Слави Трифонов с емоционален пост за загиналите в Кербала: Поклон! Нищо не е забравено!
Лидерът на " ИТН " Слави Трифонов показа в обществената мрежа прочувствено видео от визитата си в Ирак. Повод за поста му е тъжната годишнина от атентата в Кербала, при който България даде пет свидни жертви.
Ето какво написа по този мотив Трифонов в обществената мрежа:
" Днес се навършват 20 години от атентата в Кербала/Ирак, в който починаха българските военнослужещи (майор Георги Христов Качорин, старши лейтенант Николай Ангелов Саръев, офицерски претендент Иван Христов Инджов, офицерски претендент Антон Валентинов Петров и офицерски претендент Свилен Симеонов Киров), а 27 други български военни бяха тежко ранени.
Една седмица преди този атентат аз бях там, дружно с няколко мои сътрудници. Всъщност, се приземих с хеликоптер “Блек Хоук ” навръх мястото, където на днешния ден камион цялостен с гърмеж и двама самоубийци в него експлоадира и умъртви нашите хора и рани още 27 от тях. Искам да ви кажа за възприятието, което изпитах сега, в който се приземих и слязох от хеликоптера. Моментално бях обкръжен от група мъже, облечени с маскировъчни униформи, с бронежилетки и маски на лицата, които изглеждаха страховито. А няколко индивида със снайпери застанаха в разнообразни направления към мен и моите сътрудници като гледаха през снайперите на пушките.
Аз се почувствах безусловно откачено, изобщо, фактът, че бях там беше откачен и попитах българския офицер, който ме посрещна какви са тези хора. Докато го питах, те ме вкараха вътре в базата и той ми сподели: “Ами това сме ние, българите, българските бойци, просто ви охраняваме. Тук е по този начин. ”
Предавам ви думите му по смисъл, само че пък напълно тъкмо си припомням възприятието, което изпитах. Уверявам ви, изпитах възприятие на горделивост, че българските бойци наподобяват по този начин, държат се по този начин и, изобщо, в действителност наподобяват на военни, които всяват боязън и почит. Въобще не чаках да видя това. След това приказвах с колкото можах повече български бойци, които, общо взето, бяха много сюрпризирани от моето наличие там.
Пиша тези думи, с цел да ви кажа, че българските бойци заслужават почитание и почит, освен в исторически проект, а и в този момент. И доказателство за това, за мен, е това, което аз видях преди 20 години.
Преди малко приказвах с Евгени Димитров, той беше с мен там в Кербала. Казах му “аз ще напиша нещо за това, което усещах тогава, само че желая да пуснем и музика в тяхна чест. Коя да е тя? ” И, Евгени ми сподели: “Има единствено една ария, която може да пуснем в тяхна чест ”.
Дълбок реверанс и почитание към починалите българи в Кербала и откровено състрадание от мен и моите сътрудници към техните фамилии. Нищо не е забравено! "
Ето какво написа по този мотив Трифонов в обществената мрежа:
" Днес се навършват 20 години от атентата в Кербала/Ирак, в който починаха българските военнослужещи (майор Георги Христов Качорин, старши лейтенант Николай Ангелов Саръев, офицерски претендент Иван Христов Инджов, офицерски претендент Антон Валентинов Петров и офицерски претендент Свилен Симеонов Киров), а 27 други български военни бяха тежко ранени.
Една седмица преди този атентат аз бях там, дружно с няколко мои сътрудници. Всъщност, се приземих с хеликоптер “Блек Хоук ” навръх мястото, където на днешния ден камион цялостен с гърмеж и двама самоубийци в него експлоадира и умъртви нашите хора и рани още 27 от тях. Искам да ви кажа за възприятието, което изпитах сега, в който се приземих и слязох от хеликоптера. Моментално бях обкръжен от група мъже, облечени с маскировъчни униформи, с бронежилетки и маски на лицата, които изглеждаха страховито. А няколко индивида със снайпери застанаха в разнообразни направления към мен и моите сътрудници като гледаха през снайперите на пушките.
Аз се почувствах безусловно откачено, изобщо, фактът, че бях там беше откачен и попитах българския офицер, който ме посрещна какви са тези хора. Докато го питах, те ме вкараха вътре в базата и той ми сподели: “Ами това сме ние, българите, българските бойци, просто ви охраняваме. Тук е по този начин. ”
Предавам ви думите му по смисъл, само че пък напълно тъкмо си припомням възприятието, което изпитах. Уверявам ви, изпитах възприятие на горделивост, че българските бойци наподобяват по този начин, държат се по този начин и, изобщо, в действителност наподобяват на военни, които всяват боязън и почит. Въобще не чаках да видя това. След това приказвах с колкото можах повече български бойци, които, общо взето, бяха много сюрпризирани от моето наличие там.
Пиша тези думи, с цел да ви кажа, че българските бойци заслужават почитание и почит, освен в исторически проект, а и в този момент. И доказателство за това, за мен, е това, което аз видях преди 20 години.
Преди малко приказвах с Евгени Димитров, той беше с мен там в Кербала. Казах му “аз ще напиша нещо за това, което усещах тогава, само че желая да пуснем и музика в тяхна чест. Коя да е тя? ” И, Евгени ми сподели: “Има единствено една ария, която може да пуснем в тяхна чест ”.
Дълбок реверанс и почитание към починалите българи в Кербала и откровено състрадание от мен и моите сътрудници към техните фамилии. Нищо не е забравено! "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ