Лидерите на Армения и Азербайджан ще подпишат в петък мирно

...
Лидерите на Армения и Азербайджан ще подпишат в петък мирно
Коментари Харесай

Да отключим потенциала на региона. Тръмп анонсира мирно споразумение между Армения и Азербайджан

Лидерите на Армения и Азербайджан ще подпишат в петък спокойно съглашение, реализирано с посредничеството на Съединени американски щати. Това би могло да постави завършек на сред двете страни за района Нагорни Карабах . Американският президент Доналд Тръмп заяви, че ще бъде хазаин на гала по подписването в Белия дом.

Арменският министър председател Никол Пашинян и президентът на Азербайджан Илхам Алиев ще подпишат също и съглашения със Съединени американски щати за „ взаимно търсене на стопански благоприятни условия, с цел да можем изцяло да отключим капацитета на района на Южен Кавказ “, сподели Тръмп в обществената си мрежа Трут сошъл в четвъртък.

„ Много водачи се опитваха да прекратят войната, само че без триумф, до момента, с помощта на „ ТРЪМП “, написа американският водач, добавяйки, че това ще бъде „ публична гала по сключване на мир “.

Пашинян към този момент е във Вашингтон и на 7 август посети Музея на Библията, заяви му. Ден по-рано арменското държавно управление осведоми, че Пашинян ще се срещне с Тръмп и Алиев, „ с цел да насърчи мира, просперитета и икономическото съдействие в района “.

Преди изявленията на Тръмп в обществените медии на 7 август обаче нямаше дефинитивни изказвания от нито едно от трите държавни управления дали ще бъде подписано спокойно съглашение.

Икономическите съглашения биха могли да приготвят почвата за наново отваряне на стратегически транспортен кулоар през Южен Кавказ, който е затворен от началото на 90-те години на предишния век.

Според американски чиновници, поискали анонимност, споразуменията биха дали на Съединени американски щати права за лизинг за създаване на коридора Зангезур . Те споделят, че в бъдеще той може да се назовава „ Пътят на Тръмп за интернационален мир и разцвет “ (TRIPP).

Плановете са коридорът да свързва Азербайджан с неговия район Нахчиван , който е обособен от останалата част на страната от ръкав на арменска територия с широчина 32 км. Предвижда се там да има железопътна линия, нефтени и газопроводи, както и оптични линии.

Сделката не планува Съединените щати да заплащат за построяването на директния кулоар, а вместо това се чака частни корпорации да го развият. Споразумението беше реализирано след посещаване по-рано тази година на специфичния делегат на Съединени американски щати Стив Уиткоф в Баку и продължителни диалози сред страните.
Подобряването на връзките
Армения и Азербайджан водят две огромни войни за Нагорни Карабах, откогато получават самостоятелност след разпадането на Съветския съюз през 1991 година

Двете южнокавказки страни започнаха обилни стъпки за възстановяване на връзките си след последния огромен въоръжен спор през 2020 година и последвалото изселване на етническото арменско население.

Въпреки че интернационално приветстваното завършване на текста на мирното съглашение беше оповестено през март след години двустранни договаряния, документът към момента не е подписан.

Азербайджан неведнъж е поставял изискване Армения да отстрани от конституцията си отпратка към Декларацията за самостоятелност от 1990 година Тя цитира акт за обединяване от 1989 година, признат от законодателните органи на Съветска Армения и Нагорни Карабах.

Баку упорства още Ереван да се съгласи да бъде разпусната Минската група на Организацията за сигурност и съдействие в Европа ( ОССЕ ). Това е единственият интернационален посреднически орган, воден от Съединените щати, Франция и Русия, който в продължение на десетилетия се стреми към контрактувано споразумяване на спора в Нагорни Карабах.

Армения на процедура се съгласи и с двете претенции. В същото време поддържа позицията, че възможното приемане на конституционна смяна би трябвало да остане вътрешен въпрос на Армения. Колкото до разпускането на Минската група, Ереван счита, че това би трябвало да стане по едно и също време с подписването на спокойно съглашение.

Това обаче не са единствените въпроси, които пречат на окончателното съглашение.
Граничните разногласия
През май и юни 2024 година Армения и Азербайджан организираха първото по рода си установяване на границата по 13-километров сектор сред двете страни. В резултат на това арменските военни се изтеглиха от четири необитаеми села, които бяха част от руската територия на Азербайджан.

И двете страни се съгласиха да продължат процеса на установяване на границата, само че през последната година не е реализиран прогрес по други сектори от границата. Армения твърди, че Азербайджан продължава да окупира повече от 200 квадратни км от нейната територия.

Арменската съпротива осъди противоречивото установяване на границата и по-нататъшните дипломатически ходове на Ереван като „ капитулация “, призовавайки за оставката на Пашинян. Последваха и продължителни митинги, които обаче завършиха без да реализират оставката на държавното управление, а министър председателят стремежът му към мир още се радва на необятна социална поддръжка.
Зангезурският кулоар
Съгласно една от клаузите на съглашението за преустановяване на огъня от 2020 година, подписано с посредничеството на Русия , Армения подсигурява „ сигурността на транспортните връзки “ сред континентален Азербайджан и неговия западен анклав Нахичеван. Ереван се задължи да обезпечава „ гладко придвижване на жители, транспортни средства и товари в двете направления “.

Армения няма без изход на море и упорства, че всеки директен маршрут би трябвало да бъде част от по-широк районен развой на деблокиране с гаранции за суверенитета, юрисдикцията и териториалната ѝ целокупност. Длъжностни лица в Ереван отхвърлиха концепцията и даже разказа за екстериториален кулоар, наричайки го завоалирана териториална рекламация от страна на Азербайджан.
  please wait The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available

Неспособни да реализират общо решение, през 2024 година двете страни оповестиха, че въпросът за свързаността ще се преглежда настрана от по-широкото спокойно съглашение.

Според съглашението за преустановяване на огъня от 2020 година контролът върху транспортните връзки сред Армения и Азербайджан трябваше да се упражнява от съветските гранични управляващи.

След поредност от събития обаче, в това число крах на съветските миротворци да защитят етническото арменско население при азербайджанската атака през септември 2023 година и последвалото им отдръпване, Армения промени. Ереван стартира да се дистанцира от Москва, сближавайки позиции със Запада.
Ролята за Съединените щати
Разговорите за вероятно присъединяване на Съединени американски щати в ръководството на коридора, като част от решение на продължаващия спор, се появиха към срещата на върха на 10 юли сред Пашинян и Алиев в Абу Даби .

Посланикът на Съединени американски щати в Турция Томас Барак уточни, че Вашингтон е предложил 100-годишен контракт за наем на такава транспортна връзка в опит да улесни мирното съглашение сред двете южнокавказки страни.

Говорителят на Пашинян Назели Багдасарян отхвърли концепцията за лизинг, само че на конференция на 16 юли арменският министър председател удостовери, че Съединените щати са предложили преносът на хора и товари през арменската област Сюник да бъде управляван от американска компания.

Впоследствие Багдасарян алармира за подготвеност на Ереван да „ разпореди “ администрирането на маршрута през Сюник на трета страна, в това число американска компания или новосъздадено взаимно дружество.

„ Азербайджанските товари и жители не би трябвало да виждат лицата на арменските граничари или на който и да било различен “, сподели от своя страна президентът Алиев през юли, подновявайки натиска върху Ереван. „ Не би трябвало да има физически контакт и би трябвало да се вкарат ограничения за сигурност, с цел да се подсигурява, че нашите хора и товари могат да минават свободно. “

Арменското държавно управление отхвърли тези претенции на Алиев. Междувременно опозиционните партии в Армения приканват за по-широк разговор – освен за отварянето на този характерен директен маршрут, само че и на всички направления в района, с цел да се приключи блокадата на страната.
Реакцията на районните играчи
Устойчивият мир и отварянето на директен маршрут през Армения има капацитет да свърже богатите на нефт и газ Кавказ и Централна Азия с Европа, заобикаляйки Русия и Иран.

Москва и Техеран към този момент показаха угриженост по отношение на възможното наличие на Съединени американски щати в стратегическия район Сюник на Армения, граничещ с Иран.

Москва упрекна Вашингтон, че се пробва да отвлече арменско-азербайджанския кротичък развой и да в профил районните сили.

„ Западняците се стремят да трансферират процеса на помиряване сред Баку и Ереван в техните релси “, сподели на 24 юли Мария Захарова , представител на съветското външно министерство. „ Знаем също по този начин накъде нормално водят тези пътища... Това може да докара до дисбаланс в системата за сигурност в района. “

Иран също се опълчва на всяка договорка, която съгласно него би могла да заплаши северната му граница с Армения.

Висш консултант на висшия водач на Иран аятолах Али Хаменей предизвести страните „ в или отвън района “ да спрат да търсят сухопътен кулоар за Азербайджан, който би минавал през арменски район, граничещ с ислямската република.
 Битката за Нагорни Карабах. Как се стигна дотук?  please wait
Източник: svobodnaevropa.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР