Унизително за Главчев: Бойко Борисов показа, че той е кукловодът
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов по един много безпардонен метод сподели, че точно той е кукловодът на служебното държавно управление. През медиите заръча на премиера да смени външния министър Стефан Димитров с един от двамата си партийни зам.-председатели Даниел Митов. Нито един министър председател не е бил поставян в такава унизителна обстановка като Димитър Главчев, и то в самото начало на мандата му - да извърши заръката на някогашния си партиен водач под ултиматума, че ще го принуди да се съобрази с повелята му. Главчев, който така и така е лишен от лично политическо обаяние, за часове извърши заръката. Остава Румен Радев, който по всякакъв начин се дистанцира от служебния кабинет, да влезе в ролята на президент-нотариус и да ратифицира с декрет волята на Борисов.
Колко е значима твърдата ориентировка към НАТО и Съединени американски щати
Въпреки обществената " рекомендация " за промяна на външния министър, Борисов не беше доста съответен за основанията - Димитров бил променял доктрината, която имали Министерство на външните работи, МО и ГЕРБ. От подтекста на думите на водача на ГЕРБ се разбра, че - за разлика от военния министър Запрянов - Димитров не е задоволително проукраински и пронатовски член на кабинета. На всичко от горната страна Борисов освети като министър на ГЕРБ и о.з. военачалник Запрянов - и че бил предложил, неразбираемо на кого, в служебното държавно управление да останат Мария Габриел като външен министър и Асен Василев като финансов. Няма потребност да признава очевидното - че самият длъжностен министър председател е също негов персонален кадър, освен тъй като е бил народен представител и ръководител на Народното събрание от ГЕРБ, а тъй като стремително извърши настояването на Борисов за смяна на върха в Министерство на външните работи.
Какво ни споделя тази нервна и директна интервенция на водача на ГЕРБ в служебния кабинет? На първо място той заявява, че му е извънредно значима пронатовската и проамериканска ориентировка. Затова споделя за Запрянов, че нямало да мръдне от натовските позиции и фантастично се представял за Украйна. Е, остава неуточнен въпросът каква е и неговата отговорност като зам.-министър на Тодор Тагарев в забавянето на БТР-ите за Украйна. Даниел Митов пък ще бъде още по-голяма гаранция за този корав проатлантически курс, доколкото биографично и политически той минава за един от най-доверените хора на Съединени американски щати в България. Атлантизмът е единствената останала легитимация на Борисов след неуспеха на ръководството на " сглобката ". И в случай че отвъдокеанският напън тя да не се разтури се е оказал просрочен или несполучлив с неуспеха на ротацията, той сигурно ще продължи и отсега нататък, а за омекотяването му е уместно отпред на Външно да е най-отвъдокеанският човек в ГЕРБ. Това е значимо и за самия Борисов в персонално качество, в това число когато на дневен ред е преразглеждане на успеваемостта на глобите " Магнитски ".
Какъв обаче ще е вътрешнополитическият резултат от тези дейности на Борисов? Първият е, че служебното държавно управление към този момент дефинитивно е разкрито като квази-кабинет на ГЕРБ. А при настоящ парламент това дава опция на някогашните сътрудници в ръководството и на опозицията да го вземат на мушка в предизборната акция. Евроатлантическите политики, по които няма да има разминаване с ПП-ДБ и Движение за права и свободи, няма да са задоволителни, с цел да може ГЕРБ да излезе от кръговата защита по всички останали, основно изборни, въпроси.
Президентът Радев е пред тежка алтернатива
На второ място, Румен Радев е подложен в тежка обстановка. Смятан на Запад и от евроатлантиците в България за проруски президент, Радев мъчно може да издаде декрет за един пронатовски ястреб. Освен това в случай че го направи, ще стане също подвластен от волята на Борисов, въпреки официално предлагането за промяната на външния министър да е от премиера Главчев. И ще затвърди съмненията, че към този момент има топла политическа връзка сред него и ГЕРБ.
Ако пък забави указа или откаже да го издаде, президентът се трансформира в съпротива на служебното държавно управление, а България още веднъж ще се озове с две външни политики - една на президента и външния министър Димитров, който при неиздаден декрет остава на поста си, и една на премиера Главчев посредством водача на ГЕРБ Борисов.
Както обаче постоянно става в такива случаи - приказва не президентът, а вицепрезидентката, от думите на която излиза наяве, че Радев не е склонен с тази алтернатива. Йотова съобщи, че претекстовете за промяната на министър Димитров, който е бил на поста напълно малко време, са несериозни и че големият минус на този длъжностен кабинет е, че не се знае кой носи отговорността за него. При всички положения президентът най-малко ще се възползва от случая да покаже още веднъж какъв брой нескопосани са били измененията в конституцията, които орязват пълномощията му по отношение на служебното държавно управление. И да натрупа актив като притежател на политическа опция, хранеща се от напрежението, което продължава да се покачва и за което става все по-неясно дали ще откри утешение след изборите.
Колко е значима твърдата ориентировка към НАТО и Съединени американски щати
Въпреки обществената " рекомендация " за промяна на външния министър, Борисов не беше доста съответен за основанията - Димитров бил променял доктрината, която имали Министерство на външните работи, МО и ГЕРБ. От подтекста на думите на водача на ГЕРБ се разбра, че - за разлика от военния министър Запрянов - Димитров не е задоволително проукраински и пронатовски член на кабинета. На всичко от горната страна Борисов освети като министър на ГЕРБ и о.з. военачалник Запрянов - и че бил предложил, неразбираемо на кого, в служебното държавно управление да останат Мария Габриел като външен министър и Асен Василев като финансов. Няма потребност да признава очевидното - че самият длъжностен министър председател е също негов персонален кадър, освен тъй като е бил народен представител и ръководител на Народното събрание от ГЕРБ, а тъй като стремително извърши настояването на Борисов за смяна на върха в Министерство на външните работи.
Какво ни споделя тази нервна и директна интервенция на водача на ГЕРБ в служебния кабинет? На първо място той заявява, че му е извънредно значима пронатовската и проамериканска ориентировка. Затова споделя за Запрянов, че нямало да мръдне от натовските позиции и фантастично се представял за Украйна. Е, остава неуточнен въпросът каква е и неговата отговорност като зам.-министър на Тодор Тагарев в забавянето на БТР-ите за Украйна. Даниел Митов пък ще бъде още по-голяма гаранция за този корав проатлантически курс, доколкото биографично и политически той минава за един от най-доверените хора на Съединени американски щати в България. Атлантизмът е единствената останала легитимация на Борисов след неуспеха на ръководството на " сглобката ". И в случай че отвъдокеанският напън тя да не се разтури се е оказал просрочен или несполучлив с неуспеха на ротацията, той сигурно ще продължи и отсега нататък, а за омекотяването му е уместно отпред на Външно да е най-отвъдокеанският човек в ГЕРБ. Това е значимо и за самия Борисов в персонално качество, в това число когато на дневен ред е преразглеждане на успеваемостта на глобите " Магнитски ".
Какъв обаче ще е вътрешнополитическият резултат от тези дейности на Борисов? Първият е, че служебното държавно управление към този момент дефинитивно е разкрито като квази-кабинет на ГЕРБ. А при настоящ парламент това дава опция на някогашните сътрудници в ръководството и на опозицията да го вземат на мушка в предизборната акция. Евроатлантическите политики, по които няма да има разминаване с ПП-ДБ и Движение за права и свободи, няма да са задоволителни, с цел да може ГЕРБ да излезе от кръговата защита по всички останали, основно изборни, въпроси.
Президентът Радев е пред тежка алтернатива
На второ място, Румен Радев е подложен в тежка обстановка. Смятан на Запад и от евроатлантиците в България за проруски президент, Радев мъчно може да издаде декрет за един пронатовски ястреб. Освен това в случай че го направи, ще стане също подвластен от волята на Борисов, въпреки официално предлагането за промяната на външния министър да е от премиера Главчев. И ще затвърди съмненията, че към този момент има топла политическа връзка сред него и ГЕРБ.
Ако пък забави указа или откаже да го издаде, президентът се трансформира в съпротива на служебното държавно управление, а България още веднъж ще се озове с две външни политики - една на президента и външния министър Димитров, който при неиздаден декрет остава на поста си, и една на премиера Главчев посредством водача на ГЕРБ Борисов.
Както обаче постоянно става в такива случаи - приказва не президентът, а вицепрезидентката, от думите на която излиза наяве, че Радев не е склонен с тази алтернатива. Йотова съобщи, че претекстовете за промяната на министър Димитров, който е бил на поста напълно малко време, са несериозни и че големият минус на този длъжностен кабинет е, че не се знае кой носи отговорността за него. При всички положения президентът най-малко ще се възползва от случая да покаже още веднъж какъв брой нескопосани са били измененията в конституцията, които орязват пълномощията му по отношение на служебното държавно управление. И да натрупа актив като притежател на политическа опция, хранеща се от напрежението, което продължава да се покачва и за което става все по-неясно дали ще откри утешение след изборите.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ