Лидeрът нa твърдoлинeйнaтa дecницa в Изрaeл Нaфтaли Бeнeт по-рано днес

Лидeрът нa твърдoлинeйнaтa дecницa в Изрaeл Нaфтaли Бeнeт по-рано през днешния ден oбяви пoдкрeпa зa „ прaвитeлcтвo нa прoмянaтa “ и кaзa, чe щe ce oпитa дa cъcтaви кoaлиция c прoтивницитe нa миниcтър-прeдceдaтeля Бeнямин Нeтaняху.

Бeнeт, кoйтo ръкoвoди фoрмaциятa „ Яминa “, кaзa нa прeдaвaнa пo тeлeвизиятa прecкoнфeрeнция, чe щe рaбoти зa cъcтaвянe нa прaвитeлcтвo нa нaциoнaлнoтo eдинcтвo c oпoзициoнния лидeр Яир Лaпид.

Тoй зaяви, чe e взeл рeшeниeтo, зa дa нe пoзвoли дa ce cтигнe дo пeти пoрeдни избoри в Изрaeл зa мaлкo пoвeчe oт двe гoдини.

Както е известно, слeд чeтири пocлeдoвaтeлни пaрлaмeнтaрни избoри бeз убeдитeлeн пoбeдитeл в рaмкитe нa двe гoдини, 28-днeвният мaндaт зa oпoзициoнния лидeр Яир Лaпид дa фoрмирa нoвo прaвитeлcтвo изтичa в cрядa.

Провокирани от днешната политическа развръзка в Израел, въпреки и към момента не крайна, от ФАКТИ се свързахме с политолога доктор Мартин Табаков, който бе общителен да отговори на нашите въпроси.

- Г-н Табаков, намирате ли прилики сред Израел и България в подтекста на това, че след дълги ръководства – това на Нетаняху и това на Борисов, в и двете страни се усеща политическа рецесия, въпреки и мащабите да са разнообразни на този стадий?

- Има аналогия сред Бойко Борисов и Бенямин Нетаняху в посока на това, че и двамата разрешиха прекомерно доста и прекомерно разнообразни хора да се обединят против тях. И в българското, и в израелското общество главният въпрос за политическата идентификация минава сега през този за личността – „ за” или „ против” Борисов в първия случай, „ за” или „ против” Нетаняху във втория.

Друго подобие след властовите хронологии на двамата е тематиката за корупцията. Актуален въпрос освен в България, само че и в Израел, асоциирана съответно с Нетаняху. Но тук идва и разликата в двата случая: даже последователи на Ликуд и на израелския министър-председател съответно ще ви кажат, че са наясно с корупцията в страната, само че я одобряват като самобитна рационална цена, против която обаче получават умело ръководство, осигуряващо национална сигурност на страната и икономическа такава на жителите ѝ. Да, несъмнено, Нетаняху също прибягваше до популизма, само че при него, за разлика от българския случай, популизмът бе десерт, не главното ядене. В Израел първо се вземаха верните решения, след това – известните.

Има и друга разлика, само че този път касаеща опозициите на Борисов и Нетаняху: тази в Израел показва, че има подготвеност освен да изиска властта, само че и да я упражнява – било в коалиция с Нетаняху (по образеца на Бени Ганц досега), било в коалиция без Нетаняху (каквато коалиция е съвсем подготвена към момента). Но до момента в който в Израел се разискват всички сюжети, в България се изключват всички благоприятни условия. Може би съображение за последното е, че за попадането в Кнесета отношение имат опитът и отговорността, а освен случайността.

- Изглежда в Израел въпреки всичко ще се стигне до „ държавно управление на смяната “ – единствено и единствено, с цел да бъде отхвърлен Бенямин Нетаняху от изпълнителната власт. Какво значи това за самата страна Израел, само че и за заобикалящия страната свят?

- Израел без Нетаняху би било най-сериозната смяна в тектониката освен на въпросната страна, само че и за района. Ако позволите такова лирично отклоняване, Биби е последният огромен политик в международен мащаб, а ликудниците са 13-то израилско племе. Но този кабинет, който вероятно ще наследи ръководството на Нетаняху, ще се опита да „ стъпи” на положителното от последните години – това е оправянето с рецесията с Ковид-19 и нормализацията на връзките на Израел с редица арабски страни (ОАЕ, Бахрейн, Судан, Мароко). Първият огромен тест за новото държавно управление, в случай че се стигне до него, ще бъде отношението му към договарянията и резултатите от тях сред американците и иранците за връщането на Съединени американски щати в така наречен Ядрена договорка. Разбира се, това ново държавно управление ще бъде тествано и от всяка една ракета, изстреляна от Ивицата Газа.

- Това държавно управление ще бъде политически миш-маш, казано на диалект. От ляво, през центъра, та до крайнодясното. Може ли това да обуслови една възможна негова „ бърза гибел “?

- Правителството на „ Орел, рак и щука”, което се пробва да измести Нетаняху. Тази изпълнителна власт няма да мисли в небосвод на години, а на месец за месец. Пълен мандат наподобява доста мъчно изпълним. Приоритет за държавното управление ще бъдат относително неутралните тематики, доколкото такива съществуват в страната, тъй като даже имунизацията не се посрещаше еднопосочно в обществото (покрай съображенията на ултра-ортодоксалните евреи).

- Ако приемем, че този сюжет е вероятен, то би ли могъл той да докара до завръщането на Ликуд и Нетаняху „ на бял кон “, и то със доста по-голям картбланш в обществото, усетило преди този момент минусите на„ шарено държавно управление “?

- Никого не бих посъветвал да зачертава политически Нетаняху. Биби към този момент е губил власт и след това се е завръщал отпред на Израел. Но в тази ситуация има условия от проблематично естество за израелския министър-председател. Такова, да вземем за пример, е това, че дясното в страната стана по-голямо от Ликуд и Нетаняху. На първите избори от този цикъл през последните към този момент над две години, Авигдор Либерман счупи мостовете си с Ликуд. На тези избори това направи, първо, Гидеон Саар, а след него и Нафтали Бенет. В Израел към този момент се утвърждава и заздравява дясно, което е оттатък контрола на Нетаняху. Да, Ликуд продължава да бъде най-голямата дясна партия, само че дясното към този момент е по-голямо от Ликуд.

Вторият проблем за Нетаняху е този, че той очевидно избра да остане отпред на Ликуд пред това Израел да има дясно държавно управление. Понеже подобен десен кабинет с Ликуд, само че без Нетаняху, бе вероятен с поддръжката на Бенет и Саар. Явно обаче Биби не бе склонен на подобен сюжет. Оттук говоренето на Биби, че Нафтали Бенет и Гидеон Саар са попречили съставянето на десен кабинет, е правилно, по този начин както е правилно същото и в противоположна посока.

В последната година Нетаняху води две борби и ги завоюва: тези с Ковид-19 и с Хамас. Но, парадоксално, Биби е на път да загуби достъпа си до властта не от лявото и центъра, а от дясното и от личното си минало (Либерман, Саар и Бенет бяха ликудници, които Нетаняху изгони от партията).

От друга страна, главният коз в интерес на Нетаняху, който ще актуализира непрестанно властовите благоприятни условия на Биби, ще бъде точно тази прекомерна различност на съставените елементи, сглобяващи „ държавното управление на промяната”. Друг прикрит коз за Нетаняху е този, че той има негласни съдружни сътрудници измежду службите на страната.

- Очаквате ли антинетаняху блокът да продължи неговата – на Нетаняху, външна политика?

- По отношение на иранския вектор на външната политика на Израел чакам известно усмиряване на нещата. В новия кабинет на страната ще има задоволително доста „ ястреби” по отношение на Техеран, само че ще има и значително сили, които биха предпочели известно усмиряване на връзките с Иран (Мерец и Ра’ам, както и Лейбър под управлението на новия си председател). По отношение на арабския вектор, няма логичност новият кабинет да трансформира каквото и да е – Тел Авив бонифицира от Авраамските спогодби. Отношенията със Съединени американски щати няма да се влошат, а в случай че въобще се трансформират, ще е в положителна посока, предвид на това, че и в американската, и в израелската администрации ще съвпаднат по време не десни съставни елементи. Промяната в Израел е опция и за Европейски Съюз, доколкото Биби Нетаняху водеше политика на „ разделяй и владей” по отношение на Европа, участвайки в разнообразни формати като балканския, балтийския, вишеградския.

- В кой аспект най-много очаквате да има компликации в бъдещия израелски съдружен формат, формиран от десни, леви, центристи, сред които и арабски националисти в страната?

- Безспорно това ще са всички вероятни измерения на израелско-палестинския въпрос. Например, политиката на заселничество на Израел в Западния бряг, касаещо връзките на Тел Авив с Фатах, или непрекъснатата заплаха от военна ескалация сред Израел и Ивицата Газа, касаеща връзките на Тел Авив с Хамас и Палестински ислямски джихад. Тук даже не слагаме огромната риба в тигана: опцията за напредване на концепцията за два народа, две страни, тъй като във връзка с нея няма да има консенсус в самото израелско държавно управление, камо ли да се стигне до подобен сред него и Палестинската автономност.

- Има ли качествата Яир Лапид (лидер на партия „ Йеш Атид “ – в превод „ Има бъдеще “) да бъде толкоз сполучлив водач за страната Израел, колкото беше Бенямин Нетаняху в годините обратно?

Яир Лапид има едно качество, което се среща доста рядко измежду политиците по принцип. Това качество е следното: той може да се огледа в профил и да оцени относително обективно достолепията и минусите си. В този ред на мисли смятам, че освен аз, само че и самият Яир Лапид си дава ясно сметка, че премиерското място и той могат да съществуват дружно, само че тази релация не би била обезателно безпроблемна. Как да го кажа другояче: министър-председателският стол не може да лепне на меката тъкан на Лапид по метода, по който това се случваше с Нетаняху.

Никак неслучайно в границите на последната предизборна акция в страната, макар че бе главната опозиционна мощ на Ликуд и Нетаняху, Яир Лапид въобще не се изкушаваше да стартира себе си като идващия министър председател на страната. За разлика от други политици, които, въпреки и имащи надалеч по-скромни резултати, предявяваха обществено сходни упоритости. В подтекста на съставянето на ново държавно управление, макар че Яир Лапид бе главната движеща мощ в този развой и е ръководител на най-голямата партия, насочена против Нетаняху, той е подготвен да отстъпи в началото премиерското място на Нафтали Бенет. За всичко това Лапид заслужава почитание и като че ли удостоверява думите му, че за него главен приоритет е отстраняването на Биби, а не това той да бъде министър-председател на Израел.

Но знаете ли, в случай че проявя твърдоглавие в това, което загатнах доскоро, а точно, че евентуалният нов кабинет на Израел ще има по-скоро пай, в сравнение с дълъг небосвод, то просто може да не се стигне досега, в който Нафтали Бенет да отстъпи мястото си на Яир Лапид като министър-председател. Това значи, че ще би трябвало да проявим самообладание, до момента в който се ангажираме с възможни съпоставения сред Нетаняху и Лапид.