Костадинов: Извинете се! Руската църква е собственост на Русия
Лидерът на Възраждане съобщи, че Руската черква в София е благосъстоятелност на Руското посолство.
Той сподели и фотография на нотариален акт.
Ето какво написа той:
" Това е нотариалният акт на съветската черква в София, от който се вижда, че тя е благосъстоятелност на съветското посолство. Тъй като по американските медии в България се разнесе следващата неистина, че не била благосъстоятелност на Русия, в този момент запитвам - ще се извинят ли за лъжата си американските медии, раздухващи антибългарска и антируска агитация, или не? Или вместо това непосредствено ще стартират да приканват за конфискация? "
Руската черква в София е благосъстоятелност на Българската православна черква (БПЦ) и Софийският митрополит би трябвало да се разпореди тя да бъде отключена и да се възстановят богослуженията в нея. Това гласи позиция на Русенския митрополит Наум, оповестена във Facebook, видя БТВ.
Митрополит Наум заяви преди дни, че Руската черква е благосъстоятелност на Българска православна черква:
Причината за позицията на владиката е затварянето на храма по заповед на отстранения предстоятел архимандрит Васиан (Змеев), който беше уличен в шпионска действия изпъден от България.
Митрополит Наум наблюдава историята на Руската черква – от освещаването ѝ до наши дни. По думите му затварянето ѝ от „ странични лица “ е неприемливо.
ЗА СТАТУТА НА ХРАМ „ Сухопътни войски. НИКОЛАЙ ” В СОФИЯ
Относно отправени към нас запитвания за статута на храм „ Св. Николай Мирликийски ” в София, прочут като „ Руската черква ”, бихме желали да споделим с публичната публика следната информация, с която разполагаме за този молитвен дом.
Храмът е издигнат с благословението на Св. Синод на Българската православна черква като легационна черква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. „ Раковски ” и ул. „ Московска ”.
Осветен е на 11 ноември 1914 година от нашия приснопаметен предходник и тогавашен председателстващ Св. Синод в София Доростолски и Червенски митрополит Василий (1847-1927), като в богослужението не са взели участие съветски архиереи, поради схизмата в която БПЦ се е намирала.
Припомняме, че съветски архиереи не са взели участие и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 година по същите аргументи.
След 1917 година храм „ Св. Николай ” е обслужвал богослужебните потребности на съветската емиграция в София, отпред с архиеп. Серафим Соболев, а от 1936 година по гледище на руското държавно управление църквата се лишава от съветските емигранти и се предава на българското държавно управление, което от своя страна го предава на Българската православна черква, под омофора на Софийския митрополит (1).
През 1944 година храмът е мощно развален, като през 1945/1946 година е реставриран от Софийската митрополия, а в него през идващите години са назначавани разнообразни български свещенослужители-ефимерии, а дружно с тях са служили и съветски духовници-белоемигранти, непрекъснато пребиваващи в страната ни след Октомврийската гражданска война.
Съгласно решение на Св. Синод на Руската православна черква от 10 ноември 1952 година, прот. № 8, всички други съветски православни енории, манастири и клир в България, минават в пълномощия и притежание на Българската православна черква (2).
Отново по решение на РПЦ, през м. ноември 1953 година в някогашната легационна черква „ Св. Николай ” в София е намерено подворие, с представителни функционалности, като ефимериите в него не престават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската черква стартира да изпраща от време на време собствен формален представител.
През 1977 година в него са приключени следващите реставрационни работи, а през 1981 година по случай честването на 1300 години от основаването на българската страна, е позлатен и интериорът на храма (3).
През последните години българските свещеници-ефимерии по неразбираеми за нас аргументи бяха поредно отстранени от този храм, което кардинално е неуместно, заради събитието че функционалностите му имат единствено и само внушителен темперамент. И надлежно, неговата материална благосъстоятелност не може и не би следвало да бъде считана за съветска, поради изброеното нагоре, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска благосъстоятелност, защото характерът на двете подвория е взаимен.
Считаме, че заключването на храм „ Св. Николай ” от странични лица е неприемливо, като следва Софийският митрополит незабавно да се разпореди той да бъде отворен, като се възстановят навреме и богослуженията в него.
Той сподели и фотография на нотариален акт.
Ето какво написа той:
" Това е нотариалният акт на съветската черква в София, от който се вижда, че тя е благосъстоятелност на съветското посолство. Тъй като по американските медии в България се разнесе следващата неистина, че не била благосъстоятелност на Русия, в този момент запитвам - ще се извинят ли за лъжата си американските медии, раздухващи антибългарска и антируска агитация, или не? Или вместо това непосредствено ще стартират да приканват за конфискация? "
Руската черква в София е благосъстоятелност на Българската православна черква (БПЦ) и Софийският митрополит би трябвало да се разпореди тя да бъде отключена и да се възстановят богослуженията в нея. Това гласи позиция на Русенския митрополит Наум, оповестена във Facebook, видя БТВ.
Митрополит Наум заяви преди дни, че Руската черква е благосъстоятелност на Българска православна черква:
Причината за позицията на владиката е затварянето на храма по заповед на отстранения предстоятел архимандрит Васиан (Змеев), който беше уличен в шпионска действия изпъден от България.
Митрополит Наум наблюдава историята на Руската черква – от освещаването ѝ до наши дни. По думите му затварянето ѝ от „ странични лица “ е неприемливо.
ЗА СТАТУТА НА ХРАМ „ Сухопътни войски. НИКОЛАЙ ” В СОФИЯ
Относно отправени към нас запитвания за статута на храм „ Св. Николай Мирликийски ” в София, прочут като „ Руската черква ”, бихме желали да споделим с публичната публика следната информация, с която разполагаме за този молитвен дом.
Храмът е издигнат с благословението на Св. Синод на Българската православна черква като легационна черква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. „ Раковски ” и ул. „ Московска ”.
Осветен е на 11 ноември 1914 година от нашия приснопаметен предходник и тогавашен председателстващ Св. Синод в София Доростолски и Червенски митрополит Василий (1847-1927), като в богослужението не са взели участие съветски архиереи, поради схизмата в която БПЦ се е намирала.
Припомняме, че съветски архиереи не са взели участие и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 година по същите аргументи.
След 1917 година храм „ Св. Николай ” е обслужвал богослужебните потребности на съветската емиграция в София, отпред с архиеп. Серафим Соболев, а от 1936 година по гледище на руското държавно управление църквата се лишава от съветските емигранти и се предава на българското държавно управление, което от своя страна го предава на Българската православна черква, под омофора на Софийския митрополит (1).
През 1944 година храмът е мощно развален, като през 1945/1946 година е реставриран от Софийската митрополия, а в него през идващите години са назначавани разнообразни български свещенослужители-ефимерии, а дружно с тях са служили и съветски духовници-белоемигранти, непрекъснато пребиваващи в страната ни след Октомврийската гражданска война.
Съгласно решение на Св. Синод на Руската православна черква от 10 ноември 1952 година, прот. № 8, всички други съветски православни енории, манастири и клир в България, минават в пълномощия и притежание на Българската православна черква (2).
Отново по решение на РПЦ, през м. ноември 1953 година в някогашната легационна черква „ Св. Николай ” в София е намерено подворие, с представителни функционалности, като ефимериите в него не престават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската черква стартира да изпраща от време на време собствен формален представител.
През 1977 година в него са приключени следващите реставрационни работи, а през 1981 година по случай честването на 1300 години от основаването на българската страна, е позлатен и интериорът на храма (3).
През последните години българските свещеници-ефимерии по неразбираеми за нас аргументи бяха поредно отстранени от този храм, което кардинално е неуместно, заради събитието че функционалностите му имат единствено и само внушителен темперамент. И надлежно, неговата материална благосъстоятелност не може и не би следвало да бъде считана за съветска, поради изброеното нагоре, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска благосъстоятелност, защото характерът на двете подвория е взаимен.
Считаме, че заключването на храм „ Св. Николай ” от странични лица е неприемливо, като следва Софийският митрополит незабавно да се разпореди той да бъде отворен, като се възстановят навреме и богослуженията в него.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ