюджета. Първото публично предложение на Европейската комисия се чака през май.
В началото на февруари се появи информация, че България и още седем страни членки на Европейски Съюз от източната част на континента са се съгласили да усилят вноските си в многогодишния бюджет на съюза до 1.1% след напускането на Англия. По-късно българското министерство на финансите отхвърли информацията.
Австрия към този момент се разгласи срещу предлагането и настоя за орязване на някои стратегии, най-много заплащания за страни от Източна Европа.
Премиерите на Естония и Латвия и президентът на Литва обявиха, че многогодишниата финансова рамка на Европейски Съюз би трябвало да е над 1% от брутния народен приход на ЕС-27 (без Великобритания).
" Готови сме да дискутираме способи за поддържане на равнището на сегашната многогодишна финансова рамка даже и след Брекзит посредством увеличени вноски и вероятно нови лични запаси в бюджета на Европейски Съюз ", се споделя в тяхно взаимно писмо до ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск.
Естонският министър председател Юрий Ратас, латвийският му сътрудник Марис Кучинскис и литовският президент Далия Грибаускайте упорстват да не се вършат съкращения в региона на научните проучвания, нововъведенията и младежките политики. Тримата водачи също по този начин желаят по-високи директни заплащания от бюджета на Европейски Съюз за техните фермери и означават, че " те остават доста под междинното за Европейски Съюз равнище ".
Писмото идва малко преди водачите на Европейски Съюз да обсъдят въпроса на неофициален съвет на 23 февруари.
Малко по-рано еврокомисарят за бюджета Гюнтер Йотингер акцентира, че страните членки или би трябвало да харчат повече, или да понижат упоритостите на Европейски Съюз. " На фона на Брекзит и останалите провокации пред нас 1% не е задоволителен ", сподели Йотингер. По думите му Брекзит ще остави дупка от 12 до 15 милиарда евро в бюджета. Първото публично предложение на Европейската комисия се чака през май.
В началото на февруари се появи информация, че България и още седем страни членки на Европейски Съюз от източната част на континента са се съгласили да усилят вноските си в многогодишния бюджет на съюза до 1.1% след напускането на Англия. По-късно българското министерство на финансите отхвърли информацията.
Австрия към този момент се разгласи срещу предлагането и настоя за орязване на някои стратегии, най-много заплащания за страни от Източна Европа.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ