Лидерът на ПЕС и бивш премиер на България Сергей Станишев

Лидерът на ПЕС и някогашен министър председател на България Сергей Станишев разгласява "Помагало за читатели на стенограмата от КСНС ". Във фейсбук той направи коментар дали стенограмата от КТБ в действителност разкрива отговорите на значимите въпроси, които обществото чака. Станишев регистрира, че разсекретавянето на стенограмата е било дълго чакано. По думите му това е имало разногласия, които са нагнетили упованията, само че в действителност е последвало отчаяние. Според обясненията на Станишев - на съвещанието на КСНС съвсем не става дума за КТБ. "Коментира се банковата система като цяло, Българска народна банка упорства да се приказва с медиите, да се криминализират офанзивите против банки, ГЕРБ желаят оставки – най-много на финансовия министър. И сякаш повече се приказва за предварителните избори ", регистрира водачът на ПЕС. "Усещането ми като директен участник в тези процеси? Това са едни от най-драматичните събития в моя живот. Ясно осъзнавах чудовищната заплаха върху страната ни да се срути сюжетът от 1996 ", споделя още Станишев. Той разгласява и 9 точки, които би трябвало да улеснят читателя. Ето ги и тях без публицистична интервенция: 1. Ситуацията към КТБ се разви в условия на политическа рецесия, когато беше ясно, че държавното управление си отива. На 25 май 2014 година се организираха избори за Екологичен потенциал, които бяха извоювани от ГЕРБ. На 5 юни ръководителят на Движение за права и свободи Лютви Местан разгласи няколко благоприятни условия за предварителни избори – края на 2014 година, пролетта на 2015 година и взаимно с локалните избори през октомври 2015 година Съобщи и желания от Движение за права и свободи вид – декември 2014 година По този метод той постави завършек на кабинета Орешарски. На 6 юни като водач на Българска социалистическа партия се разгласих за бързи избори, тъй като при липса на поддръжка от двете партии, застанали зад него, работа на кабинета би била мъка. На 17 юни 2014 година, на изключително съвещание на КСНС, беше реализирано съглашение изключителните парламентарни избори да се проведат в интервала 28 септември – 12 октомври 2014 година 2. Масовото изтегляне на влогове от КТБ се разви в интервала 16-20 юни 2014 година, когато банката е изплатила близо 900 млн. лева На 20-ти юни КТБ беше сложена от Българска народна банка под специфичен контрол. През идната седмица аналогична суматоха настигна ПИБ. За един ден, на 27 юни, от банката са изтеглени 787 млн. лева И към 15 часа управлението й взема решение да затвори офисите и да спре изплащанията. В същите дни доста нарастват тегленията и в други банки, изключително с български притежатели. Страната се изправи пред заплахата от верижна реакция и срив на банковата система. 3. През тези дни представителите на Българска социалистическа партия водехме голям брой диалози с държавното управление, Българска народна банка, финансови и стопански специалисти за намиране на вярно решение. Имаше деен контакт и с Европейска комисия за опцията за оказване на държавна помощ на банковата система. Ядрото на тези диалози от страна на Българска социалистическа партия бяхме аз, ръководителят на Народното събрание Михаил Миков и проф. Румен Гечев. 4. Без подозрение, паралелно с това са протичали разисквания и в другите партии, както и съвещания сред тях и Българска народна банка. На 27 юни водачът на ГЕРБ Бойко Борисов декларира, че не желае да е Нострадамус, само че идва апокалипсис и страната банкрутира. 5. Всъщност, решаваща е срещата в Българска народна банка на 29 юни 2014 година с присъединяване на представители на политическите сили, държавното управление и комерсиалните банки. Именно стенограмата от тази среща би трябвало да се разсекрети, с цел да се направи справедлив прочит на събитията тогава. На нея управлението на Българска народна банка показва разновидността "банкова почивка " като главен и неминуем. Той е подсилен от ГЕРБ, Движение за права и свободи. От страна на Българска социалистическа партия взе участие Румен Гечев, който има явен мандат и безапелационни причини срещу "банковата почивка " и отхвърли ни да се свика изключително съвещание на Народното събрание. Срещу тази случка се афишират и представители на комерсиалните банки, измежду които Светослав Гаврийски и Левон Хампарцумян. 6. Очевидно е, че разновидността "банкова почивка " освен е бил обсъждан, само че беше на крачка от осъществяване, в случай че не беше позицията на Българска социалистическа партия и комерсиалните банки, които осъзнаха, че стават заложници на политически сюжет. Дори е бил квалифициран законопроект, който Народното събрание да гласоподава в неделя вечерта! На всички тези разисквания не беше показана аргументирана идея с какво "банковата почивка " би нараснала доверието, какъв брой време би траяла – два дни, седмица, месец, какво се случва с икономическия живот, какво става след отварянето на банките и така нататък Впрочем, оставям на фантазията Ви какво би последвало, в случай че „ по нощите “ в неделя парламетът вземе сходно решение! 7. За благополучие, този злокобен сюжет бе провален. Губещи от него щяха да бъдат милиони българи – техните спестявания, българските компании – поради парализиране на целия икономически живот. Съвсем евентуално валутният ръб и курсът на националната валута щяха да се срутен. Неслучайно, като излишък от този сюжет и на съвещанието на КСНС приказват за договаряния с МВФ. Като резултат – стопанска система и витален стандарт на хората в руини, а Българска социалистическа партия политически заличена като позволила икономическа злополука. Печеливши щяха да бъдат ГЕРБ като главен конкурент на Българска социалистическа партия. По време на срещата в Българска народна банка в един миг е казано, че след "банковата ваканция” ще има ново държавно управление. Забележете, още в оня парламент! От този срив щяха да завоюват и компании, които не могат да обслужват заеми, тъй като при срив на лв. и отговорностите биха се обезценили. 8. Целта на Българска социалистическа партия на КСНС беше всички институции и политически сили да застанат с единна позиция зад стабилността на банковата система, което да разреши да се подхващат нужните на практика ограничения. От стенограмата стана изтъкнат един пазарлък - "няма да клатим банковата система – против избори ". Това в последна сметка и стана. Но страната избегна доста заплашителен вид. 9. Още същия ден – на 29 юни 2014 година българското държавно управление изиска, а Европейска комисия позволи държавна помощ в поддръжка на банковата система с 3,3 милиарда лева На 30 юни беше издадена емисия Държавни скъпи бумаги в размер 1.2 млрд.лв. Всички банки отвориха и нямаше опашки от уплашени хора. Вестниците излязоха със заглавия "Банковата рецесия свърши ".