Армения и Азербайджан се борят за “път на живота”
Лидерът на Армения Никол Пашинян незабавно през нощта се обърна за помощ към съветския президент Владимир Путин. Работата е там, че започнаха нови конфликти на арменско-азербайджанската граница, има десетки починали. Какво тъкмо се е случило съгласно версиите и на двете страни и за какво протичащото се е сериозно значимо за Ереван?
Армения и Азербайджан съумяха да се договорят за преустановяване на огъня от 9:00 часа московско време (8:00 часа локално време, 9:00 българско). Престрелките продължиха още 15 минути, само че по-късно обстановката в югоизточния сектор на границата сред двете страни се стабилизира.
Арменският министър председател Никол Пашинян се обади през нощта на съветския президент Владимир Путин и изиска помощ. Също по този начин министърът на защитата на Армения Сурен Папикян се обади на Сергей Шойгу в Москва през нощта. В същото време азербайджанският му сътрудник се е обадил в Анкара. Армения се обърна и към ОДКС, Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, а Пашинян е съумял да разсъни френския президент Еманюел Макрон през нощта.
В 10:00 часа московско време Никол Пашинян приказва в Народното събрание и сподели, че 49 арменски военни са били убити през нощта на конфликтите на границата. Тази цифра не е дефинитивна, защото ранените не престават да се транспортират в Капан и Горис, а някои се изпращат в Ереван. Няма източници, които оповестяват за загубите на азербайджанската страна.
Според арменската страна към среднощ Баку е почнал да обстрелва граничните региони на Армения в Зангезур, в това число гражданска инфраструктура. Участвали са тежка артилерия и безпилотни самолети. Първо, селището Сотк, а по-късно много огромните по локалните стандарти градове Горис и курортът Джермук са били подложени на обстрел. На обстрел са подложени и по-малки обитаеми места, както и местата, където са били ситуирани арменските въоръжени сили.
Баку на собствен ред твърди, че е имало „ огромна провокация от арменската страна “, а азербайджанските войски са отвърнали на огъня. Друг е въпросът, че към един през нощта престрелките с тежка артилерия са достигнали доста рискови мащаби.
Най-вероятно става дума за типичен случай на самозадълбочаващ конфликт. След като азербайджанските войски окупираха Лачин и преобладаващите височини по Лачинския кулоар доскоро повече от месец, арменската страна в действителност няколко пъти се опита да обезпечи по някакъв метод сигурността на своите флангове в този сектор от границата. Това стана посредством слагане на минни полета.
Една от тези арменски групи диверсанти и сапьори мина на територията на Азербайджан и явно е била открита. И това, което стартира със пукотевица отблизо разстояние, безусловно час по-късно се трансформира в обстрел на огромни гранични градове с гаубици.
Освен това азербайджанската страна, възползвайки се от физическото преимущество в числеността и оръжията, няколко пъти „ трансформира позицията “, т.е., с други думи, нападна или симулира офанзива. И двете страни „ повикват по-големите братя “ и до сутринта престрелката утихва с махване на магическа пръчка.
В началото на август азербайджанските войски окупираха Лачин и покрайнините му с аргумента, че Баку е извършил своята част от споразуменията за Лачинския кулоар. Смисълът на съглашението беше следният. Азербайджан упорства, че Лачин е негова историческа територия, заради което вследствие на войната би трябвало абсолютно да се върне в състава на Азербайджан. От негова позиция това е значима и неразделна част от „ възобновяване на териториалната целокупност “. И за това въпреки всичко се води войната.
Но защото това е „ пътят на живота “ за Карабах, би трябвало по някакъв метод да се компенсира. Затова Москва се съгласи да построи нов път от Армения до Карабах, заобикаляйки град Лачин, прекосяването през който ще се контролира от съветски миротворци.
Това не е компромис, а по-скоро проарменско решение, защото Баку въобще не би могъл да се съгласи с това по правото на спечелилия. Въпросът тук е, че арменците няма да влизат в азербайджанския Лачин (за Баку това не е боен въпрос, а по-скоро въпрос на национална горделивост и амбиция), а новият път ще има някакъв всекидневен интернационален статут. За Азербайджан в това даже има пропагандна полза: да не ги одобряват за някакви зверове, които не разрешават на мирните арменци да пътуват съгласно потребностите си. Да минават, само че не през " нашия Лачин " и под закрилата на руснаците.
И до края на лятото Азербайджан построи предварително своя сектор от новия път (около 30 километра), който минава паралелно на остарелия кулоар малко на юг. Сега арменската страна би трябвало да построи още девет километра към този момент на своя територия, с цел да свърже азербайджанския сектор със съществуващия път в Гориската долина. Ереван към момента не е направил това.
Като мотив арменската страна акцентира, че не е задоволително единствено да се постави асфалт. Всички информационни линии минават през Лачинския кулоар към Карабах: електричество през електропроводи, газопровод до Степанакерт и даже интернет кабел.
В Ереван споделят, че азербайджанците би трябвало да реалокират цялата инфраструктура по новия път, в противоположен случай Карабах просто ще бъде отсечен от съвсем всичко. И затова, от арменска позиция, самият факт, че Баку постави автомагистралата в рекордно малко време, не значи, че московските съглашения за Лачинския кулоар са изпълнени. Следователно азербайджанските войски нямаха право да окупират Лачин при започване на август.
Тези детайлности не са посочени буквално в текста на московските заявления и съглашения. И всички тези местни характерности, които не са изписани на хартия, не за първи път водят до нова ескалация. Достатъчно е да си напомним историята със златната мина, чиято държавна принадлежност не е изяснена даже след опита за демаркация на границата благодарение на съветски експерти. А и самата демаркация се саботира и от двете страни, защото всяка има свое виждане за границата. Дори картите са разнообразни.
Междувременно при всички тези детайлности (както доста други) не са изяснени на хартия и благодарение на Русия като очевиден медиатор и съдия, събития като тази нощ ще се повтарят постоянно. А това стресира и разсейва всички. Например, всяка от страните се пробва да заложи избрани сектори от държавната граница за себе си. Кой с миниране, а кой със " промяна на позиция ", т.е. в действителност с настъплението на пехотата, подкрепена от артилерия. Руските миротворци не вземат участие и не могат да вземат участие в това по никакъв метод, защото държавната граница сред двете страни не влиза в тяхната зона на отговорност.
Изходът от тази рискова и неприятна обстановка може да бъде свикването на нова дипломатическа конференция в Москва,където и двете страни в спора би трябвало да дойдат с цялостен лист на претенциите си в ръцете си, до полагане на интернет кабели и копаене на кладенци. Нека тези договаряния да продължат не един ден, а месец или даже два, само че към този момент това е единственият метод най-малко малко да се понижи напрежението.
В същото време във всеки случай ще има заплаха да вземем за пример Баку, употребявайки военното си преимущество, да се опита да усъвършенства изходните си позиции преди конференцията, а Ереван, употребявайки доста по-малко запаси, да се опита да резервира това, от което се е отдръпнал. Така че вероятността за деескалация е много неразбираема, макар че локалните конфликти могат да бъдат спрени за известно време.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Армения и Азербайджан съумяха да се договорят за преустановяване на огъня от 9:00 часа московско време (8:00 часа локално време, 9:00 българско). Престрелките продължиха още 15 минути, само че по-късно обстановката в югоизточния сектор на границата сред двете страни се стабилизира.
Арменският министър председател Никол Пашинян се обади през нощта на съветския президент Владимир Путин и изиска помощ. Също по този начин министърът на защитата на Армения Сурен Папикян се обади на Сергей Шойгу в Москва през нощта. В същото време азербайджанският му сътрудник се е обадил в Анкара. Армения се обърна и към ОДКС, Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, а Пашинян е съумял да разсъни френския президент Еманюел Макрон през нощта.
В 10:00 часа московско време Никол Пашинян приказва в Народното събрание и сподели, че 49 арменски военни са били убити през нощта на конфликтите на границата. Тази цифра не е дефинитивна, защото ранените не престават да се транспортират в Капан и Горис, а някои се изпращат в Ереван. Няма източници, които оповестяват за загубите на азербайджанската страна.
Според арменската страна към среднощ Баку е почнал да обстрелва граничните региони на Армения в Зангезур, в това число гражданска инфраструктура. Участвали са тежка артилерия и безпилотни самолети. Първо, селището Сотк, а по-късно много огромните по локалните стандарти градове Горис и курортът Джермук са били подложени на обстрел. На обстрел са подложени и по-малки обитаеми места, както и местата, където са били ситуирани арменските въоръжени сили.
Баку на собствен ред твърди, че е имало „ огромна провокация от арменската страна “, а азербайджанските войски са отвърнали на огъня. Друг е въпросът, че към един през нощта престрелките с тежка артилерия са достигнали доста рискови мащаби.
Най-вероятно става дума за типичен случай на самозадълбочаващ конфликт. След като азербайджанските войски окупираха Лачин и преобладаващите височини по Лачинския кулоар доскоро повече от месец, арменската страна в действителност няколко пъти се опита да обезпечи по някакъв метод сигурността на своите флангове в този сектор от границата. Това стана посредством слагане на минни полета.
Една от тези арменски групи диверсанти и сапьори мина на територията на Азербайджан и явно е била открита. И това, което стартира със пукотевица отблизо разстояние, безусловно час по-късно се трансформира в обстрел на огромни гранични градове с гаубици.
Освен това азербайджанската страна, възползвайки се от физическото преимущество в числеността и оръжията, няколко пъти „ трансформира позицията “, т.е., с други думи, нападна или симулира офанзива. И двете страни „ повикват по-големите братя “ и до сутринта престрелката утихва с махване на магическа пръчка.
В началото на август азербайджанските войски окупираха Лачин и покрайнините му с аргумента, че Баку е извършил своята част от споразуменията за Лачинския кулоар. Смисълът на съглашението беше следният. Азербайджан упорства, че Лачин е негова историческа територия, заради което вследствие на войната би трябвало абсолютно да се върне в състава на Азербайджан. От негова позиция това е значима и неразделна част от „ възобновяване на териториалната целокупност “. И за това въпреки всичко се води войната.
Но защото това е „ пътят на живота “ за Карабах, би трябвало по някакъв метод да се компенсира. Затова Москва се съгласи да построи нов път от Армения до Карабах, заобикаляйки град Лачин, прекосяването през който ще се контролира от съветски миротворци.
Това не е компромис, а по-скоро проарменско решение, защото Баку въобще не би могъл да се съгласи с това по правото на спечелилия. Въпросът тук е, че арменците няма да влизат в азербайджанския Лачин (за Баку това не е боен въпрос, а по-скоро въпрос на национална горделивост и амбиция), а новият път ще има някакъв всекидневен интернационален статут. За Азербайджан в това даже има пропагандна полза: да не ги одобряват за някакви зверове, които не разрешават на мирните арменци да пътуват съгласно потребностите си. Да минават, само че не през " нашия Лачин " и под закрилата на руснаците.
И до края на лятото Азербайджан построи предварително своя сектор от новия път (около 30 километра), който минава паралелно на остарелия кулоар малко на юг. Сега арменската страна би трябвало да построи още девет километра към този момент на своя територия, с цел да свърже азербайджанския сектор със съществуващия път в Гориската долина. Ереван към момента не е направил това.
Като мотив арменската страна акцентира, че не е задоволително единствено да се постави асфалт. Всички информационни линии минават през Лачинския кулоар към Карабах: електричество през електропроводи, газопровод до Степанакерт и даже интернет кабел.
В Ереван споделят, че азербайджанците би трябвало да реалокират цялата инфраструктура по новия път, в противоположен случай Карабах просто ще бъде отсечен от съвсем всичко. И затова, от арменска позиция, самият факт, че Баку постави автомагистралата в рекордно малко време, не значи, че московските съглашения за Лачинския кулоар са изпълнени. Следователно азербайджанските войски нямаха право да окупират Лачин при започване на август.
Тези детайлности не са посочени буквално в текста на московските заявления и съглашения. И всички тези местни характерности, които не са изписани на хартия, не за първи път водят до нова ескалация. Достатъчно е да си напомним историята със златната мина, чиято държавна принадлежност не е изяснена даже след опита за демаркация на границата благодарение на съветски експерти. А и самата демаркация се саботира и от двете страни, защото всяка има свое виждане за границата. Дори картите са разнообразни.
Междувременно при всички тези детайлности (както доста други) не са изяснени на хартия и благодарение на Русия като очевиден медиатор и съдия, събития като тази нощ ще се повтарят постоянно. А това стресира и разсейва всички. Например, всяка от страните се пробва да заложи избрани сектори от държавната граница за себе си. Кой с миниране, а кой със " промяна на позиция ", т.е. в действителност с настъплението на пехотата, подкрепена от артилерия. Руските миротворци не вземат участие и не могат да вземат участие в това по никакъв метод, защото държавната граница сред двете страни не влиза в тяхната зона на отговорност.
Изходът от тази рискова и неприятна обстановка може да бъде свикването на нова дипломатическа конференция в Москва,където и двете страни в спора би трябвало да дойдат с цялостен лист на претенциите си в ръцете си, до полагане на интернет кабели и копаене на кладенци. Нека тези договаряния да продължат не един ден, а месец или даже два, само че към този момент това е единственият метод най-малко малко да се понижи напрежението.
В същото време във всеки случай ще има заплаха да вземем за пример Баку, употребявайки военното си преимущество, да се опита да усъвършенства изходните си позиции преди конференцията, а Ереван, употребявайки доста по-малко запаси, да се опита да резервира това, от което се е отдръпнал. Така че вероятността за деескалация е много неразбираема, макар че локалните конфликти могат да бъдат спрени за известно време.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ