Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов навършва днес 66 години.Борисов е

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов навършва през днешния ден 66 години.
Борисов е най-дълго управлявалият демократично определен министър председател в историята на България. Той влетя в политиката с харизма, помитайки и сини, и червени и остана на върха на страната 9 години, 10 месеца и 14 дни, оглавявайки три държавни управления: първото – от 2009 до 2013 година,второто – от 2014 до 2017 година, и третото – от 2017 до 2021 година

Съдбата му сервира феноменална обществено-политическа кариера, простряла се сред " Осанна " и " Разпни го " - с доста борби и изменничества, с напредък и трагични преживявания. Възхваляван и задържан, обожествяван и нападнат, носен на ръце и обругаван, Борисов изпи докрай чашата на политиката у нас.
Амбициозен, деятелен, диалогичен, Борисов ръководи страната в комплицирана геополитическа конюнктура, с комплицирани европейски сътрудници на открито и постоянно скарани коалициони съдружници вътре. Обвиняват го, че е властнически, само че умее да слуша. Не се тормози да даде заден, когато е видял грешките си.

Не прости изменничества. Не обича подмазвачи. Мрази интриганти. Не е разхитителен, не обича софри, не се блазни от лукса. Каратист, футболист, шахматист, китарист. В богатата си политическа кариера Борисов показа България на три континента - беше в Кремъл и в Белия дом, беше в Риад и в Поднебесната империя, посрещаха го президенти и монарси - на всички места вратите му бяха отворени.

Без да знае езици, събаряше стени и създаваше мостове.
Колкото го харесват, толкоз го и подлагат на критика.
Истината обаче е, че Бойко Борисов е най-реализираният и най-успешният политик в последните 35 години, чиято партия непроменяемо е на върха, а той продължава да е водещият фактор в българската политика, чието лидерсво никой не оспорва.

Следя неговата политическа кариера от 1998 година, когато направих първото си изявление с Борисов като персонален телохранител на Тодор Живков. Оттогава не са преставали срещите ни на касетофон.
Сега ви предлагам едно изявление, оповестено на днешния ден преди 13 години. Избрах го неслучайно... 

13 юни 2012 година
Резиденцията на министър-председателя в Бояна

Между гърмежи, митинги на еколози, гневна съпротива и рязане на ленти съумяваме да се срещнем с Бойко Борисов. Разговорът потегля от оптимизма за автомагистралите, минава през самопризнания за кадрови неточности, с цел да стигне до разочарованията в персоналния живот. Не обича да приказва за тях и доста рядко позволява някой да се рови в душата му. Този път обаче стаяваната болежка изплува... Бърз брак, трагичен бракоразвод, среща и непреживяна към момента разлъка с Цветелина. И онази отчайваща самотност на върха, която може да те смаже, в случай че не си я осмислил като избавление. Борисов тъкмо това е съумял. Вероятно добре е следил самотата на падналия Живков.

Когато направих първото си изявление с Борисов, той беше персоналният телохранител на някогашния Първи. Свален от пиедестала и качен на кладата. Говорихме за политиците, издухани от времето и властта, за отношението на обществото към тях, за изчезналите поучения. „ Аз съм принципен човек. От моите родители знам – който не почита дядо си, и неговите деца няма да го почитат. Никой няма да ни почита, до момента в който самите ние не стартираме да се почитаме като нация и страна “, сподели ми го през лятото на 1998-а. После в годините следих с интерес трансформацията му от охранител до военачалник, от кмет до министър председател. И налагането му като водач. Неоспорим. До степен всички да се съизмерват с него. Още през 2006-а си направи самокритика: „ С партия или без партия, моето име към този момент е институция. Много ми е мъчно, че съм самичък, само че пък за сметка на това съм сполучлив. “ И се оказа прав. Днес нищо в страната не може да се случи без персоналния щемпел на Борисов. От ветото на президента до цъфтежа на блатното кокиче.

Разговорите ни с Бойко постоянно са били откровени. Критикувала съм го. Водили сме и остри разногласия за работата му като кмет, политик и общественик, само че постоянно сме запазвали уважението си един към различен.

Сега ме приема в резиденция „ Бояна “. Неделя по обед. Пред него е цялата преса. И разгънати карти на новите автомагистрали. „ Мерак ми е, като виждам картите – след „ Тракия “ ще излязат лото­вете 1, 2, 3 на „ Струма “, би трябвало да успеем да се преборим и за близо милиард евро в Кресненското дефиле... “ Гледам го и се чудя – не ми ли играе номер. Или в действителност желае да запише името си в историята като строител на България...

– Откъде имаш този хъс за строителство? Не си бил строител нито в младежките години, нито по-късно.
– Как да не съм бил! Аз съм инженер по противопожарна техника и сигурност. И в случай че малко се заровиш, ще видиш, че това е 80% от програмата на ВИАС. Предмети като строителна статика, динамичност, висшите математики, архитектура и сградоустройство, топлопренасяне, стоманобетон са съществени дисциплини във ВИАС. Ние ги изучавахме в цялостния им размер. На нас ни ги преподаваха професорите от ВИАС, те ни изпитваха.

– Едно е да разбираш от строителство, друго е да го изведеш като задача на живота си, като фикс концепция на ръководството, евентуално някакъв ген се е отключил в този момент у теб?
– Не, това не е ген. Осмислил съм го. Като отидеш в някое обитаемо място, хората с горделивост споделят: „ Ето, тука минава римският път! “ Значи римляните първо са създали пътищата, а след това към тях се основава цивилизацията. Като отиде българинът в Европа, защо на първо време цъка с език – за автомагистралите. Когато аз определях своята ориентировка – на Изток или на Запад, се водих от една остаряла българска строителна сентенция. Първо пускаш хората да видиш накъде ще създадат пътека, и след това там строиш тротоара. Ако го направиш встрани, те отново ще минават напреко. Накъде излизат младежите? За Европа и за Америка. Значи това е нашата ориентировка. Какво харесват първо там? Първо инфраструктурата, след това организацията, дисциплината, реда. Ето това вършим и ние сега.

– То било доста просто!
– Знам, че пътищата са артериите на един жив организъм, какъвто е страната. Има ли жп линии, има ли автомагистрали – минават товари, цялата съпътстваща активност към тях основава работни места и потоци от пари и артикули. Затова строителството не е самоцел.

– Някога играл ли си с лего?
– Играл съм си на всичко. Това не е комплицирано. Спортните зали, спортните уреди дават убеденост, самочувствие, мощ на нацията – по тази причина влагаме в спорта. Археологията ни връща в предишното и ни демонстрира каква велика нация сме били, какви неща са се случили в България. Това са ми целите: да извадим предишното, да изградим сегашното и да мислим за бъдещето. За страдание се случи да ръководя хем в рецесия, хем всичко да е едновременно. Ако примерно още Костовото държавно управление беше направило автомагистрала „ Хемус “, след това царят да беше построил автомагистрала „ Тракия “, а Станишев да беше почнал „ Марица “, в този момент на мен щеше да ми остане „ Струма “. А те – нито една, нищо! От 30 години на автомагистрала „ Тракия “ не е подменян асфалтът. Какво му пречеше на Станишев, когато отчиташе 3-4 милиарда остатъци, да преасфалтира автомагистралите, да оправи мостовете, най-малко старите? Какво пречеше?! А в този момент ние в изискванията на рецесия и нови вършим, и би трябвало да оправяме старите.

– Къде сгреши в тези три години от мандата си на министър председател?
− Сгреших с някои кадрови промени, с други закъснях. И в стопанската система, и в опазването на здравето трябваше по-рано и по-енергично да работя. В опазването на здравето сменях, сменях, знаеш ли какъв брой диалози съм провел. Питай Райчинов, питай ген.Тонев, питай Димитров, старите доктори, най-малко 10 пъти съм ги събирал: „ Дайте да намерим подобаващия човек за министър. “ Хайде, първия път Нанев, всички доста го харесаха – той пък прекомерно добър. Хайде, по-късно Ана-Мария, неоспорим потенциал в нейната област, консервативна и прецизна – тя пък не можа да се сработи с медиите. Константинов беше също добър човек, добър експерт, направи ми мощно усещане, като бях в болничното заведение в Кюстендил – само че не можа да осъществя визията си като министър, не можа да упражни нужния надзор. Сега да забележим с Деси (Десислава Атанасова – б.а.) какво ще стане. Делян Добрев трябваше да го сложа още през цялото време като министър. Трайчо Трайков изобщо не трябваше да го поставям на този пост. Идваха хора, споделяха ми какви ли не работи за него, аз до края му имах доверие, само че... и той сподели, че не става. Трябваше доста по-рано да го сменя. Това ми е огромната неточност!

− Моля? Трайчо Трайков ти е огромната неточност!? Изненадана съм. Нали толкоз доста разчиташе на него...
− Много разчитах, да. Виждате в този момент каква е разликата в работата на министерството на стопанската система с времето, когато там беше Трайков.

− Каква?
− Във всяко едно отношение! В административния потенциал, в конкурентоспо­собност – по тези индикатори сме усвоили едвам 6% от един милиард. И за това е отговорен Трайков. И куп други бели направи...

− Кога разбра за тях?
− Аз, като затворя една страница, я затварям дефинитивно, не желая да се връщам...

− Но той сподели, че поради неизплатените отговорности на страната от началото на мандата до момента са банкрутирали 300 000 компании и 450 000 души са станали безработни.

− Дори това, което ми цитираш в този момент – тези числа за банкрутирали компании, е една отвратителна подигравка към Дянков. Да, Трайчо косвено първо атакува Дянков, а след това кабинета. А Дянков го докара в държавното управление, Дянков ми го показа, когато съставяхме кабинета. Преди това бяха говорили с Цветанов. После тримата пристигнаха да ми се показват, да ги изслушам. На кои компании не сме платили? На „ Цанков камък “ ли, където платихме още 160 милиона за селския им път?

− Е, не си ли спомняш за тези 600 милиона отговорности на страната към компании за осъществена работа, които министър Дянков, споделят, още не е издължил до дъно?
− За кои компании не са разплатени, Валерия? За тези, които тройната коалиция подписа и им ги дадоха предплатено? Обади се на Вежди Рашидов да видиш какво е правил Стефан Данаилов – подписва контракти за филми предплатено, без да са обезпечени, и в този момент тези компании идват и споделят: „ Ами ние банкрутираме, тъй като ти не ни даваш пари. “ Същото е и в строителството – ето в този момент по Девин, по Батак, поинтересувах се, за път, струващ 10-12 милиона, са платени предплатено 3 млн., най-вероятно от тях са върнати и рушветите, и в този момент висят със 7-8 милиона. И тези компании споделят: „ Ние ще банкрутираме поради теб. “ Питам: Ама за какво не са ви ги платили в остатъците? Нещо повече. Когато са си правили бюджета, те (предишното правителство) залагат остатък от 6%, с цел да могат да го харчат преди изборите без надзор. Накрая обаче ставаме на минус 5-6% и в действителност разликата в парите набъбва до 11-12%. А всичко е контрактувано авансово. Откъде да ги намерим тия пари, откакто в никакъв случай не са били залагани в бюджета, а във врътките им? Не поради нас банкрутират компаниите! Затова в тази ситуация Трайков приказва нелепости и атакува Дянков.

− Не го ли играе Дянков прекомерно на неприятното ченге? Не събира ли прекомерно доста негативи?
− Нищо не може да направи Дянков, без да го е съгласувал с държавното управление. И триумфите, и неуспехите са общи, на всички. Дянков има една-единствена задача и тя е да пази страната от банкрут или от тръгването по пътя на Гърция, Испания, Португалия. В обстановка, в която Първанов и Станишев щяха да ни хвърлят с всичка мощ, тъй като те споделиха преди две години: дигайте дефицитите. Добре че не се подведохме по акъла им.

− Смяташ ли, че има сюжет за люлеене на държавното управление?
− Не. Всички ги е боязън сега от предварителни избори. Страх ги е да не ми основат претекст, че виждате каква тишина е в политическото пространство. Обаждат се понякога, едвам се знае, че ги има. Само Доган е подготвен за избори. Никой от другите не е подготвен.

− През 2006 година ми беше споделил: „ Аз съм човек, работил с падналите от власт. “ Какво научи от тях – от Живков, от царя?
− Той, царят, доста хубаво го споделяше, че при Тодор Живков съм бил в интервала, когато той „ се е очовечил “. Имаше поради, че е бил под домакински арест и когато ги няма атрибутите на властта, към този момент можеш да си приказваш с него като с елементарен човек. Наблюдавал съм ги и двамата, знам какво е да не си на власт. И съм се учил от тях.

− Каква е разликата сред индивида на власт и индивида, паднал от власт.
− В България е жестока! Страшно е, като слезеш от власт. Ето най-пресния образец – Първанов изкара на повърхността всички тези хора, които в този момент са на върха в Българска социалистическа партия, в най-тежкото време за Българска социалистическа партия ги постави на власт, най-после им направи коалиция, с цел да стане Станишев министър председател. Кога Доган щеше да го пусне на Станишев да стане министър председател, в случай че не беше Първанов? Никога! И в този момент всички видяхме по какъв начин го ошамариха Първанов по жесток метод.

− Имунизиран ли си от такава обстановка?
− В България, паднеш ли, е жестока работа!

− Мислил ли си си за този миг?
− Това е като гибелта – рано или късно ще пристигна, на всеки ще се случи. Сега не желая да мисля за това. Сега за мен е значимо да устискаме финансовата непоклатимост и да си създадем инфраструктурните планове. Не мога да им се нарадвам – като блесне асфалтът, като видя тревичка засадена, теменужки подредени в профил. Мерак ми е, като виждам картите – след „ Тракия “ ще излязат лотовете 1, 2, 3 на „ Струма “, би трябвало да успеем да се преборим и за близо милиард евро в Кресненското дефиле.

− Дянков или Цветанов? По едно време беше сърдит на Дянков.
− Два темела има сигурността в страната – финансовата и битката с престъпността. И двамата ми вицепремиери се оправят отлично там. Проумял съм, че колкото и да се бориш с престъпността, когато има беднотия и немодернизирана страна, в никакъв случай не може да пребориш тази престъпност. Затова съм си сложил за цел – ускореното строителство и електронното държавно управление ще подсигуряват устойчивия спад на престъпността.

− Станишев към този момент ти направи „ подарък “ за рождения ден – разгласи, че задачата на Българска социалистическа партия е да смъкна ГЕРБ от власт.
− Нормално. Всяка опозиционна партия има това за цел.

− Следиш деликатно опозицията. Защо Първанов не съумя да се върне на партийния връх?
− Първанов направи огромна неточност. Той беше осъден точно поради тази неточност, и то от неговите хора. Десет години никой не му се бъркаше в работата – президент с два мандата за първи път в България, стоеше като крал в безспорен комфорт. Нечуван комфорт! Законът му дава доживотно право на защита, офис, прехрана, единствено да стои на пиедестала си. Вместо това той самичък реши да слезе от него. Година преди да излезе от президентството, потегли против Станишев и стартира да се прави на кандидат-премиер. До този миг медиите му прощаваха всичко, до момента в който обвързваните със Станишев РR компании не се захванаха с него. Тогава и Първанов видя какво ни е било на нас години наред и по какъв начин се изкарват изявления в непознати списания, които да те чернят.

− Искаш да кажеш, че свързани със Станишев РR организации са водили отрицателна акция против Първанов?
− Негативната акция опустоши безусловно Първанов. И това направиха РR организациите на Станишев, които са доста добре дислоцирани в Европа.

− А каква е тъкмо грешката на Първанов?
− Първанов позволи две неточности. Първо, сподели неспокойствие. Той в никакъв случай не е показал, че е припрян. А търпението е доста мощно качество на мъжа. Спокойно можеше да напусне президентството, без да взема страна против ГЕРБ, без да бърза да се връща в Българска социалистическа партия. Трябваше да си почине, да се огледа, да съобщи опит и вероятно след парламентарните избори, в случай че ГЕРБ ги е спечелил отново, да пита има ли отговорен в Българска социалистическа партия. Втората, главната му неточност, е, че подцени неблагодарността на хората. Голяма неточност! Тези, които той мислеше, че са му задължени, че ги е вкарал в огромната политика и те са се издигнали с помощта на него до депутати и до министър председател в това число, в този момент скочиха против него. Истината е, че в случай че Първанов не беше натис­нал да стане тройната коалиция, Станишев нямаше да е министър председател. Но това бързо се не помни и отминава във времето. А пък Станишев демонстрира, че доста бързо се учи на триковете, които в тази партия от основаването до през днешния ден са годни. Даже надмина учителите си. И онзиден като чувам по какъв начин ги е изрязал всичките хора на Първанов от управлението на партията им!... Като актуален необут на един 100 и трийсет годишен клан.

− Като те чувам, май се радваш. Удобно ли е за теб това, което става в Българска социалистическа партия?
− Не, за какво да е комфортно. За мен е по-удобно да има виновни партии. И това е по-хубавото за България. Ако сега ГЕРБ не е този стабилизатор в страната, в случай че ни нямаше нас, ами те, всевъзможни бандити и псевдополитици, щяха да се шамарят по тв студиата, както в Гърция. Последните избори демонстрираха, че в България има доста искащи за такава политика. Ако имаше виновни партии, по доста тематики до момента България можеше да има единна политика и да не се люшка. Макар че един път го демонстрираха – при приемането на тактиката за националната сигурност. Дано не е по този начин инцидентна птичка.

− Но ти си доста внезапен към всички, по какъв начин искаш единодушие?
− Защо да съм внезапен?

− Към никого не подаваш ръка.
− Е, на кого да подам ръка! Хайде да ги изброяваме един след различен. С кого да си подадем ръка?

− Поне вдясно може да подадеш ръка.
− Вдясно на кого? Подадената ръка не е да дадеш едно, две или три министерски или 10 места. Трябва да имаш действителен индивид на хора, които те поддържат.

− Ако Съюз на демократичните сили и ДСБ не влязат в Народното събрание, с кого ще се коалираш при неспособност да съставиш независим кабинет?
− Властта не е самоцел. Българинът към този момент е политически образован. Минаха много прочувствени талази, българинът може да разсъждава прагматично, тъй като и политическата просвета също като образованието се надгражда. Не можем през днешния ден да съдим хората за това по какъв начин са дали своят вот през 90-а, тъй като знаете по какъв начин се гласуваше при Тодор Живков – 99% за партията. Сега могат да разсъждават и ще оценят това, което вършим. Убеден съм! В Португалия българите ми споделиха: „ Не се огъвай, ще стане, мачкай ги тия по този начин, арестувайте всички босове “, което и върша.

− Мигът, когато ти е било най-тежко в тия три години?
− Когато гледах в с.Бисер наводненията и земетресението в гр.Перник. Когато има сходен естествен феномен, тогава се чувстваш безсилен. Макар че видяхте каква голяма работа се свърши по почистването на реките и коритата тази година. Ние свършихме голяма работа и макар всички апокалиптични сюжети, че като се разтопят големите снегове, ще ни пометат, това не се случи. Последните два месеца доста крепко работи държавното управление дружно с кметовете и институциите. Лично съм следил и реките, и язовирите, къде може да се получи пробив.

− Но това не е твоя работа като министър председател! Сякаш страната е на ръчно ръководство! Защо искаш да огрееш на всички места? Дори и блатното кокиче не може без теб да поникне.
− Ама и засаждането на кокичетата е доста значимо. Като отидеш при еколозите, показваш доверие в екоорганизацията. Те ни споделиха: „ Искаме да забележим дали може да ви се има вяра, с цел да не ви стопираме автомагистралите. “ Е, по какъв начин да не отида? Отидох и те видяха, че мога да накарам министърката да ги сади тези кокичета на другото място, с цел да покажем положителното отношение към природата и да демонстрираме, че сме подготвени всяко коренче да спасим. Те подписаха и сега „ Марица “ се строи.

− Това значи, първо, съмнение към министрите и второ – че с цел да се случи нещо в страната, министър председателят би трябвало да постави персонален щемпел. Това е неуместно!
− Валерия, когато някой другар ме ожали по този метод, аз му споделям: „ Изобщо не желая да ме жалиш, тъй като това е пожеланието! “ Ако не ми харесва, има други подготвени незабавно да дойдат на това място. Веднага! Сиреч тук не ме задържа никой принудително. Ако съм изнемощял или в случай че не мога да се оправя, напущам! Но аз го върша всичко това на драго сърце, тъй като виждам резултата от работата си. Защото там, където съм минал по голите ливади, сега има голямо строителство, хиляди хора работят в изискванията на рецесия и 80% от тези пари се заплащат от Брюксел.

− Бизнесмени са на мнение, че ние сме чист донор на Брюксел!
− Бяхме, само че към този момент не сме. За първи път тази и предходната година почнахме да усвояваме повече пари от Брюксел, в сравнение с са ни таксите. Ако построим и този скоро­стен път от Русе до Свиленград, през нас ще минава целият трафик на Европа до Азия. Така че въобще не съм за жалене. Понесъл съм си самичък кръста по лично предпочитание. Ако искаш да си на този пост, не 24, а 25 часа би трябвало да работиш на цялостни обороти – от А до Я.

− Очаква се юлският отчет на Еврокомисията да е сериозен. Как ще реагираш?
− Кой споделя това?

− Предварителните сондажи са, че ще бъде доста сериозен, и по тази причина пред­приемате с Цветанов шумни полицейски акции.

− Хайде да забележим защо ще е сериозен отчетът, както казваш. За това, че приехме най-силния закон за конфискация на имуществото, добито по незаконен метод, в Европа ли? За това, че новият Висш съдебен съвет ще избира основния прокурор по допустимо най-прозрачната процедура? За това, че задържахме най-търсени уредници на незаконни групи в света, освен тук? За това, че в изявленията си шефовете на Европол, на Централно разузнавателно управление на САЩ, на ФБР, на Сикрет сървис, шефовете на Дирекция „Информация и архив" (на МВР) ни поздравяват за борбата с престъпността? Откъде накъде такова самочувствие за неприятен отчет? Кой ще ми написа слаба оценка? Я да забележим Холандия ли ще ни напише слаба оценка, или кой? Кой е по-добре в Европейски Съюз от България сега? Те да си оправят фискалните дефицити. Да спрат да тичат да вземат пари и да задължават с това цяла Европа, с което ни подвигат цената на еврооблигациите. И те ще ни пишат слаба оценка! Айде, бе! За всичко, което е направено, ние сме си заложили живота! С мене към този момент доста по-различно се приказва в Брюксел, като ги попитам: „ Колега, какъв брой тона кокаин сте задържали вие? Колко тона хероин или синтетика? Да ви чуя! “ Ми, фа, сол, ла го знам и аз. Ни-кол-ко!

− Казват, че са охладнели връзките ти с Меркел?
− Кой споделя тия неща?

− Наблюдателни репортери в Брюксел.
− На последната ни обща среща канцлерът, като ме видя, от едната част на залата пристигна на другата да ме разцелува. Възможно най-хубави връзки имаме с Германия и неслучайно Европейска комисия махна процедурата по свръхдефицит единствено на България и на Германия. Ние с Меркел сме пример на финансова дисциплинираност. Много ги е гняв мнозина за това. И аз съм уверен, че отчетът ще бъде добър по простата причина, че ние си свършихме до този миг добре работата. И Брюксел го знае.

− Какво ще си подариш за рождения ден?
− За наслада тъкмо Южната дъга на Околовръстния път излиза на 13-и. Първо ще я открия и след това ще отида на Министерски съвет. А на 14-и откриваме в Пловдив залата в университета – страхотна хубавица стана. На 29 юни откриваме естакадата на „ Меден рудник “, на 30 юни с еврокомисаря Хан режем лентата на лот 2 на „ Тракия “. Почти всеки ден си имам разкриване.

− През 2006 година, ден откакто стана военачалник, си говорихме за ударите под кръста. И тогава ми сподели: „ Влязох в дълбокото и няма по какъв начин да отстъпя. “ Днес имаш ли ход обратно?
− Не. Поставил съм си за цел да имаме постоянна страна с устойчива стопанска система. В тази жестока рецесия България е една от трите страни в Европейски Съюз, която продължава да извършва Маастрихтските критерии. Това какво приказва? Че управляваме вярно. А другояче удари постоянно ще има. И в този момент ги получавам.

− Знаеш ли какво изпитва политикът, свален от власт?
− Страшно е, като слезеш от власт. В България, паднеш ли, е жестока работа! Ето най-пресния образец – Първанов изкара на повърхността всички тези хора, които в този момент са на върха в Българска социалистическа партия, в най-тежкото време за Българска социалистическа партия ги постави на власт, най-после им направи коалиция, с цел да стане Станишев министър председател. Кога Доган щеше да го пусне на Станишев да стане министър председател, в случай че не беше Първанов? Никога! И в този момент всички видяхме по какъв начин го ошамариха Първанов по жесток метод. Не си върша илюзии, никой няма да бъде пощаден. Но аз желая да работя почтено за страната. И като студент, и като каратист, и като основен секретар на Министерство на вътрешните работи, кмет, и в този момент работя с доста предпочитание и жар. И за моя наслада постоянно е зависело от мен.

− Наричат те генералисимус?
− Кой? Този, който е служил на Държавна сигурност! Бившите партийни секретари, тези, които са козирували на режима? Те ли ще ми дават оценка?

− Но и в този момент всичко зависи от теб. Искаш да огрееш на всички места в страната, без теб нищо не може да се случи.
− Така разбирам ръководството. Никой не ме кара принудително. Правя го на драго сърце, тъй като виждам резултата.

− Не се ли уморяваш? Вземаш ли стимуланти, витамини...
− Не, не. Стимулант ми е футболът. И имам вяра, че хората към този момент ми простиха това занимание, тъй като е на ниска цена. Два часа отиваш на стадиона, риташ – хем е хубаво, хем е спорт, хем виждаш какви деца излизат като спортисти, играем дружно, след това се снимаме. Така изпускам напрежението. А и да не приказваме, че аз не обядвам и не закусвам. Вместо да седна на масата един час и половина, както вършат всички останали, аз отивам и играя футбол. Така си подкрепям формата. И напрежението изпускам.

− Стресна ли се, когато сестра ти влезе в болница?
− Много. И до момента съм си изплашен. Още треперят ръцете, тя прояви доста геройство и кураж. И продължава да стиска зъби. Но... още не сме се разминали изцяло. Завчера си говорихме по телефона, ще отида да я видя несъмнено тия дни. Ще намеря време.

− Много ли е мощна връзката ви?
− Ами, кака си я обичам доста. Аз бях по-глезеният у дома, на мама мецанка любимецът. Когато ме наказваха нашите, кака идваше и заставаше дружно с мен да търпи наказването. Аз съм саможивец, цупя се и още повече дразня нашите, а тя идва и реве вместо мен. Това си го припомням доста ясно.

− За какво най-вече ти се е карала майка ти?
− Майка най-вече ми се караше, в случай че разбере, че съм се бил с децата в махалата. Веднага получавах контрашамар от нея. И тя не ме биеше с плесници, а имахме пред къщата едно растение с тънки извити клончици, не знам по какъв начин се споделяше. Майка откъсне една тънка пръчица и тръгне да ме шляпне по дупето. Аз обаче бях доста еластичен и единствено я чаках, като замахне, да подскоча и пръчката минаваше под краката ми.

− Тя не повтаряше ли?
− Не. Един път като е направила по този начин, то се брои, че ме е била, въпреки че не ме е уцелила.

− А двойки писала ли ти е?
− Не, тъй като майка ми беше учителка от 1-ви до 4-ти клас и тогава нямаше бележки. Мама ме научи на А и Б. Беше ме научила още от 5-годишен да чета. Да имаш начална учителка у дома – това е извънредно! Това за децата е, все едно че са на учебно заведение 24 часа.

− Първата цигара по кое време възпламени?
− Никога не съм пушил цигари. На 45 години възпламених пура. Не помня тъкмо по кое време, само че знам сигурно, че до 40 години не съм слагал в устата си ни цигара, ни нищо. Беше като закон – алкохол и цигари за каратиста са неприемливи. Не съм и близвал. Аз и до момента не се научих да пия, сега и грам не пия.

− А пурите отхвърли ли ги към този момент?
− Да, от Нова година завърших с тях.

− Кой те насочи към каратето?
− Първо упражнявах таекуондо, след това в Министерство на вътрешните работи направиха федерация и минах в каратето.

− Оттам ли е хъсът ти постоянно да си победител?
− Ами да, другояче ядеш пердах. После си направих моя тим в пожарната. Отначало ни се смяха, след това ги напердашкахме всичките, станахме първенци, а аз станах народен треньор.

− Защо приказваш повече за майка си, а по-малко за татко си?
− Майка повече си я обичах, майка по през целия ден беше с мен, баща работеше повече.

− А той в миналото удрял ли те е?
− Да. Баща ми ме нашамари един път доста съществено в четвърти клас. Имахме един лекар съсед, който ни беше издал, че берем ягоди. Мястото беше вилна зона и ние се бяхме шмугнали да си берем ягоди. Бяхме десетина момчета. Ле-ле, какъв пердах се разрасна из цялата махала! Оттогава не съм посягал да взема нещо непознато.

− Значи, един път като ти кажат, че нещо е неправилно, не повтаряш?
− Да. Човек би трябвало да се учи от грешките си. Тогава съм бил момче в 3-ти или 4-ти клас, само че баща по този начин ме нашляпа, че до ден сегашен го помня.

− Не ти ли е мъчително, че нямаш дълбока връзка с щерка си?
− Обажда се детето, аз му се обаждам. Но кой каквото желае да споделя, не може да се съчетае сходна социална функционалност като моята и персонален живот. Не може!

− Добре, но сърцето ти е празно!
− Пълно ми е с идея! И желая тя да се случи. Искам да съумея. Искам България да стане средноевропейска страна, само че с цел да стане това, тя би трябвало да направи инфраструктурата. Просто не може другояче. Хората споделят: „ Вдигнете приходите, вдигнете пенсиите и заплатите! “ Ама те не могат да се вдигнат от въздуха, не могат... Азбуката не се учи от буквата Ф или З. Първо е А, след това Б, В, едно по едно се построява системата, и тогава заработва целият механизъм.

− Не може единствено за автомагистрали да мислиш. Не искаш ли да се оглеждаш в едни влюбени очи на жена?
− Не. Жената значи ангажимент, аз нали виждам Цецо по какъв начин е зает. Виждам ги и другите към мен. Жената желае внимание, дамата завладява с наличието си, тя те разконцентрира. Жената до теб значи, че би трябвало да планираш отмора, значи, че вечер би трябвало да си се прибрал, че в събота и в неделя би трябвало да отделяш внимание. Ето, оня ден Делян Добрев го викнах тука в 11 вечерта и до 12 обсъждахме, тъй като си спомних, че денем беше ревюто „ Произведено в България “ на дребните и междинните предприятия. И се сетих, че либерализацията на пазара на газа, която разгласих, не знам дали сме я стартирали. Притесних се да не съм приказвал нещо, което да не се прави сега. В единайсет часа го викнах. Ето, днеска е неделя, ти си тука. Ако имам жена до мен, тя ще желае да вървим в парка на разходка, напред-назад, на кино, на спектакъл, кафе, ресторант.

− Тази самотност не те ли убива?
− Не. Самотата ми оказва помощ. Защото мога да си работя когато и да е, без да се преценявам с жена, деца, тъщи, лели, чичовци и така нататък Не мислиш дали дамата спи, или децата желаят да ги водиш в зоологическата градина. Да, самотата е кофти в персонален проект. Не е добре. Тежи ми свиреп! Аз съм обществен човек. Обичам да играя карти, обичам да играя мач с другари и добре че се върнах във футбола. Защото най-малко два часа на терена мога да бъда естествен човек. Иначе ще се разсипя. Такава наслада изпитвам, като отида да ритвам. Но пък толкоз съм захласнат от желанието да успеем, че то компенсира другото.

− Говориш за дамата, която желае. А ти какво искаш? Нямаш ли предпочитание да отидеш с жена на кино, а не с Вежди Рашидов?
− Ако имам някакви стремежи, никой не ме е вързал на това място. Човек има избор – или се посвещаваш 24 часа на нещо и успяваш, или си правиш и други работи. Помниш ли, когато ти споделих, че персоналният ми живот е неуспех. Като се върна обратно – целият ми персонален живот е в неточности. Цената на триумфа е цената да се раздадеш, да си на всички места когато и да е.

− И това унищожи връзките ти с дамите?
− С всички!

− Няма ли да се укоряваш в миналото за това?
− Ще се упреквам! Сигурно ще пристигна време, когато ще скърбя. Тогава към този момент властта, славата, триумфът, всичко ще си е отишло. И ще пристигна равносметката. Тя е тъжна, неизбежна, само че аз съм си поел своя кръст! Да, празнотата е огромна. Част от живота ми мина, без да го видя. Всяко нещо си има цена.

− Съжаляваш ли, че се разделихте с Цветелина?
− Съжалявам, тъй като тя е интелигентна жена и скъпи препоръки дава, и е добър коректив. Но тя е дейна жена, тя е работеща жена, тя всичко си е постигнала сама и си го реализира сама. И в случай че беше до мен в този момент, каквото и да направи, все ще кажат, че аз съм го дал или поради мен е станало. Всичките рецензии, които отнесе, всичките ругатни... не беше почтено към нея! От четири-пет години не сме дружно, а те не престават да ѝ ядат ушите.

− Още ли е по този начин сериозна към теб, както преди време е била?
− Да, и в този момент, като има нещо, което не харесва в това, което върша, ми се обажда и ми се накарва по остарял бит. За което съм признателен. Но персоналният живот не ме интересува.

− Тя ми беше споделила преди време, че връзката ви е карма.
− Да, аз съм сигурен, че и тя си ме обича още, и аз храня най-хубави усеща към нея. Но не беше почтено, не е вярно да я изтезавам. Нито мога да дам това, което като време и внимание е належащо, нито тя може умерено да прави бизнес в България, което пък постоянно е правила. Аз благодаря, че се раздели с мен като с другар. Когато се разделяхме и ги водехме тези диалози, че завършваме връзката си, се сетих преди време по какъв начин дядо ми споделяше: „ Ще се жениш за жена, с която елементарно можеш да се разведеш. “ Много интелигентен човек!

− Значи си страдал за раздялата си с Цветелина?
− Не желая да разясня повече тези работи. Тези, които не престават да ѝ ядат ушите, желая да знаят, че от пет години дамата си има собствен персонален живот и не е почтено да я привързват към мен. Защото тя може да има към този момент някого до себе си, който да се сърди, тъй като тези приказки може да го нервират.

− А майка ти какви препоръки ти е давала за дамите, по какъв начин да общуваш с тях?
− Тя държеше имам ли връзка с жена, незабавно да се бракосъчетавам за нея. Казваше ми: „ Няма да лъжеш на хората децата, няма да ми водиш у дома разчекореници. “ Много беше строга. Но, когато затворя една страница, не се връщам обратно.

− Простил ли си на всички?
− Да, на всички! С ангажимента в никакъв случай по никакъв метод да не ги виждам и да не ги слушам! И от този момент нито съм виждал, нито съм чувал тези лица. Детето си го виждам аз и си му оказвам помощ, и си го изучих, и си живее в Щатите към този момент двайсетина години. (Дъщеря му се завърна, живее в България, омъжи се и го подари с трима внуци.)

− Не ти ли се желае да щъкат към теб внуци? 
− Иска ми се! (Вече са трима)

− Не смяташ ли, че по някакъв метод си ограбен?
− Ограбен съм, да! Това ми липсва. Но за мен времето мина... Тя, щерка ми, си пристигна и предходната година, и по-миналата. И си беше намерила дори работа в Министерството на финансите, тъй като в този бранш е доста дейна. Като разбрах това, щях да му извия врата на Дянков. Казах му: „ Не може и счетоводство да води, не може, разбери – ще пишат и ще приказват такива нелепости! “ И си я върнах назад в Щатите. Не желая такива работи, не! Аз неслучайно ти споделям, че нямам другари. Нямам! Това е истината. Просто не би трябвало да правиш нито бизнес, нито да работиш, в случай че си ми другар. То не е хубаво за хората да са ми другари. Веднага пишат всевъзможни идиотщини, всевъзможни нелепости. Кое момиченце си няма гадже на 17-18 години?  Обаче това са нерви, стрес... Затова по-добре да няма никой към мен. Виждаш, нито вървя по заведения за хранене, нито вървя по кафета, нито вървя по... На кино вървя единствено с Вежди. Не желая с никого да ме свързват, не желая никакви корпоративни ползи да ми пришиват. Интересува ме единствено страната.

− „ Няма да ми простят “ – отново е имитация от наш диалог, когато стана основен секретар на Министерство на вътрешните работи, „ няма да ми простят бандитите, няма да ми простят всички тези, на които по някакъв метод съм попречил на бизнеса им “...
−...на незаконния им бизнес. И виждаш, че в този момент това, което се случва сега, е продължение на това, което съм ти споделил преди години. Виждаш какви хора арестуваме, какви хора търсям, в какви мрежи.

− Имаш ли боязън за живота си?
− Преди, да. Сега към този момент, не. Закога? Лошото е да те утрепат млад. Сега към този момент... Ще кръстят Академията на Министерство на вътрешните работи сигурно на моето име (смее се) или някоя улица в Банкя. Всеки човек има този боязън, само че какво да върша. И неслучайно всички евро-атлантически сътрудници регистрират промените и битката с престъпността. Виждаш, рейтинговите организации безусловно размазват банковата, държавната система, всичко в Европа. А на нас ни подвигат оценките. Важното е да успеем това, което сме почнали. Стане ли – друго не ми би трябвало!

− Много мъчително приемаш загубите, неуспеха?
− С всеки е по този начин. Какво мислиш, че на Станишев му е хубаво да пада?! На никого не му е хубаво. И ние, като загубим някъде, първо търсим виновността в нас, а не в другите.

− А когато загубиш, затваряш ли се в себе си, с цел да се концентрираш за идващия път?
− О, да! Събирам хората и екипа и запитвам за какво се провалихме, къде сгрешихме, за какво по този начин го вършим. Ето, в този момент във Варна е извънредно зле партийната организация и идната седмица ще поработя интензивно по нея.

− Станишев те укори, че към този момент си на изборни обороти.
− Аз съм на избори всеки ден. По време на формалната акция аз навестявам най-вече пет-шест места, питай го Цецко. В този интервал не шавам от нас. Хората знаят, че тогава вървиш да агитираш. Но те, в случай че не са научили до този един месец преди изборите какво си направил, безсмислено е да вървиш да си губиш времето, с цел да ги убеждаваш. За мен предизборната акция е отмора. И по тази причина нормално по това време аз се оперирам, лежа си у нас, отпочивам си, групирам сили, тъй като в останалите дни не ми стига времето за това. А другояче от първия ден на мандата аз съм на избори. Неслучайно всеки ден имам по три, четири, пет мероприятия. Всеки ден!

− Колко лентички си събрал?
− Не знам, доста са.

− Из